Ловците

— Ако я дадем на янките, сетили се хитрите жабари, ако я наречем „приятелски подарък“ или нещо подобно, янките не само че няма да я махнат — нали са готови и на глава да се изправят, само и само хората да ги харесват — ще я поставят на място, където всички да я виждат. Ако им я дадем, те ще плащат за поддръжката й. Ако си изиграем картите както трябва, можем дори да ги изнудим да платят една част от нея — по-голямата част.

— Господи, това историята е невероятна наука — отбеляза Кастило.

— Срещата се състояла във вашия хотел — продължи Дешамп. — А това е „Рю Дану“, където се намира легендарният нюйоркски бар „Харис“. Сигурно ще ви се стори интересно, че Ърнест Хемингуей често-често се отбивал в „Харис“.

— Невероятно — потвърди Кастило, докато Дешамп задържа отворена вратата на бара, за да влезе.

— По онова време Париж е бил известен като интелектуалния център на света. Истината е, че преди да пратим тук ракети „Пършинг“, за да им спасим жабарските задници, те бяха опразнили френската хазна и бяха заличили цяло едно поколение мъже във войната с швабите…

Той замълча, за да упъти Чарли. Посочи стълбите към подземния етаж. Последва Кастило по тесните извити стълби, след това двамата се настаниха на високи столове на бара и агентът продължи, откъдето бе прекъснал:

— Който разполагал с доларите на янките, животът тук му се струвал евтин. Да не говорим, че повечето млади жабарчета се били споминали из окопите, нямало проблем да откриеш подходящото място, за да си навреш оная работа.

Барманът дойде за поръчката.

— Предлагат и други неща, но хамбургерите са без грешка — обясни Дешамп.

— Става — съгласи се Кастило.

Дешамп поръча — на съвършен френски с парижки акцент, отбеляза Кастило — хамбургери, не препечени, и две бутилки бира „Дортмундер Юнион“.

— Не ви ли се струва интересно, хер Госингер, че сте отпуснали седалищните си части на мястото, на което е много вероятно едно време да е седял Хемингуей?

— Наистина съм впечатлен — потвърди Кастило.

— А ще ви бъде ли интересно, ако ви разкажа една истинска история от времето, когато Хемингуей е бил във армията?

— Разбира се.

— Карал линейка в италианския армейски медицински корпус — започна отново Дешамп. — Както вероятно знаете, уважаеми хер германец, шофьорите на линейки са редници. От време на време се появявал по някой редник I-и клас, дори някой ефрейтор, служил дълго и предано, но обикновено зад волана сядали редници.

— Май е така — съгласи се Кастило.

— Хемингуей бил лейтенант — уточни Дешамп. — Италианското правителство преценило, че няма да е твърде добре, ако всички американски момчета, хукнали да изпълнят патриотичния си дълг във войната, вземат да пишат на маминките как в италианската армия редниците карали линейки, как ги хранели и пояли, затова решили да ги направят младши лейтенанти.

— Наистина ли?

— Самата истина. Нали ви беше интересно?

— И още как! Знаете ли какво ми се иска да науча?

— Слушам ви.

— Кажете ми да не би да изнасяте тези невероятни, не, по-скоро удивителни лекции за почти неизвестни факти от историята на всеки, който пристигне в Париж, или имате някаква интересна — дори бих казал нечестива — цел, та ми разказахте всичко това?

— Във вашия случай, уважаеми хер германец Госингер, ми бе наредено да ви разкажа всичко това — призна Дешамп и извади лист от джоба си.

„За втори път ме нарича «уважаеми хер германец»“. Това пък какво трябва да означава?

— Това пристигна в шест тази сутрин, подполковник. — Дешамп подаде листа на Кастило. — Заради него се наложи да стана в неприлично ранен час и да се замъкна в противното посолство, за да го взема. Естествено, се вкиснах, при това по няколко причини.

Кастило разгъна листа и зачете.

СТРОГО СЕКРЕТНО

СПЕШНО

ВАДЕНЕТО НА КОПИЯ — СТРОГО ЗАБРАНЕНО

ДА СЕ ПРЕДАДЕ НЕЗАБАВНО НА ЕДГАР ДЖ. ДЕШАМП ЛИЧНО.

ОЧАКВАМ ДОКЛАД ЗА ЧАСА, В КОИТО Е ПРЕДАДЕНО,

И ПРИЧИНИ, В СЛУЧАЙ ЧЕ НЕ БЪДЕ.

ОТ: ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ

ДО: ЕДГАР ДЖ. ДЕШАМП — ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ЦРУ В ПАРИЖ

КОПИЯ: (СТРОГО СЕКРЕТНО) ДЪРЖ. СЕК.; ДИР. ВЪТР. БЕЗОП.; ДИР.ЦРУ

ПОДПОЛКОВНИК К. Г. КАСТИЛО, САЩ, ПЪТУВА КЪМ ПАРИЖ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ВЪЗЛОЖЕНАТА МУ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ МИСИЯ, ЗА КОЯТО ЕДИНСТВЕНО ТОЙ МОЖЕ ДА ВИ ДАДЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗЯСНЕНИЯ.

ДА СЕ ОКАЖЕ ПЪЛНО СЪДЕЙСТВИЕ НА ПОДПОЛКОВНИК КАСТИЛО И ДА МУ БЪДАТ ПРЕДСТАВЕНИ ВСИЧКИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, ОТ КОИТО СЕ НУЖДАЕ, КАКТО И ДА МУ СЕ ОСИГУРИ НЕОГРАНИЧЕН ДОСТЪП ДО САМОЛЕТИТЕ, СОБСТВЕНОСТ НА АГЕНЦИЯТА, ПРЕДСТАВЕТЕ МУ НЕ САМО РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ МАТЕРИАЛИ, КОИТО ПОИСКА, А И ВСИЧКИ ДРУГИ МАТЕРИАЛИ, КОИТО ПРЕЦЕНИТЕ, ЧЕ МОГАТ ДА ПРЕДСТАВЛЯВАТ ИНТЕРЕС ЗА НЕГО.

ЧАРЛЗ У. МОНТВЕЙЛ

ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ

СТРОГО СЕКРЕТНО

— Когато Монтвейл се обади миналия път, ми каза, че си майор, шефе — намръщи се обвинително Дешамп.

— От вчера съм подполковник — уточни Кастило.

— Радвам се, че ще бъда сред първите, които ще те поздравят.

— Нямам нищо общо с този документ — призна Чарли и върна съобщението. — Затова пък обяснява интересната лекция по история, нали?

— Ще ми разкажеш ли за възложената ти от президента мисия, или ще се ебаваме един с друг и ще се въртим в тъмното?

— Не е просто мисия. Има и президентски указ — започна Кастило. — Накратко казано, трябва да открия и „обезвредя“ убийците на Джак Пачката Мастърсън в Буенос Айрес.

— И в края на краищата за кого работиш? Под прякото командване на Монтвейл ли си?

— Не, приемам заповеди единствено от президента. Монтвейл е решил, че трябва да работя за него.

— Това вече обяснява среднощното billet-doux12