Ловците

безобразно скъп ремонт.

„Лиърът“ не беше в хангара. Вътре видя няколко турбовитлови „Бийчкрафт“ и един реактивен „Гълфстрийм III“.

— Какво трябва да гледам? — попита Кастило.

Фернандо посочи „Гълфстрийма“.

— Господи, само не ми казвай, че си го купил!

— Не съм. Но си мислех, че няма да е зле ти да го купиш — предложи Фернандо.

Усмихнат мъж в кожено пилотско яке и авиаторски очила се приближи към тях с бърза крачка, преди Кастило да успее да отговори.

— Как сте, господин Лопес? — попита той.

— Познаваш ли братовчед ми, Чарли Кастило?

— Не — усмихна се мъжът. — Аз съм Брустър Уолш, господин Кастило.

Той стисна стегнато ръката на Чарли.

— Истински красавец, нали? — попита господин Уолш, след това добави: — Страшен удар можете да направите. Струва само седем милиона деветстотин деветдесет и девет.

— С други думи, осем милиона — уточни Кастило.

— Може ли да огледаме отвътре? — попита Фернандо.

— За мен ще бъде удоволствие да ви го покажа — отвърна господин Уолш.

Кастило бе уморен и му се искаше да тръгне час по-скоро за хасиенда „Сан Хорхе“ и тъкмо се канеше любезно да откаже, когато си спомни думите на братовчед си: „Не съм. Но си мислех, че няма да е зле ти да го купиш“.

„Той говореше сериозно. Мисли, че трябва да го купя с парите на Лоримър.

Нямаше да го каже, ако не го мислеше. Господи!“

Макар да не му се искаше, Кастило тръгна към люка. Надникна в пилотската кабина.

— Вие пилот ли сте, господин Кастило? — попита господин Уолш, а когато Чарли кимна, човекът продължи: — Значи ще оцените достойнствата на таблото.

Кастило огледа внимателно. Панелът беше добре поддържан, по-голямата част от „Хъниуел и Колинс“. Не беше същото като таблото на „Лиъра“, но пък „Лиърът“ беше чисто нов, докато този самолет не бе.

— На колко е? — попита Кастило.

— Сам ще се съгласите, че не е важно колко стар е даден самолет, а колко е бил използван.

— Та на колко е?

— Общо време, малко над осем хиляди часа — отвърна господин Уолш. — Малко над четири хиляди и петстотин кацания, което ще рече, че средният полет е бил по-малко от два часа. Освен това — най- важното — двигателите са сменени на осем хиляди часа и са на практика чисто нови.

— Което ще рече, че е на колко? — настоя Чарли.

— На двайсет и три години — отвърна с нежелание господин Уолш. — Направо не е за вярване, като го гледа човек, нали?

„Така е. Господи, не изглежда на толкова. Има вид на нов“.

— Интериорът бе подновен само преди шест месеца — добави господин Уолш.

— Да не би това да означава лъснат и почистен?

— Всичко, което показваше дори най-незначителни признаци на остаряване, бе подменено — уточни той.

Кастило погледна луксозната пътническа кабина. Вдъхна дълбоко и усети наситения мирис на кожа.

— Струва ми се ново — призна той.

— Максимумът му е три хиляди и седемстотин морски мили — продължи господин Уолш — при четиристотин възела.

— Това означава ли, че спокойно може да прелети над Атлантическия океан? — попита Фернандо над рамото на господин Уолш. — Ако човек реши да отскочи до Европа. Аз, ако можех, нямаше да мръдна от Тексас и изобщо нямаше да си подам носа от Щатите.

— Ако искате да отидете в Европа — продължи да обяснява собственикът, — този красавец ще ви откара заедно с дванайсет приятели — и стиковете им за голф, и багажа.

— В случай, че решиш да отскочиш до „Сейнт Андрюс“, Карлос — обясни Фернандо и погледна господин Уолш. — Карлос е запален играч на голф.

— И аз — призна събеседникът му. — Не мога да й се наситя на тази игра.

— Когато някой го търси, веднага ги пращам в голф клуба — разказваше Фернандо.

— С какво се занимавате, господин Кастило? Нали не задавам неудобен въпрос?

— Инвестиции — отвърна Чарли.

— Продавай скъпо, купувай евтино, нали така, Карлос? — обади се Фернандо.

— Старая се.

— Новината за подобна изгодна покупка се разнася бързо — не спираше да ги убеждава господин Уолш. — Вече имам няколко кандидат-купувачи.

— Е, господин Уолш, след като сте успели да убедите някой да ви даде осем милиона за този стар самолет, на всяка цена приемете. От друга страна, ако се съгласите да паднете с половин милион, може и да се заинтересувам. Имам и още някои възражения.

— Какви, господин Кастило?

— Партньорът ми на голф, Джейк Торине, е много по-добър пилот от мен. Ще трябва да го доведа да огледа самолета. Той живее в Чарлстън.

— С удоволствие ще уредим полета на приятеля ви на наши разноски и ще му дадем възможност да изпробва машината. Нали има опит с „Гълфстрийм“?

— Има.

— Само че, що се отнася до сваляне на цената…

— Исках да ви помоля да вземете самолета — и Фернандо — да отскочите до Чарлстън и да позволите на приятеля ми да го тества там — уточни Кастило. — Но след като не можете да свалите от цената, няма смисъл да обсъждаме повече въпроса.

— Може би — човек никога не знае какво може да се случи — можем да се договорим. Ако сте склонен да платите по стандартната чартърна тарифа до Чарлстън…

— Тя колко е?

— Излиза около три хиляди на час.

— След като ще си играем на „ако“ и „може би“ и „да предположим“ — продължи Чарли, — какво ще кажете, ако откарате самолета до Чарлстън, дадете на приятеля ми възможност да го тества, при три хиляди на час, ако той каже, че машината си струва и ако аз се съглася да го купя, ще се споразумеем ли на цена от седем милиона и половина?

— Господин Кастило, не съм сигурен, че мога да сваля цената с половин милион долара.

— Разбирам — кимна Чарли. — Не се колебайте и го продайте на първия, който се съгласи да плати осем милиона за двайсет и четири годишен самолет. Благодаря ви, че ни го показахте.

— Самолетът е на двайсет и три, господин Кастило.

— Добре, за двайсет и три годишен самолет.

— С риск да се повторя — продължи господин Уолш, — човек никога не знае какво може да се случи. Как да се свържа с вас, господине, ако…

— Фернандо обикновено знае къде съм отседнал, така че просто му звъннете. Нали имате телефона му?

Когато се вляха в магистралата към Увалде, Фернандо се обърна към Чарли.

— Питам се дали ще позвъни днес, или ще изчака до утре.

— Дано изчака малко повече — отвърна Кастило. — Това е толкова изгодно, че ми се причува гласът на дядо: „Когато ти предложат нещо на сметка, трябва да си пълен глупак, ако откажеш, затова цяла седмица влизай под студения душ, след това огледай стоката отново, но го направи много