Ловците

До много скоро, госпожа Форбисън бе една от двете изпълнителни асистентки на секретаря на Вътрешна сигурност Мат Хол. Когато Звеното за организационен анализ бе сформирано към Вътрешна сигурност, госпожа Форбисън бе прехвърлена — по нейно настояване.

Още от самото начало бе наясно, че Звеното няма абсолютно нищо общо с какъвто и да е организационен анализ и почти нищо общо с Вътрешна сигурност. Секретар Хол й бе показал строго секретния президентски указ за създаването още в деня, в който бе изготвен.

Агнес бе работила във Вашингтон дълги години, затова основателно подозираше, че секретар Хол рано или късно ще се сдобие със своя вътрешна разузнавателна организация — Вътрешна сигурност бе единственият департамент, който не разполагаше със собствено разузнаване — ако не за друго, то за да могат подчинените му да преглеждат по-лесно потока от разузнавателни сведения, с които ги засипваше цялата разузнавателна общност.

Много правилно бе подозирала, когато президентът замина за Билокси, за да присъства на пристигането на самолета, който превозваше тленните останки на Мастърсън и сержанта, и да изнесе прословутата си реч — „… към онези, които подло убиха тези добри мъже. Искам да повторя, че това безобразие няма да остане безнаказано.“ — че Чарли Кастило ще бъде изпълнителят на това наказание. Той не само че бе открил откраднатия „727“, и то след като цялата разузнавателна общност бе вдигнала ръце в отчаяно примирение пред неуспеха си, ами го бе откраднал от терористите.

Бе съвсем естествено президентът да изпрати Чарли като свой агент, за да открие убийците на Мастърсън и сержанта, също както го изпрати да открие откраднатия „727“.

Само че тя не бе очаквала указа на президента. С един замах на химикалката — по-точно казано химикалката на държавния секретар — президентът бе връчил на Кастило непопълнен чек, с който да прави каквото пожелае, стига да намери и „обезвреди“ убийците. Щеше да се отчита директно пред президента, не дължеше обяснение дори на секретар Хол. Указът му бе осигурил и организация, с която да се разпорежда по свое усмотрение.

Когато секретар Хол й показа документа, тя го прочете, върна му го и възкликна:

— И-ха!

— Сигурно мислиш, че той няма да успее да се оправи, нали? — бе попитал Хол.

— Според мен ще съумее да се справи с терористите, но не съм сигурна дали ще се пребори с Вашингтон — бе отвърнала тя. — Строго секретно по заповед на президента или не, тази работа ще се разчуе и щом слухът тръгне, големите играчи ще наскачат. ФБР и ЦРУ ще получат удар, когато разберат. А пък Монтвейл — най-вече Монтвейл — няма да си намери място.

— Ако беше на негово място, ти как щеше да се почувстваш? Предполага се, че той отговаря за разузнаването, а ето че президентът прави изключение — при това за млад майор, който ще докладва единствено и само на него.

— Монтвейл може и сам да се грижи за себе си — бе отвърнала тя. — Аз се притеснявам за Чарли.

— Да не би да ти се струва, че има нужда от наставник, който да го преведе здрав и читав по пътечките на вашингтонските лешояди? Някой като теб, нали?

— Някой като вас, разбира се — бе повишила глас тя. — Но, да, прав сте, и като мен.

— Защо тогава не помислиш дали да не се прехвърлиш към Звеното за организационен анализ като заместник шеф на администрацията, което ще рече, че не съм бил достатъчно доволен от работата ти и тъй като не мога да те уволня, те повишавам.

— Много добре звучи. Заместник-шеф на администрацията — бе повторила Агнес.

— И тъй като нямам никаква власт над това Звено — нито пък над него — ще предложа идеята на Чарли.

Агнес се обърна към Кастило.

— Да ти кажа, шефе…

— Предпочитам да ми казваш Чарли — прекъсна я той.

— И аз предпочитам да ми казват красавице или прелест моя, но тук не му е мястото. Тук шефът трябва да бъде наричан шефе или господине. Ти избираш.

— Добре де, добре.

— Та исках да ти кажа, шефе, че прогоних всички от етажа, но запазих кабинета на секретаря. Тъй като той го използва по за двайсет минути на месец, това означава, че няма да тръгне един безкраен поток от любопитни хора, които да надничат от асансьора. Освен това ще викна техник да сложи от онези джаджи с електронните карти за нашия асансьор. Когато го направи, ще блокира останалите асансьори, за да не могат да спират на нашия етаж.

— Ти си наистина невероятна — призна Чарли.

— Докато си приказваме, монтират допълнителна обезопасена линия. Вие с Дик и аз ще си имаме отделни, също и Том Макгуайър. Ще има и една в конферентната зала. Казах на новия завеждащ Връзки с обществеността, господин Елсуърт, че ще му осигуря и на него веднага щом имам възможност. Не съм уточнила колко време ще ми отнеме.

— Какво мислиш за господин Елсуърт?

— Умен, корав, опитен, което би трябвало да се очаква от човек, работил години наред с посланик Монтвейл.

Милър изсумтя.

— Защо ли не съм учуден? — подметна Кастило.

— Освен това иска среща с теб, шефе, в мига, в който успееш да го вместиш в натоварената си програма.

— Може ли да не е точно днес? Утре заминавам за Европа — Париж, Фулда, Будапеща и може би Виена. Може пък, докато се върна, да успея да измисля някой хитър начин да го върна на Монтвейл.

— Аз ще удържа фронта — обеща тя. — Само че няма да е безкрайно дълго. Ти колко време ще си извън страната?

— Само два дни. Бих тръгнал веднага, но се налага да поговоря с Хол. Той е пратил да ме повикат, но се връща късно следобеда. — Чарли замълча. — Единственото хубаво в цялата тази работа е, че ще успея да си поговоря с него за господин Елсуърт.

— Чарли — обади се колебливо Агнес, след това събра кураж и продължи: — Чарли, крайно време е да приемеш, че вече не работиш за Мат Хол.

— Когато Мат Хол каже, че иска да ме види, заставам мирно пред него и козирувам.

— Както решиш. Искам обаче да ти кажа, че не си длъжен да го правиш. А лошото в случая е, че няма да е справедливо от твоя страна да молиш Хол да води битките ти с Монтвейл. Той вече няма власт над теб, следователно не носи отговорност за действията ти.

— Тя е права, Чарли — намеси се Милър. — Както ти казах, свиквай да се държиш като надувко.

— Господи! — изпъшка отчаяно Кастило.

— Трябва вече да си свикнал с тази роля — продължи Агнес. — Нали затова е напудреният офис и „Юконът“ на Тайните служби. Това са символите на успеха в окръг Колумбия, Чарли. Средно успелите бюрократи получават места на паркинга, на които са им написани имената. Хората на следващото стъпало се возят в служебен автомобил, но не за да ходят на работа с него. На следващото стъпало ти дават „Юкон“, който карат твоите хора, не служителите от Тайните служби. Каймакът е „Юкон“ на Тайните служби, който е на твое разположение по всяко време на денонощието. Затова Том Макгуайър го уреди. Той знае какви са правилата на играта, а ти гледай да ги научиш колкото е възможно по-скоро.

Кастило поклати глава и попита:

— Том къде е?

Не остана време за отговор. Чу се дискретен звън и червената лампичка на червения телефон започна да примигва.

— На този телефон отговаряш само и единствено ти — уведоми го Агнес.

Кастило направи крачка към огромното бюро и вдигна слушалката.