Гадателката

е инициаторът, какъвто си го представях. От филма на охранителната камера знаех, че Лука е повече от способен да действа сам. Но не бях наясно точно каква бе ролята на Саша и какво знаеше той за Баданова и търговията с деца.

Той се облегна на възглавниците и каза:

— Не съм убивал никого.

Не му припомних, че беше готов да ме убие. Но установих, че това не ме интересуваше. Бях там и видях какво стана. Исках да знам за похищението над Наталия. За похищението и смъртта й.

— Да започнем от началото — каза тихо Дронски. — Най-подробно.

Саша погледна системите си и после вдигна очи към мен.

— Цялата тази история не биваше да се случва — каза той с горчивина. — Имах си добър бизнес. Печелех достатъчно…

Чак не ми се вярваше. Този човек плуваше в самосъжаление.

— Всичко стана заради моя смахнат брат — продължи Саша — Доверих му се да свърши една елементарна работа за властите.

— За големите шефове ли? За кои от тях?

— Губернатора, разбира се, генерал Баданов… И жена му. Тя винаги е била по-силната фигура в семейството. Тя ми даде указанията.

— Какво искаше да направите? — попита Дронски и вдигна поглед от бележника си.

— Правех различни услуги на губернатора още от времето, когато служехме във въздушните сили…

— И заради една от тях получи три месеца общественополезен труд в моргата на „Лермонтов“ — намесих се аз.

Той сведе поглед.

— Тази работа си беше съвсем ясна. Ставаше въпрос за наблюдение. Просто трябваше да държа под око Джоун Фаулър и… жена ти.

— Да ги държиш под око?

— Вършеха нещо, което не харесваше на губернатора. Трябваше да вляза под кожата им. Аз така разбрах работата. Само че казах на Баданова, че съм бизнесмен, имам фабрика и нямам намерение да дебна хората иззад ъгъла и да ги шпионирам. — Пое си дъх. — Обаче тя имаше аргументи, е които да настоява.

— И ти натовари с това Лука.

— Всяка секунда му доставяше удоволствие. Ходеше на лекции в Манастира… Токова се сближи с Джоун, че тя му предложи работа. Естествено, аз политах Баданова дали е съгласна. Едва ли можеше да бъде по-доволна.

— Добре — прекъснах го нетърпеливо. Какво знаеш за онази нощ, за онази събота?

Той сви рамене и потръпна от болка.

— В онази съботна нощ те са се хлъзнали и са излезли от пътя. Отзад във фургона са били децата, които взели от изоставените кораби.

— Става въпрос само за Джоун Фаулър и Лука като шофьор, така ли? — попита Дронски.

— Точно така. През тази нощ беше последната голяма виелица. При кръстовище тридесет и три излизат от пътя. Не е било възможно да се обадят в милицията, при положение че возят седем деца от затворнически лагер. Затова Джоун Фаулър се е обадила на жена ти, на доктор Вадим.

— И когато тя е пристигнала там…? — каза Дронски.

— Когато пристигнала там, Лука вече бил изгубил контрол над себе си. Разбира се, за него жените бяха мания. Трябва да разберете, че той беше като двете страни на една и съща монета. Любезен и отзивчив… докато му избие чивията. Онази нощ е седял в микробуса с американката цели два часа. Накрая този слабоумен пръч не се е сдържал.

— А когато е пристигнала жена ми, е нападнал и нея.

— По това време той вече е бил напълно обезумял. Другата страна на монетата. Завързал Джоун Фаулър за волана да микробуса. Надвил жена ти и завързал и нея. После отворил лекарската и чанта и им бил по една инжекция. В армията е служил като санитар. Разбираше от тези неща.

— И за всичко това, което ни казвате, вие не сте знаели нищо — обади се Дронски от ъгъла.

— Нищо. Нито дума, кълва се.

Дотук, струва ми се, му вярвах.

— Закарал микробуса с децата в неработещата фабрика при кръстовище тридесет и три. После натоварил Джоун Фаулър и жена ти в камката и ги докарал в хангара. Събуди ме посред нощ. Когато видях, че е завързал двете жени на задната седалка, се изплаших като никога през живота си.

— Може би. Обаче какво направи ти? — казах аз.

— Какво трябваше да направя? Да се обадя в милицията? Да ги освободя?

— Обадил си се на Баданова. — Взех огънче от Дронски и отново се облегнах та стената. — Ето какво си направил.

— В онзи момент още не. Ясно ми беше, че трябва да преместя жените колкото може по-далече от хангара. Закарахме ги в градината на клиниката. Влязох в моргата облечен като чистач, с маска на устата. Тази част от работата беше съвсем лесна. Оттам минах по тунела и пуснах Лука да влезе през вратата към градината.

— И какво си мислеше, че ще направи той тогава?

— Казах му да не прави нищо. Да ги завърже долу и да се върне с мен. Чак тогава се обадих на Баданова.

Реших да не нарушавам мълчанието. Чух бърборенето на сестрата и милиционера в коридора.

— Баданова побесня — продължи Саша. — Нареди на някого да вземе децата и да върне микробуса на Лука в хангара Оттам нататък тя пое нещата в свои ръце. Не се притеснявам да ти кажа, че се бях побъркал от страх.

— Как ти разпореди да се оправиш с проблема?

Той започна да поглежда ту мен, ту Дронски. Забелязах, че преглъща тежко.

— Какво му нареди на него да направи, да те вземат дяволите!

— Не съм направил нищо. Нямам нищо общо.

Сигурно съм направил някакво движение, защото Саша се сви изплашен.

— Искаше да бъдат убити — каза той. — Искаше да бъдат убити и скрити по най-бързия начин. Разговаря само с Лука. С мен не искаше да говори. Той ми каза всичко чак след това. Тя му е дала двете жени…

— Дала му ги е? — попитах и усетих, че ми се повдига.

— При условие че в крайна сметка ще бъдат мъртви и повече никой няма да ги види.

Дронски заровичка във вътрешния си джоб и извади плоска бутилка. Отвинти капачката и ми я подаде.

— Нека просто да взема показанията му, шефе. Ти се прибери вкъщи.

Оставих парещата течност да се спусне бавно в гърлото ми. При условие че в крайна сметка ще бъдат мъртви.

— Няма да мърдам оттук — отвърнах. Исках да чуя и най-малката подробност. Непременно. — Но неприятностите на Баданова с Лука не приключиха с това?

Саша поклати глава.

— Джоун Фаулър беше оставила колата си при хангара в началото на вечерта. Този идиот, Лука, оставил кукла в нея, когато я закарал в Северния крайбрежен комплекс… И още една, облечена с дрехи на доктор Вадим, тук, в „Лермонтов“. Мислех, че Баданова ще нареди да убият и Лука, и мен.

Как ми се искаше да го беше направила.

— Спаси ни това — продължи Саша, — че жена ти изчезна от котелното на клиниката. Когато Лука ни го каза, помислихме, че е избягала през тунела.

— И как реагира Баданова?

— Първите няколко часа бяха пълна паника. Баданова подготви малък самолет, с който да избяга някъде на Запад. Всички бяхме готови да бягаме, но не последва нищо… Не се случи абсолютно нищо. Не можехме