— Две красиви и отлични в професиите си жени
— Същата нощ — пророних с увиснала челюст. — Боже, господи.
Вратата се отвори и влезе дежурният старшина от приемната. Носеше табла със стъклена кана чай и чинийка с малка купчинка бисквити.
— Заповядайте — каза старшината и изгледа американката с поглед, в който се криеше странна комбинация от притеснение и трудно сдържано желание. Забелязах, че сянката на Паско се прокрадва в коридора.
Агент Кънингам затвори вратата след старшината. Отвори куфарчето си и извади някакви книжа. Забелязах, че под тях са мушнати три големи снимки.
— Почакайте — казах аз. — Дронски знаеше ли снощи, когато говорих с него, че има и друго отвличане? На тази жена от американското консулство.
— Заявлението ми за пътуване до Мурманск мина през неговото бюро само няколко часа преди да се обадите. Веднага след като се чул с вас, той позвъни в кабинета ми в посолството и каза, че е възможно да има и втори случай на отвличане.
— На мен не ми каза нищо.
— Какво повече искате от един приятел? Та той заряза всичко и хвана първия самолет насам, за бога. — Проследи ме с поглед, докато отивах към стената да се облегна.
— Да — казах, олюлявайки се пред пронизващия поглед на тази излъчваща сила жена. — Вярно е, че го направи.
— Преди да започнем, искам да ви задам няколко въпроса. — Погледът й стана още по-твърд. — Познавате ли Джоун Фаулър?
— Това изчезналата жена от американското консулство ли е? Не я познавам.
— Жена ви споменавала ли е пред вас за нея?
— Не.
— Имали ли сте някакви взаимоотношения с американското консулство? Във връзка с молби за визи, стипендии за образование, култура…?
— Не.
— А жена ви?
— Не си спомням такова нещо, не.
— Съпругата ви говори ли английски?
— Да.
— Също толкова добре като вас ли?
— Не, но доста добре.
— Никога ли не се е изкушавала да посещава лекции в консулството? За американския бит и култура, такива неща?
— Жена ми се интересува повече от руския бит и литература. В нашето семейство аз съм поклонникът на англосаксонската култура.
Стояхме и се гледахме в очите. Беше само два-три сантиметра по-ниска от мен и дори в тясната килия не й се налагаше да вдига главата си нагоре. Вече започвах да си мисля, че твърдият поглед на тези тъмнокафяви очи ще ме държи вечно на прицел. И тогава тя рязко наведе глава. Езикът й се плъзна по горната устна. Наведе се и взе чаша чай, отпи и пак я остави на циментовия под.
— Така, ето я предисторията. — Подаде ми първата снимка. Жена на тридесет и няколко години, с широка усмивка и американски зъби. — Джоун Фаулър. Работеше в консулството от края на гражданската война. Добър руски. Много добри познания за руската култура, руските писатели, художници… Такива неща.
— Омъжена ли е?
— Разведена. — Поколеба се за миг. — В началото, след пристигането й преди около година, е живяла доста бурно, затова моят предшественик я е държал под око. Но не е създавала проблеми, спазвала е благоприличие. Никой от любовниците й не е бил свързан по някакъв начин с властите. Руските власти имаме предвид. Затова наблюдението й е било редуцирано до периодично.
— И така сте пропуснали да забележите човека.
— Преустановихме наблюдението преди повече от шест месеца. — Прехапа долната си устна. Не беше жена, която лесно отстъпва. — Шефът й, тукашният консул на САЩ, Майлс Бриджър, каза, че напоследък е имало информации за някакъв натрапник, който я причаквал.
— Дебнещ натрапник ли?
— Говори ли ви нещо?
— Имам аналогична информация за мъж, който се е навъртал около Наталия известно време след Коледа.
— Разполагате ли с някакво описание?
— През зимата хората в Мурманск ходят опаковани като пашкули.
— През пролетта също — добави тя. — А и през лятото, доколкото знам, ако имат малко здрав разум в главите.
— Да продължим с предисторията — казах аз, подавайки й снимката.
— В неделя сутринта Джоун Фаулър е имала две срещи. Едната е била с шефа й, Майлс Бриджър, за да обсъдят някои аномалии в счетоводството.
— Аномалии ли? Искате да кажете, че има грешки в счетоводната документация?
— В момента счетоводителят прави ревизия. Може да се окаже дребна работа.
— За каква сума става въпрос?
Аби Кънингам отпусна недоволно пълната си долна уста.
— Това засяга и мен, не забравяйте.
Разходи език по зъбите си и отговори:
— Петдесет хиляди долара.
— И това е дребна работа?
— Още не е сигурно, че липсват, капитане.
— За какъв период са натрупани липсите?
— Два месеца може би. Майлс Бриджър е сигурен, че парите ще се намерят.
— Радвам се за Майлс. Такова нещо може да стане само в Русия, а?
Погледна злобно.
— В неделя сутринта — продължи тя мрачно — Джоун не се е появила на срещата си с Майлс. Нито пък е отишла в клуб „Спортика“, където е имала уговорка да обядва с един приятел. Следобед консулът изпратил човек до апартамента й. Нямало никой. Нито следа от Джоун. Търсенето продължава и привечер в неделя започва да става ясно, че е имало мъж, с когото се е срещала често.
— Нов любовник?
— Казала е на една своя приятелка, че се е запознала с руснак по време на лекциите си. Постоянно се навъртал около нея. От онези, дето са като овчарски кучета.
— Значи е дала някакво описание?
— Приятелката на Джоун го е виждала само веднъж. Влязъл и седнал на последния ред. Още щом го видяла, Джоун обявила почивка за кафе и се изнизала за няколко минути с него.
— Сигурна ли сте, че наистина е бил руснак?
— Приятелката го е чула да говори. Скромен английски с руски акцент.
— А описанието на външността му?
— Безполезно. Доста висок, много млад…
— Това ли е всичко?
— Сприхав. Превъзбуден. Нервен. Пренапрегнат. Това са заключенията на приятелката, основаващи се на впечатления от жестовете му. Тя е консултант на американските бизнесмени тук по отношение на обноските. Пренапрегнат. Жестикулация с отрицателен ефект. Така твърди тя.
— Опитахте ли да направите фоторобот?
