— Ако искате да ви сътруднича в тази загубена история…
— Загубена история? Така ли я наричате?
— Това е просто механична фраза, нищо повече. — Погледна ме в очите. — Какво искате да знаете?
— Никаква научна степен не сте защитили в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
— Първата си научна степен взех в Московския университет. Втората получих в Калифорния.
— В Калифорнийския университет?
— Отидох в Калифорния да довърша образованието си.
— В университет в Калифорния, но не и в Калифорнийския. По-точно в колежа Ръскин Холмс — казах аз.
— Кандидат-студентите там ги прецеждат през много гъсто сито.
— Доколкото съм информиран, ги ловят с мрежи по улиците.
— Да ме обиждате ли сте дошли?
— И не сте защитили никаква професура в „Скрипс Мемориъл“, прав ли съм? Моят източник на информация ми каза, че сте работили като чистач две години, през две хиляди и осма и две хиляди и девета. Издигнали сте се до ръководител на хигиенното звено в родилното отделение и следоперативната реанимация.
— В свободното си време се занимавах с научна работа. В Калифорния има много пътища за самоусъвършенстване. Не е необходимо да запишеш официална аспирантура.
— Защо не ни казахте, че в терапевтичните си сеанси използвате произведени от Саша Руп латексови манекени?
Очите му започнаха да се въртят трескаво в търсене на бутилка.
— Не ми дойде на ума. Не съм ги виждал тук от месеци, даже от години.
— Но сте поръчвали да ви ги доставят.
— Не. В „Лермонтов“, както вероятно знаете, все още се използва старата съветска система на централно снабдяване. Купували са ги година или две преди да стана завеждащ тук.
— Кой ги е поръчал?
— Един господ знае. Централното снабдяване е измислено, за да се елиминира и най-малката възможност за носене на отговорност, това ви е известно. Сигурно има поръчка отнякъде. Но е подписана от комисия, ако изобщо е имало такава.
— Как можем да проверим дали не липсва някоя?
Изсмя се:
— В „Лермонтов“, ако нещо не е заковано с пирони, значи го няма. Би трябвало да знаете това.
— Използвали ли сте ги някога?
— Не. Някои от подчинените ми колеги сигурно ги използват. Аз не го правя.
Изгледах го злобно, отчаян от безпомощността си.
— Просто го приемете, инспекторе. И като говорим за латексови кукли, виждал съм, че намират приложение на много други места. В магазини за модни облекла, дори в художествени галерии. Тук, в крилото на психиатрията, погледът ми не е попадал на такова нещо от месеци. Ето защо просто не ми дойде наум за тях.
— Обсъждахме отвличания, след които са оставени латексови кукли, облечени в дрехите на жертвите, а вие ме убеждавате как обстоятелството, че имате същата марка кукли тук,
— Вие ли водите разследването?
— Официално не, но на практика е така. Ръководител е агент Кънингам. Защо питате?
— Кажете на вашата американка, че си губи времето, като търси тук. Водя си специален регистър на настанените пациенти. Тези хора са под двадесет и четири часово наблюдение. На никого от регистрираните в списъка не се разрешава да напуска крилото на психиатрията по какъвто и да е повод. По-добре е да се порови в списъка на хората, които са прекрачвали този праг преди аз да стана директор тук. В годините на гражданската война психиатричното отделение е било закрито и пациентите са били освободени, известно ли ви е това?
— Мобилизирали са ги за отбраната на града.
— И след края на войната са оставени на свобода. По улиците днес се разхождат безконтролно десетки мъже, които са заплаха за всяка жена в Мурманск.
— Съществува ли такъв списък с имената на всички мъже, които са били освободени тогава?
Той сви рамене:
— Аз предадох само частичен списък. Повече нищо не мога да направя. — Заровичка в книжата върху бюрото си и извади един лист. — Но ето това е човекът, когото би трябвало да търсите.
Взех листа. Съдържанието му се състоеше от три кратки абзаца:
„Убиецът е мъж на възраст между двадесет и тридесет години, руснак, разведен и с поредица несполучливи интимни връзки зад гърба си. Възпитан в строга дисциплина, вероятно военен или наскоро уволнил се от военна служба. Гладко избръснат, спретнат, държи на облеклото и модата.
Най-изразената му черта е самоувереността и презрението към воденото от милицията разследване спрямо него. Това ще го подтикне да се намеси в следствието, а вече дори може да играе централна роля в него, примерно като служител в милицията. Най-вероятната му тактика е да се обажда в милицията и да им се подиграва на некадърността. Възможно е да се представя и като човек, който иска да даде полезен съвет. Тези съвети, или евентуалната информация, може да се окажат и самата истина, но реалният напредък на следователите ще бъде по-малък, отколкото изглежда на пръв поглед.“
Погледнах Потанин в очите. Ролята на Саша Руп в разследването пасваше доста добре. Продължих да чета.
„Деянието носи всички характерни белези на импулсивно извършено престъпление. Куклите са част от измислен по-късно сценарий, целящ да обърка следователите, и може да бъдат пренебрегнати като насочваща следа към психическото състояние и мотивите на убиеца. При съставянето на профил се търси подписът на убиеца. Куклите не са неговият подпис. Истинският му подпис още не се е появил.“
— Е? — каза той.
— Звучи правдоподобно. Някои неща изглеждат верни.
— Накрая всичко ще се окаже вярно.
— Вие изключвате напълно ролята на куклите като съществено средство, с което този човек разкрива намеренията си.
— Така е. Както съм написал там, куклите са постановка, както биха се изразили аналитиците. С други думи, подвеждаща следа. Не им обръщайте внимание.
— И според вас това отвличане е импулсивно престъпление?
— Да.
— Само че ние не ви казахме едно нещо.
Повдигна въпросително вежди.
— Забелязан е дебнещ натрапник — добавих аз.
Той поклати глава с несъгласие:
— Престъплението е импулсивно. Този мъж ненадейно е бил притиснат от обстоятелства, които не са му оставили никакъв избор.
— От което следва, че Джоун Фаулър и жена ми Наталия са били абсолютно непознати за него?
Като че ли се поколеба:
— Доверете се на думите ми.
— По същия начин, по който е постъпила комисията по назначенията, когато сте кандидатствали за работа тук? — Върнах му напечатания лист. — Не. И просто не знам, професоре, доколко мога да се осланям на това. На която и да е дума в него.
