Тя кимна бързо, притеснено, след което каза:
— Ако ще ми задаваш онзи, същия въпрос, отговорът е не. Ти беше единственият мъж…
— Преди четири дни си мислех, че знам много неща. Но щом като си толкова убедена, че съм единственият мъж в живота на Наталия, позволи ми да те попитам, Фаня, защо си била толкова загрижена за какво може да си говори с нея почти цял час твоят съпруг Михаил в нейната камка миналия петък?
Прониза ме с кратък, недружелюбен поглед.
— Не беше Михаил.
— Но ти си мислела, че е той. Смяташе, че Наталия има любовна връзка с Михаил? Това ли беше?
— Ох, господи, не е невъзможно, нали? Всички се изкушаваме да надникнем в чуждата паница.
— Мигове на умопомрачение…
Тя кимна, после ме погледна и каза намръщено:
— Ако това ще ти помогне с нещо, не мисля, че е имала връзка с него. Какво искаш да знаеш, Константин?
— Познавахте ли се с Джоун Фаулър?
— Американката ли? Не.
Поех дълбоко дъх.
— Възможно ли е… Наталия и Джоун да са имали интимна връзка?
Тя ме погледна с разширени ноздри.
— Имаме някои сведения…
— Досещах се, че става нещо — каза Фаня и лицето й изведнъж почервеня. — Кучка такава.
Погледнах я потресен и в мозъка на костите.
— Наталия?
Тя прехапа устни.
— Това ли са ти казали?
— Всякакви откачени ни се обаждат…
Около нас настана плътна тишина. Лицето на Фаня беше като от камък.
— Все някога трябва да научиш.
Не исках да науча. Исках да се махна от този гадно миришещ паркинг и
— Какво да науча? — попитах.
— За мен и Наталия.
Облегнах се още по-тежко на колата. Ето от какво се опитвах да се предпазя. Фаня не се притесняваше от връзка между Михаил и Наталия, а от връзка на Наталия с
— Разкажи ми — подканих я аз.
— Беше около Коледа… — Погледна ме. Не знам какво виждаше пред очите си, но сигурно е било достатъчно засрамен и жалък тип, защото посочи към колата. — Защо не влезеш вътре?
Заобиколих към предната дясна седалка. Забелязах, че снегът под краката ни се размекваше. Отворих вратата и седнах.
— Та, на Коледа… — казах.
— Имаше тържество. Само за хирурзите и персонала от хирургията.
— Спомням си.
— Задръжките започнаха да отпадат, както се получава понякога в подобни случаи. Не си спомням как, но двете с Наталия се оказахме сами в Първа операционна. Мъжете не обичат да танцуват. Те обичат да пият. Ние танцувахме, Наталия и аз. Само двете. На бавна, размекваща музика. — Замълча за момент. — Тогава я целунах.
— Не мисля, че искам да знам подробности.
— Чувствам нужда да го кажа на някого, за бога — възрази тя гневно. — Иначе ще експлодирам.
Извади пакет цигари от жабката на колата, връчи ми една и ми подаде огънче. Не исках да пуша, но не исках и да не пуша.
— Имала ли си някога… преди… връзка с жена? — попитах според мен повече за да спечеля време, отколкото заради нещо друго. В момента изобщо не ме вълнуваше дали е преспала с целия остров Лесбос.
Тя дръпна от цигарата и махна с длан.
— Винаги съм съзнавала, че ме привличат. Имах две или три инцидентни връзки в училище. После една съвсем сериозна, в университета, която се сгромоляса сред пламъци малко преди да се запозная с Михаил.
Не беше трудно да се досетя какво искаше да ми каже за мястото на Михаил. Срещнала го е и се е оженила за него като ответна реакция, породена от прекратената връзка.
— Но Наталия беше нещо съвсем различно — продължи бавно и замислено тя. — Ох, та нима не знаеш, че половината „Лермонтов“ беше влюбен в нея! И не само мъжете.
— Знам само, че аз бях влюбен. И още съм. Та какво стана после? — отвърнах, изпускайки едновременно с това дим през устата си.
— През последните седмици преди Коледа бяхме станали изключително близки.
—
— Добре де. Онази нощ в операционната й казах, че трябва да имаме интимна връзка. Разбира се, ясно ми беше, че Наталия не изпитва любов към мен по начина, по който я обичах аз. Но най-малкото бях уверена, че желае това, което можех да й дам. Женско тяло, екзотика. Тя получаваше обич и секс от теб, но природата й беше устроена така, че понякога да иска още нещо.
— И намери ли го при теб? Каза ли, че иска да опита.
Тя се засмя не особено приятелски.
— Не, Константин. Стояхме прави в операционната, разстоянието между устните ни беше само няколко сантиметра и тя ми каза хладнокръвно, познаваш нейното хладнокръвие, че това хрумване е забавно. Забавно хрумване!
Седях умълчан и се опитвах да смачкам фаса си в отчайващо малкия и препълнен пепелник.
— Каза ми, че е имала някаква история с жена преди доста време, май че в Москва, но се оказала пълен провал. Категорична беше, че ти си центърът на живота й и че винаги ще бъдеш. — Фаня закри лицето си с длани. — Изплаках си очите. А сега разбирам, че просто ме е отблъснала заради някаква си американка.
— Не разполагам с никакви доказателства за това. Само едно обаждане по телефона, нищо повече.
— Всичко си идва на мястото — каза с огорчение Фаня. — Сега разбирам защо ме отблъсна.
— Обаждането може да е било подвеждащ сигнал. Има хора, за които е удоволствие да се забъркат в работата на някое следствие. Така си повдигат…
— Подвеждащ сигнал — каза тя. — Или пък някой е видял нещо? Може би ги е видял заедно?
Излязох от колата. Ще ми повярвате ли, приятели — жал ми беше за нея, при все че тя през целия ни разговор нито за момент не показа съчувствие към когото и да било освен към себе си. Трябва да призная, че съм човек, комуто е трудно да бъде праволинеен в чувствата си. Ето защо аз изпитвах едновременно
Бях се отдалечил на две-три крачки от колата, когато се обърнах. Тя смъкна стъклото до себе си и ме погледна с навлажнени очи. Приближих се.
— Казваш, че що се отнася до мъжете, аз съм бил центърът на нейния живот.
Тя присви устни и изчака предпазливо, без да ми отговори.
— В заключено чекмедже в кабинета й намерих опаковка презервативи, два от които са били употребени.
— Презервативи ли? — Изведнъж се засмя шумно. — Намерил си презервативи, заключени в чекмедже в кабинета на хирург? — Тя отметна глава назад и се засмя още по-звучно, като дете, което се преструва,
