— Трябва да се преоблека, преди да тръгна за „Дълес“ — рече той. — Преди това искам да пийна още едно.
— И двамата имаме нужда от още едно — кимна Нейлър.
— Има нещо, което трябва да свършиш преди това.
— Какво, господине?
Нейлър извади мобилния си телефон и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.
— Доня Алисия, обажда се генерал Нейлър — започна той.
— В момента седя в Армейския клуб във Вашингтон заедно с подполковник Кастило и той ви поздравява.
Последва мълчание.
— Да, госпожо, точно това казах.
Подаде мобилния на Чарли.
— Баба ти иска да ти каже няколко думи, подполковник.
Час и половина по-късно полет „9080“ на „Еър Франс“ набираше височина над Делауеър, а хер Карл Госингер, вашингтонският кореспондент на „Тагес Цайтунг“, протягаше ръка към втората чаша шампанско от стюардесата в отделението за първа класа. Стресна я, когато изруга
Току-що се сети, че не бе отишъл да види специален агент Елизабет Шнайдер в болницата и дори не се бе сетил да й позвъни, за да й обясни защо няма да успее.
ДВЕ
Пиколото остави куфара на Кастило на спретната стойка до гардероба, прие с удоволствие бакшиша и си тръгна, затваряйки тихо вратата след себе си. Кастило се отправи с бърза крачка към тоалетната, за да се облекчи, след това седна на едно от двойните легла. Посегна към телефона и набра номер, който помнеше наизуст.
— Американското посолство — обади се приятен женски глас.
— Monsieur Delchamps, s’il vous plait11.
Парижкият представител на ЦРУ се обади на второто позвъняване.
— Дешамп.
— Казвам се Госингер, господин Дешамп. Вероятно ме помните от срещата ни в „Крийон“.
Дешамп се поколеба за секунда.
— Да, разбира се, че ви помня, господин Госингер. Очаквах да ми позвъните. И сега ли сте в „Крийон“?
— В „Континентал“. Питах се дали сте свободен за обяд.
— Да, свободен съм. Какво ще кажете да похапнем по един хамбургер?
— Да не би да предлагате „Макдоналдс“?
— Не. В „Макдоналдс“ предлагат хамбургери по френски. В „Харис Ню Йорк бар“ все още предлагат истински хамбургери. Точно до „Континентал“ е. Искате ли да се видим във фоайето? Мога да тръгна веднага.
— Истински хамбургер звучи доста примамливо. Ще чакам. Благодаря.
— Вашето желание е заповед за мен, хер Госингер — заяви Дешамп и затвори.
Десет минути по-късно, Дешамп — невзрачен човечец в края на петдесетте, облечен в изпомачкан костюм — зави от „Рю дьо Риволи“.
Подаде ръка на Кастило.
— Много ми е приятно да се видим отново, господин Госингер. С какво мога да ви помогна?
— Да почакаме, докато стигнем в „Харис“ — отвърна Кастило.
— Както пожелаете, господине — съгласи се Дешамп.
Чарли го погледна внимателно.
— Историята на „Континентал“ е много интересна, господин Госингер — започна Дешамп, докато вървяха по „Рю Кастилион“ към „Риц“ и Плас Опера. — Искате ли да ви разкажа?
— Ще ми бъде безкрайно приятно — отвърна Кастило с усмивка, включвайки се в играта.
— Навремето на мястото му имало манастир — обясни Дешамп. — Луи XVI и женичката му — същата онази Мария Антоанета, която се разпоредила
— Сериозно?
— Самата истина.
— Благодаря ви, че ми разказахте.
— За мен беше удоволствие, уважаеми господине — кимна Дешамп. — Но позволете ми да продължа разказа си, след като ви е толкова интересно.
— Слушам ви най-внимателно — отвърна Кастило.
В същия момент разговорът им бе прекъснат от невероятно красива дългокрака блондинка, която излезе от хотел „Риц“. Беше заобиколена от четирима мускулести мъжаги, на които отдалече им личеше, че са охрана. Тя се качи на задната седалка на един „Майбах“ и безкрайното й бедро се оголи. Единият от горилите седна на предната седалка, друг затича към мерцедеса, спрял отпред, а останалите двама хукнаха към друг мерцедес отзад. Конвоят потегли към „Рю дьо Риволи“, без да се интересува от останалата част от света.
— Искрено съжалявам, че не мога да ви кажа коя е дамата, господин Госингер, след като забелязах, че проявявате интерес — отбеляза Дешамп, докато двамата подминаваха входа на „Риц“. — Сигурен съм, че е известна.
— Или е известна, или е някоя скъпо платена проститутка — отвърна Кастило.
— Две възможности, които в никакъв случай не са взаимно изключващи се — обобщи Дешамп.
Кастило се разсмя.
— Та, разказвах ви за „Континентал“, нали така? — попита представителят на ЦРУ и продължи, без да дочака отговор: — Тъкмо в „Континентал“ — доколкото си спомням през 1880 година, но не съм убеден — станал най-забележителният рекламен заговор на всички времена.
— Рекламата винаги ми е била слабост — закима Кастило. — Разказвайте.
— Туризмът тъкмо започвал да процъфтява и да се превръща в доходоносен бизнес — обясни Дешамп. — И англичаните, и италианците, и германците, и, разбира се, французите се съревновавали с безмилостните долари на янките туристи. В Манхатън почти нямало бил борд, на който да не приканват янките да отскочат до Англия, Италия, Германия или Франция. Те били толкова много, че почти никой не ги забелязвал. А рекламата била скъпо удоволствие, което доста притеснявало французите.
— Дълго умували и докато проучвали въпроса, французите осъзнали, че рекламата прокарва новите идеи. Сигурен съм, че ще си спомните, че Едисон тъкмо бил създал електрическата крушка, така че било желателно в рекламите да се появи и крушка. Французите отлично знаели, че янките си падали по гърдести мадами, затова в рекламата трябвало да има и едрогърда мацка. Какво ще кажете за една цицореста мадама, вдигнала над главата си електрическа крушка?
Чарли се изсмя гръмко.
— Кучи сине, хвана ме. Статуята на свободата.
Дешамп се усмихна и кимна.
