„Динамо“ е все едно да купуваш гласове.
— Един от талантите на Рой е умението да степенува нещата по важност. Ако секцията със стадиона е толкова съществена за тези избори, то за мен не е изненада, че вече си я е заплюл. — Замълчах. Тя се беше навела над масата и се взираше напрегнато в мен. — Защо ме гледаш така?
— Освен всичко друго се питам и доколко мога да ти имам доверие. За да ти кажа истината.
— Каква истина?
— Кампанията на госпожа Баданова губеше сила още преди Рой Ролкин да се разкрие тази вечер. Аз обработвах данните от проучванията.
— Толкова зле ли изглеждат?
— Ако някой не открадне без много шум тридесетина хиляди гласа на Ролкин, ще загубим в града. А той представлява осемдесет процента от регистрираните в провинция Кола гласоподаватели.
— Нали не намекваш, че
Тя отметна косата си назад и каза:
— Да зарежем политиката. Поне за тази вечер. Иска ми се да чуя нещо повече за теб, Константин. Струва ми се, че не пасваш на никой от руските калъпи.
— Пасвам на всичките, и то доста точно. — Налях й шампанско. — Ами ти…?
— Виждал си много американски момичета като мен. Пръснати сме из цяла Русия. Съветници, консултанти. Повечето просто говорим английски, но твърдим, че притежаваме опит в печеленето на избори, какъвто всъщност нямаме. Няма да повярваш колко измислени автобиографии се разнасят по всички кабинети от момичета като мен. В моята автобиография твърдя, че съм ръководила три успешни кампании на конгресмени.
— Не е ли вярно?
— Не. Работих и в трите, но присъствието ми на важните политически срещи се изчерпва с поднасянето на кафе. Целият западен свят днес бъка от такива автобиографии. Защо в Русия да е по-различно?
— Говориш така, сякаш си тук само за купона. И нищо повече. Допреди минутка се чудеше доколко би могла да се довериш
Тя присви устни.
— Чуй ме, Константин. Страната ви е жалка картина. Нижещи се една след друга икономически кризи… различни райони заплашват да се отцепят, а Сибир вече го направи… Политиката е най-мръсният и опасен занаят. В Русия, аз гледам себе си, Костя. Госпожа Баданова е дяволски прозорлива и това й е ясно. Дори не се опитвам да го пазя в тайна.
Изпих шампанското си до дъно и казах:
— Трябва да тръгвам.
Тя направи леко разочарована муцунка, но вече ставаше на крака.
— Нали ще ме закараш до вкъщи?
Карах бавно и с удоволствие. Поговорихме си още малко за Баданова и изборите. Не можех да се прибера в моя апартамент и да разговарям с Аби. Тя не проявяваше интерес към изборите — даже смяташе за малко налудничаво, струва ми се, да им отделям време, при положение че разследването ни беше въпрос на живот и смърт. Но за руснаците политиката
Движехме се през един квартал на Мурманск, който беше бомбардиран през гражданската война, но се намираше достатъчно близко до центъра на града, за да си заслужава възстановяването. От двете страни на улица „Тургенев“ се строяха нови жилищни блокове.
— Пристигнахме — каза тя. — Благодаря ти, че ме докара. Ела да видиш новия ми апартамент.
Блокът, пред който Джей ми каза да спра, още се довършваше. Цялото входно фоайе беше гол сив бетон, осветен от редица временни лампи. Едната стена на стълбището, където бяха започнали да слагат мазилка, беше опасана със скеле. По още непокрития с плочки под се въргаляха прашни торби от цимент. Въпреки че беше доста късно, чух шум от работеща бормашина и откъслеци от песен някъде на етажите над нас.
— Господи — възкликнах аз. — Нима живееш тук?
— Ще стане чудесно — отвърна с усмивка тя. — Но още не е.
Фирмата беше поставена под запор. Срокът изтече и предприемачът или се самоуби, или изчезна в Крим да прекара зимата. Завършени са двадесетина апартамента. Аз се оказах между щастливците. Работят до късно след полунощ, за да довършат общите части.
Качихме се пеша по стълбите до третия етаж. Големи правоъгълни отвори във външната стена предлагаха изглед към улицата долу. Някога щяха да станат прозорци. На етажа на Джей поне циментовият прах от пода беше пометен. Навсякъде висяха разноцветни кабели, а стените миришеха на съхнеща шпакловка.
— Не е съвсем зле — казах аз.
Тя ме погледна смразяващо.
— Имай малко търпение.
Влезнахме в чудесен апартамент. Моето жилище на „Горшков“ би се побрало само в хола му. Започнах да го оглеждам, а Джей отиде да прави кафе. Обзавеждането изглеждаше ново, боядисано в шведски стил. Едната от стените беше изцяло заета от библиотека с книги. Приближих се впечатлен. И се намръщих. Книгите бяха английски, руски и френски, но не намерих нито едно познато заглавие.
Взех една наслуки. Беше на английски и озаглавена „Уолтър“. Под заглавието пишеше „Неизвестен автор“.
— В рамките на жанра си — каза Джей, влизайки в стаята — тази книга е изключително популярна.
— Роман ли е? — Бях особено горд с английската си филология и да си призная, се почувствах малко жегнат, че тази книга ми е непозната.
— Автобиография — отговори тя.
— Кой е този Уолтър? Уолтър Питър? Рали? Уолтър де ла Маре?
— Никой не знае. Книгата е най-завладяващото произведение на порнографията от времето на крал Едуард. Съвсем откровен разказ за англичаните такива, каквито са в работата и забавленията си. — Посочи секциите с книги. — Аз съм колекционерка на стойностна порнография. Няма да повярваш какви бисери се намират все още в Русия дори след пуританския двадесети век. Но е вярно и това, че в подобни обстоятелства порнографията нерядко процъфтява. Виж какво намерих на битпазара „Тишкин“ в Москва последния път, когато ходих там.
Измъкна голямоформатна книга с тънки тъмносиви корици и без никакво заглавие.
— Отпечатана е с безлична подвързия през хиляда деветстотин тридесет и втора година — обясни тя и прелисти страниците с връхчетата на пръстите си.
Мярнаха ми се рисунки в стила на Обри Биърдсли — мъже с жени, мъже с мъже или пък жени с жени във всякакви достъпни за човешкото въображение еротични пози. И в един момент ми направиха впечатление лицата на мъжете. Естествено, нямаше как да не позная Сталин, мазния Ворошилов, зловещото отровно джудже Ежов, посърналата физиономия на Калинин, чиято съпруга заминаваше за Гулаг.
Изсумтях неприязнено.
— Не ти ли е забавно това?
— Нищо от онова, което е направила тази банда масови убийци, не ми е забавно.
— Извинявай. Неволно дръпнах неподходяща струна. — Съвсем небрежно, започвайки от долу на горе, тя се зае да разкопчава копчетата на роклята си. — И все пак качествено произведение на руската порнография от двадесети век като това си заслужава вниманието на колекционера. — Извърна се, в резултат на което платът около краката й се разтвори. Влезе в спалнята. — Трябва да взема един душ.
Останах на мястото си, загледан в бавно открехващата се врата. Зърнах разголена плът в някакво огледало.
— Няма да е лошо — казах достатъчно силно, за да ме чува зад полуотворената врата — да си поговорим за изборите.
