Ловците

ДЪРЖ. СЕК. КОХЪН НАРЕДИ ГОСПОДИН ЮНГ ДА ПОЕМЕ ИЗЦЯЛО КОНСУЛСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ВСИЧКИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ПОКОЙНИЯ ДОКТОР ЖАН-ПОЛ ЛОРИМЪР, ВКЛЮЧИТЕЛНО И С РЕПАТРИРАНЕТО НА ТЛЕННИТЕ МУ ОСТАНКИ И ГРИЖАТА ЗА ЛИЧНИТЕ МУ ИМОТИ И АВОАРИ.

ПО НАРЕЖДАНЕ НА ДЪРЖ. СЕК., ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В МОНТЕВИДЕО ДА ОКАЖЕ НЕОБХОДИМОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ГОСПОДИН ЮНГ И ДА МУ ПРЕДАДЕ НЕЗАБАВНО ВСИЧКИ СВЕДЕНИЯ И МАТЕРИАЛИ ОТНОСНО ГОСПОДИН ЛОРИМЪР, КАКТО И ВСИЧКИ СВЕДЕНИЯ й МАТЕРИАЛИ

ОТНОСНО ЖАН-ПОЛ БЕРТРАН, ЧИЯТО САМОЛИЧНОСТ ГОСПОДИН ЛОРИМЪР ОЧЕВИДНО Е БИЛ ПРИЕЛ, ТОВА ВКЛЮЧВА ПЪЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ОКОЛО СМЪРТТА НА ГОСПОДИН ЛОРИМЪР ИЗВЕСТНИ НА ПОСОЛСТВОТО, КАКТО И ПОЛУЧЕНИТЕ ОТ УРУГВАЙСКИТЕ ВЛАСТИ.

ДЪРЖ., СЕК, ВЪЗЛАГА НА ГОСПОДИН ЮНГ ДА ИЗПРАТИ С ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПОЩА ВСИЧКИ МАТЕРИАЛИ НА ДЪРЖ. ДЕП., ЛИЧНО НА ДЪРЖ. СЕК. ИЛИ ПО СВОЕ УСМОТРЕНИЕ ДА УРЕДИ АЛТЕРНАТИВЕН НАЧИН ЗА ПРЕДАВАНЕТО ИМ НА ДЪРЖ. СЕК.

БАРБАРА Л. КУИГЛЕТ

ЗАМЕСТНИК ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА

СТРОГО СЕКРЕТНО

„Копеленцето гадно ми прекъсна закуската, за да ми съобщи, че заместник външният министър искал да разговаря неофициално с него, а това е пропуснал да ми го каже!

Дяволите да го вземат! Трябваше да ми позвъни в мига, в който е приключил разговора със заместник държавния секретар! Още снощи е трябвало да ми се обади!“

Макгрори се надигна от синия кожен стол с висока облегалка и се отправи с бърза крачка към вратата на кабинета, все още стиснал листа в ръка.

— Сузана — нареди той, — незабавно искам да видя в реда, в който ги изброявам, един по един — господин Детуайлър, господин Монахан и господин Хауъл.

— Добре, господине — отвърна сеньора Обрегон.

Три минути по-късно сеньора Обрегон съобщи, че нито господин Детуайлър, нито господин Хауъл са дошли, а господин Монахан идва към кабинета му и попита дали да го въведе направо, или да го накара да изчака до нареждането на посланика.

— Да влиза — нареди Макгрори.

Монахан отвори вратата след няколко секунди.

— Искали сте да ме видите, господин посланик.

Макгрори му махна да влезе и посочи един от столовете пред бюрото.

— Много съм любопитен, Монахан, защо не си ми казал, че Юнг е в екипа на държавния секретар? — попита Макгрори.

— Какво?

— Ако не греша, вие отговаряте за всички специални агенти, нали? Не знаехте ли за положението на Юнг?

— На кой от двата въпроса да отговоря първо, господин посланик?

— Първо на единия, после на другия.

— Аз съм главният агент на ФБР тук, господин посланик, не съм ОСА.

— Каква е разликата?

— ОСА отговарят за специалните агенти — отвърна Монахан, след това уточни: — Това означава Отговорен специален агент.

— А ти не си такъв.

— Не, господине, аз съм главен агент. Бил съм на служба в Бюрото най-дълго. Никога обаче не съм назначаван като ОСА.

— Значи твърдите, че не отговаряте за останалите агенти на ФБР, така ли?

— Точно така, господине. Може да се каже, че отговарям за тях, тъй като съм главен агент. Но всъщност не е точно така, ако разбирате какво се опитвам да ви кажа.

— След като всъщност не отговаряш за агентите, Монахан, кой тогава отговаря?

В първия момент агентът му се стори учуден, след това отвърна:

— Вие, господин посланик.

Макгрори си помисли: „Копелето гадно! Той тъп ли е, или просто се прави на тъп?“

След това продължи с разпита.

— А специален агент Юнг за кого работи?

— Докато беше тук, работеше за вас, господине.

— Не за държавния секретар, така ли?

— Ако проследим веригата на командване, може и така да се каже — отвърна Монахан. — Досега не се бях замислял. Той работеше за вас, а вие работите за държавния секретар, нали следите мисълта ми? В този смисъл може да се каже, че работи и за държавния секретар.

Сеньора Обрегон надникна в кабинета.

— Господин Хауъл е тук, господин посланик.

Макгрори си каза: „Напълно безсмислено е да продължавам с тази работа“.

Обърна се към агента.

— Монахан, трябва незабавно да се срещна с господин Пауъл. Да си на мое разположение.

— Добре, господине.

— Сеньора Обрегон, поканете господин Хауъл — нареди Макгрори.

— Много интересно — отбеляза културният аташе Робърт Хауъл и върна съобщението на Макгрори. — Интересно, какво ли означава всичко това?

— Надявах се ти да ми кажеш — засече го Макгрори.

— Мога само да предполагам. Тъстът на господин Мастърсън е пенсиониран посланик. В Буенос Айрес чухме, че имал проблеми със сърцето, може би затова секретар Кохън…

— Питам как така Юнг се оказва в екипа на секретаря? — прекъсна го Макгрори.

— Господин посланик, вие така и не сте споменавали този факт пред мен. Аз си мислех, че Юнг е поредният агент на ФБР.

— Нямах представа, че е в екипа на държавния секретар, Робърт — призна Макгрори.

— Наистина ли? Става още по-интересно. Какво ли е правил тук, след като дори вие нямате представа? Какво казва Монахан?

Макгрори не отговори на въпроса.

Вместо това продължи:

— Заместник външният министър Алварес е позвънил по телефона на Тед Детуайлър в осем тази сутрин. Питал дали Детуайлър ще бъде в кабинета си в девет и дали ще бъде така любезен да го покани на чаша кафе.

— Това пък защо? — учуди се Хауъл.

— Имам намерение да разбера. Щом Детуайлър дойде, ще го уведомя, че се е заразил с грип, и ще го пратя да си върви. След като няма как да предложи обещаната чаша кафе на заместник външния министър Алварес, ще го приема аз. Искам да присъстваш.

— Добре, господине.

— Господин посланик — сеньора Обрегон се показа на вратата. — Заместник външен министър Алварес и още един господин са тук за среща с вас.