Арестуван четиринадесет пъти и с четиринадесет присъди… Опитал да изнасили жена в някакъв бар през хиляда деветстотин деветдесет и първа година.
— Прекалено стар е — отвърнах, поклащайки разочаровано глава.
— Соволев, Аркадий, на тридесет и четири. Лекар. Арестуван веднъж заради предлагане на платен секс на непълнолетна. Един арест и една присъда, три години в трудов лагер за сексуално насилие над колежка.
— Лекар ли? Къде е работил?
— В медицинския пункт към една от мините за никелова руда на север.
— Трябва да си поговорим с него.
Дронски посочи през отворената врата към килия от другата страна на коридора, в която седеше млад мъж с добре оформена брада и омачкан сив костюм и гледаше безцелно в една точка. Вече бях тръгнал към него, когато Пински докосна ръката ми.
— Има алиби — каза лейтенантът.
— Проверено ли е?
Пински завъртя главата си така, че да ме гледа косо само с дясното си око.
— От всички тук той има най-доброто алиби, шефе. В съботата, когато е изчезнала жена ви, е блъснал колата си и е прекарал цялата нощ в изтрезвителното на седмо районно. Бил е там от единадесет вечерта до обед на другия ден.
Въпреки това не се отказах. Доктор Соволев беше неспокоен, но все пак самоуверен. Съчетание, което кара ръцете на всеки милиционер да го сърбят.
— Станете — казах му аз.
Възможно бе отвличането на Наталия и Джоун да е станало значително по-късно, отколкото си мислех. Ами ако гласът по телефона казваше истината? Ако Наталия и Джоун наистина са се срещнали, за да правят секс? Може да са прекарали съботната нощ заедно в апартамента на Джоун и някой — доктор Аркадий Соволев например — да ги е отвлякъл по някое време в неделя сутринта.
Той се изправи на крака.
— Когато ви освободиха по обед, къде отидохте?
— Право на бойното поле.
— Какво?
— Жена ми и брат й ме чакаха пред районното. Тя ми се разкрещя, че съм строшил колата. Той пък ми се нахвърли още докато слизах по стъпалата. Останалата част от неделята прекарах в даване на показания срещу него заради нападението. Тръгнах си в шест часа в неделя вечерта. Това може да се провери.
Следващият час премина в разпитване на най-съмнителните задържани, в търсене на нещо необичайно или неестествено в поведението им пред нас. И главно ги питахме могат ли да ни покажат манекените, които са купили от Лука Руп.
Едно-две обстоятелства трябваше да се проверят, но всички задържани твърдяха, че все още притежават закупените манекени. Или били под креватите в домовете им, на витрините в магазините им или в гаражните им ателиета.
Обезсърчен, с кипяща от притеснения душа, изкачвах стълбището от мазето заедно с Дронски.
— Шефе, ще се вкараш в гроба, ако не поспиш няколко часа — каза той, когато се спряхме под лющещия се таван в преддверието. — Не можеш да свършиш всичко сам.
— Де да можех. Сигурен съм, че още са живи, Иля. Сигурен съм, че поне Наталия още е жива — добавих, за да бъда малко по-честен. Не казах откъде черпя увереността си, но по начина, по който Дронски разкриви вежди, разбрах, че се досеща.
— Работата не спира. Агент Кънингам се е заела с една идея, подсказана неволно от Саша Руп. Наела е срещу заплащане от американското консулство истинска армия от двеста войници. Тази нощ ще бъдат разгърнати в района на „Северен залив“. Двадесет и четири часа ще претърсват руините, мазетата, подземните етажи в целия разрушен квартал.
Стиснахме си ръцете.
— Информирай ме, ако изровят нещо. Каквото и да е. Няма значение по кое време на нощта ще е.
— Обещавам ти, шефе. Иди да поспиш.
Разбира се, че не се прибрах вкъщи. Отидох направо в „Лермонтов“. Попитах на регистратурата за Фаня и се оказа, че само преди малко е приключило дежурството й. Ако побързам, щял съм да я хвана на паркинга във вътрешния двор.
Хукнах по почти пустите коридори и изскочих през задния изход на сградата. На заобиколената отвсякъде от стени площадка се носеха спарените миризми на изваряващи се чаршафи откъм пералнята и на варящо се зеле откъм кухнята. Комбинацията не се различаваше много от зловонието на Анастасия — висящия над южните предградия облак от промишлени газове.
Фаня тъкмо се качваше в колата си. Включи фаровете точно когато тръгнах запъхтян към нея, заслепявайки ме. Угаси ги. Когато зрението ми се възстанови, тя вече слизаше от колата.
— Константин…
Приближих се и я поздравих с кратка прегръдка. Дъхът ми все още излизаше на големи облаци около главите ни.
— Казаха ми, че ще успея да те хвана.
Тя се усмихна. Но вече не с някогашната приятелска усмивка на Фаня, с която бях свикнал.
— Чух, че от издирването са те арестували.
— Онзи е откачен — отвърнах аз.
— Паско ли? Разпитва ме за поведението ти в неделя сутринта, когато изчезна Наталия.
Напрегнах се да си спомня.
— Когато разговаряхме с двете деца ли?
— Разговарял си ти. Когато пристигнах, вече бяха избягали, забрави ли?
— И какво му каза?
— Казах му, че беше объркан.
— Объркан ли?
— Замислен за нещо, ако така ти харесва повече. И че не ти се говореше много с една добра приятелка за изчезването на Наталия.
— Много ти благодаря, Фаня. Вероятно това мило изказване ме е тикнало в дранголника.
— Добре де — защити се тя, — онази сутрин ти не пожела да говориш за това, така ли беше?
— За бога, в онзи момент аз още не знаех, че е изчезнала! Канех се да се прибера вкъщи и да й приготвя закуска, спомняш ли си?
— Помня, че така каза.
Изгледах я втрещен. Беше висока, силна жена, която не носеше шапка въпреки мразовитата температура.
— Грешиш, Фаня — казах, стараейки се да сдържа гласа си. — Едва ли би могла да се заблудиш повече. Нима си мислиш, че аз имам пръст в изчезването на Наталия? Това е смешно.
Тя сви рамене неуверено.
— Защо ме търсеше?
— За бога, Фаня, повярвай ми. Не е възможно да си мислиш, че имам нещо общо със случилото се.
Тя ме изгледа продължително. Не особено дружелюбно.
— Добре. — Изчака съвсем мъничко. — Защо ме търсиш. За какво искаше да говориш с мен?
Нямаше да променя мнението й. Поколебах се.
— Когато има случаи като този — започнах, — ни се обаждат най-различни хора. Главно за да кажат някоя измислица. Жалки същества, които за момент привличат вниманието върху себе си, изричайки с потаен глас едно изречение. Но всичко това трябва да се проверява.
— И има нещо, казано от някого, за което смяташ, че мога да ти помогна?
— Да… Просто като заключение на една проверка… Само…
— За какво става дума?
Подпрях се с длан върху покрива на колата й.
— Ти си най-близката приятелка на Наталия.
