да разберем защо. Не разбрахме до момента, в който трупът беше намерен… — Погледна ме в очите и побърза да се поправи. — Докато вашата агентка от фебере не намери доктор Вадим.
— И защо цялата история не приключи тук? Защо трябваше да ги последва и Джей Делерман? — попита Дронски.
— Вече не участвах в играта. Баданова кореспондираше директно с Лука. Явно Джей беше изпълнила предназначението си. — Обърна се към мен с подигравателна усмивка, която бързо изчезна. — Беше те убедила да откраднеш бюлетините. Само че Джей беше американка. Независима. Когато Баданова реши, че Джей ще я държи завинаги в шах, изпрати Лука при нея. Тя му даде Джей Делерман.
Пак този глагол. „Тя му
— Ами Аби Кънингам? — попита Дронски.
— Лука вече се беше отвързал от синджира. Отвлече я, защото я желаеше. — За пръв път ме погледна, без да мигне. — Отвлече я, защото му трябваше
Искал е да се добере до приятеля на тартора в училище. До човека, който го беше пребил почти до смърт на замръзналото езеро. Как съжалявах, че не бях отишъл по-далече! Как ми се искаше да не бях позволил на зачатъка от западняшка суета и колебливост в мен да ме спре! Не бих могъл да спася Наталия, но щях да спася Джей и да спестя неописуемото страдание на Аби през последните двадесет и четири часа.
Аби се събуди в седем сутринта благодарение на приспивателното, а това ми даде два-три часа време да подремна върху кушетката за прегледи в съседната стая. Държаха я под временно наблюдение за евентуални прояви на вторичен шок и лекуваха дълбоко изгаряне с размера на монета от една рубла на рамото й, причинено от капка разтопен латекс. Зърнах я през разграфения на малки квадратчета стъклен параван, докато вървях към отворената врата на стаята й. Седеше полуизправена на белите чаршафи, с голи шоколадови рамена, а дясната й мишница беше превързана с марля и лейкопласт. От устата й като самодоволно захапана цигара стърчеше термометър.
Спрях се на вратата. Не предполагах, че ме е забелязала. Драскаше нещо на голям бял бележник. След секунда вдигна глава, намествайки термометъра в по-удобно положение в устата си, и вдигна бележника. На него пишеше: „Черното маце безкрайно благодари.“
Усмихнах се и влязох в стаята. Не беше ми убягнал фактът, че тя, изглежда, можеше да споделя искрените си чувства само чрез драсканиците за черното маце. Седнах на леглото и хванах ръката й.
— Мислех, че са се отказали от тези неща още преди десет години — казах и посочих термометъра. — Доколкото знам, сега ги пъхат в ухото.
Тя извади стъклената тръбичка и я подаде на сестрата, която тъкмо беше влязла в стаята.
— Вече никой отвор в тялото не може да разчита на неприкосновеност — каза тя.
Продължавах да държа ръката й.
— Добре ли се чувстваш? — попитах.
Тя кимна утвърдително.
— А ти?
— Да, добре съм.
Засмя се пресилено.
— Приличаш на плашило.
— Вече сме почти на финала — смених темата аз. — Саша пропя. Подписа показанията си.
— Дронски ме осведоми. — Усмихна ми се кисело. — Май че пак се връщаш на работа по случая.
— Ще си поговорим ли? — попитах.
— Няма как да го избегна.
— Откъде да започнем?
— Аз смятам, че трябва да започнем със затваряне на вратата.
Още преди да понечи да я спра, тя отметна чаршафа и нощницата й се вдигна високо нагоре, докато спускаше краката си към пода. Прекоси стаята, бутна вратата и спусна венецианските щори на стъкления параван.
— Имам нужда от едно питие — казах аз.
— Този път ще бъдеш трезвен. — Тя се върна бавно към леглото. — Ще разговаряш с мен трезвен за първи път в живота си, Константин.
Тонът й ме стресна.
— За какво? Какво искаш да ми кажеш?
Тя се спря, хванала с длан другата си ръка точно под превръзката.
— Познавах Наталия — Пое дълбоко въздух като готвещ се за гмуркане плувец. — Запознах се с нея, когато беше за една седмица в Москва през януари.
Малко оставаше да падна по гръб.
— На медицинската конференция ли?
— Нямаше медицинска конференция.
— А… Не е имало конференция?
Тя поклати глава.
— И какво е имало в такъв случай?
— Наталия дойде за среща с Чарлс Фиърлес, шефа на московската секция на ФБР по онова време.
Усещах главата си като центрофуга, в която се въртят множество мисли, без да мога да ги спра.
— Среща. С твоя предшественик. По какъв повод?
— Наталия знаеше, че от лагера в Нивка изчезват деца. Вероятно и от други лагери. Не знаеше кой стои зад това, но й беше ясно какво се случва.
— Но тя не е споменавала нищо пред мен за това!
— Естествено… — отвърна тя провлечено.
Не успявах да овладея, дори не успявах да разбера кипящата бъркотия в мен.
— Джоун Фаулър присъстваше ли на тази среща в Москва?
— Не. — Аби се върна при леглото и седна — Джоун е трябвало да остане в сянка, за да не падат подозрения върху нея, ако се наложи двете с Наталия да действат на своя глава. Сега разбирам, че вероятно това е била избраната от тях стратегия, ако ФБР откаже да им помогне.
— За бога, намали темпото. Какво ви каза Наталия, когато дойде в Москва?
— Каза на Фиърлес и на мен, че има основания да подозира за съществуването на търговия с деца, взимани от наказателните колонии за непълнолетни в Кола и предназначени за западни държави.
— Изобщо ли не спомена факта, че тази информация е дадена на Джоун от Потанин?
— Не. Ако го беше направила, щях да имам друго отношение към Потанин. Но Наталия каза, че според нея информацията за тази търговия се потулва на високо ниво в американското консулство в Мурманск.
— Това ли бе поводът за проверките на ФБР в Бостън, които в крайна сметка откриха огромната банкова сметка на Айзъбел Бриджър?
— Позна — отговори тя. Отпи глътка вода от чашата на нощното шкафче. — Освен това Наталия имаше подозрения за участие на доста високо ниво от руска страна. Нейното предположение беше кметът Осопов. Както установихме, могла е да се прицели даже и по-нагоре, в самия губернатор на областта.
Наталия е знаела всичко това и не ми е казала нищо! Обсъждала го е с Джоун в продължение на часове, а пред мен не беше споменала нито дума.
— Наистина ли трябва да слушам напълно трезвен?
Сякаш прочете мислите ми. Може би на лицето ми е била изписана пронизващата болка от факта, че съм бил държан в изолация.
— Ако това ще те успокои малко — каза тя, — предполагам, че Джоун е накарала Наталия да се закълне, че ще пази абсолютна тайна. При отказ на московското ФБР да се намеси те са били готови да крадат пари от консулството, за да прихващат конвоите от наказателните лагери. Това можеш да го допуснеш, Константин. Разбираш защо е накарала Наталия да се закълне.
Извърнах поглед. Да се закълне, че ще пази пълна тайна от мен? Наистина ли е било необходимо това, замислих се, или тази секретност е била част от друга, по-дълбока връзка между тях?
— В Москва — продължи Аби — Чарли Фиърлес заяви, че това, което ни каза Наталия, не му звучи
