— Кастило.
— Обажда се Натали Кохън, Чарли.
— Добро утро, госпожо секретар.
— Току-що разговарях по телефона с посланик Лоримър — обясни тя. — Първо позвъних на господин Мастърсън и му казах, че господин Лоримър е бил открит, при какви обстоятелства е бил открит, и го разпитах как роднините ще приемат обаждането ми.
— И какво отговори той, госпожо?
— Каза ми, че човек от посолството в Монтевидео се е обадил на посланика — тъй като той е най- близкият роднина — и му е разказал какво се е случило.
— Не се бях сетил, че може да се получи по този начин — призна Кастило.
— При подобни инциденти се следва установена процедура и тя е била задействана, след като господин Лоримър е бил идентифициран — обясни тя. — Нямало е откъде да знаят, разбира се, че бащата има проблеми със сърцето, нито пък че е пенсиониран посланик.
— Той как е приел новината?
— Добре. И двамата с господин Мастърсън изразяват благодарността си към теб, че си готов да се погрижиш за имотите на господин Лоримър и в Уругвай, и във Франция. Много мило от твоя страна, Чарли.
— Истината е, че ми трябва законно основание да вляза в апартамента му в Париж и в имението в Уругвай, за да видя дали няма да открия нещо. Така може би дори ще успея да потуля някои въпроси, които ще започнат да задават за банковите сметки на Лоримър в Уругвай. — Тя прие новината без всякакво учудване.
— А какво стана с този въпрос?
— Специален агент Юнг имаше сметка в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ на Кайманите — била му е необходима, за да си свърши възложената от 4 бр задача. Всичко бе прехвърлено без проблеми. Следващата стъпка е да ги прехвърлим на сметка, открита на мое име. Ще видя дали може да стане още тази сутрин.
— Питам, защото същата стандартна процедура, която се задейства, в случай че някой американец почине в чужбина, се задейства и за защита на авоарите. Дори да сте изнесли парите от Уругвай, направили сте го след смъртта му. По всяка вероятност ще започнат въпроси.
— По дяволите!
— Така. Може би ще успеем да поговорим по този въпрос довечера.
— Моля!
— Ти няма ли да дойдеш в Белия дом?
— Не, госпожо. Знам, че секретар Хол ще присъства, но аз няма да успея.
— Добре. В такъв случай ще поразпитам за проблема и ако нещо изникне, веднага ще ти съобщя.
— Много съм ви задължен.
— Ще се чуем пак, Чарли — обеща държавният секретар и затвори.
Кастило върна слушалката.
— Приоритетът ни в момента е да прехвърлим парите от сметката на Юнг в моята — заяви той. — Трябват ми номерата на новата ми сметка и някой трябва да ми каже как да прехвърлим парите в офшорна банка.
— Кой знае номерата? — попита Агнес.
— Ото Гьорнер от „Тагес Цайтунг“. По-вероятно фрау Шрьодер.
— Те ще ми ги кажат ли, ако им се обадя?
— Малко вероятно, но след като им звънна аз, сигурно ще ти ги кажат. Как да набера международен телефон?
— Ако го знаеш — отвърна Агнес, — просто набираш. След като ми кажеш номера.
Оказа се, че за прехвърлянето на шестнайсет милиона долара от една сметка в друга в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ на Каймановите острови са необходими много повече усилия и време, отколкото Кастило бе предполагал.
Тъй като никой не искаше да е извън офиса, когато се обадеше някой от Фулда или Каймановите острови за новопридобитите им средства, за обяд поръчаха хамбургери от „Уенди“. Специален агент Юнг, очевидно готов на всякакви жертви стига парите да бъдат изтеглени от сметката му, с готовност отиде да вземе обяда.
За негово облекчение, малко след два следобед, „Лихтенщайнише Ландесбанк“ потвърди, че парите са вече в сметката на Карл У. фон унд зу Госингер — и не се водят на негово име — ала много скоро притесненията започнаха отново.
Кастило тъкмо бе затворил, когато Милър запита — Чарли имаше опасения, че приятелят му го прави нарочно; знаеше, че Милър не понася Юнг — какво ли ще правят момчетата от Форт Мийд със записите на всички телефонни обаждания, които са направени от офиса този ден.
Във Форт Мийд, Мериленд, близо до Вашингтон, се намира Националната агенция по сигурността, секретно отделение, което се занимава с
— Нали знаеш как става, Юнг? — попита Милър.
— Имам представа — отвърна агентът.
— Казано с просто думи, на практика те записват всичко, което излиза от Вашингтон — започна Милър. — След това прекарват записите през високоскоростни филтри и търсят думи, имена или изрази, от които се интересуват. При огромния интерес към прането на пари, а съм сигурен, че това ти е добре известно, „Лихтенщайнише Ландесбанк“ е една от ключовите им фрази. Също и
— Така че в момента поне един от анализаторите в Националната агенция по сигурността се почесва по главата и се пита дали това е законно осъществен трансфер, или някой наркобарон, или мошеник не си прехвърля парите в пълен разрез със законите на САЩ. Според мен данъчните не получават сведения от тях, затова пък ЦРУ и ФБР със сигурност получават всичко, до което там са се добрали.
Кастило едва сдържа усмивката си, когато по лицето на Юнг се изписа ужас от намеците на Милър.
В същия момент Кастило осъзна, че разговорът, започнал на шега, ги насочва към наистина сериозен проблем.
— Което означава, че ще трябва да направим нещо по въпроса, при това незабавно — обясни той, — преди някой да започне да събира всички сведения за нас в някоя дебела папка.
Милър не го разбра. Помисли си, че Чарли се опитва да накара Юнг да се почувства още по- напрегнат.
— Чарли, знаеш не по-зле от мен, че когато хората от Националната агенция надушат нещо, стават като куче, захапало сочен кокал — обясни Милър.
— Агнес — повиши глас Кастило. — Резервирай на Юнг място за следващия полет до Буенос Айрес.
— Днес ли? — обади се агентът.
— До час, ако тогава има самолет.
— Какво ще правя в Буенос Айрес?
— Отиваш в Монтевидео и прибираш всичката информация, до която са се добрали в посолството за банковите преводи от сметката на Senor Жан-Пол Бертран, за да не вземе някой да докладва в Държавния департамент и оттам да тръгнат да разнищват случая.
— Господи, ще ме изпратят в затвора за унищожаване на доказателствен материал — възкликна Юнг.
— Кой ти е казал, че ще унищожаваш доказателствен материал? — попита Кастило. — Ще прибереш материалите и ще ги предадеш на госпожа Форбисън, а тя ще направи секретен файл за парите, в който ще опише движението им от самото начало.
Той се облегна назад на съдийския стол и придърпа червения телефон към себе си.
— Кое копче да натисна, за да се свържа с Натали Кохън? — попита той и погледна госпожа Форбисън.
