изчезнала скица.
— Това стана ясно, докато ти беше на езерото — отговори тя без пояснения.
— И все пак ще успеете да извадите отпечатък?
— Вече го направихме — каза тя рязко. — Става въпрос за гробище, чиято източна част е защрихована.
— Известно ли е какво може да означава това?
— Не.
— И не е известно евентуалното местонахождение на гробището?
— Още не. Хайде да изпием по едно кафе.
— Чакай малко. Наистина ли смяташ, че Майлс Бриджър е откъснал страницата?
— Допускам, че може да е бил Паско,
Имах силното чувство, че тя разполага с информация, която крие от мен.
— Но не смяташ, че го е направил Паско?
Тя се спря и се извърна с лице към мен.
— Не знам, Константин. Допускам като контраверсия, че за Майлс Бриджър не е било никак трудно да откъсне страницата. Но ми е ясно, че ще ни трябва много повече от това, с което разполагаме, за да предявим обвинение срещу висш чиновник от американската консулска служба.
Взех си кафето и зелената папка, която ми даде Пински, и се заключих в кабинета. Претърсих вътрешната стая, която фактически служеше за жилище на Дронски, намерих бутилка с бистра течност и си сипах глътка-две в кафето. Зелената папка имаше етикет, на който пишеше: „Заключение от аутопсията на д-р Наталия Вадим“. Знаех, че се налага да го прочета.
Не си губих времето да разчитам термините на латински. Беше умряла от отравяне с въглероден окис вследствие на задушаване в правоъгълен поцинкован димоотвод. Солидни охлузвания в областта на шията и впити в кожата конопени влакна подсказваха, че е била връзвана с въже вероятно към една от железните халки на стената в котелното. Имала е солидни охлузвания по гърдите и вътрешната страна на бедрата. Но по тялото й не са намерени следи от семенна течност.
Изпих кафето на екс и си налях водка в същата чаша. След това я избутах настрани. Имаше неща, които не исках да се замъгляват в съзнанието ми. Неща като дебелото конопено въже. Държах да ги помня, когато в крайна сметка се изправя очи в очи с него.
А дали това не се бе случвало вече? Майлс Бриджър почти със сигурност бе откъснал последната скица от бележника на Джоун. Но не можехме да установим никакъв смисъл в това обстоятелство, докато не разберем какво точно е имало на нея. Гробището и надгробните плочи сами по себе си не означаваха нищо. Сержантът от групата на Пински, който бе записал броя на скиците в бележника, си ги спомняше съвсем смътно. И така, защо Бриджър я е откъснал? Ако наистина я е откъснал. Не можеше да не си задам и въпроса: ако Майлс Бриджър беше извършителят, откъде е знаел за котелното в болницата? Но, момент. Вече стигнахме до заключението, че за отвличането е бил нужен съучастник. Така че, възможно ли беше Бриджър да е действал с някого, с човек, който познава мазетата на клиниката? Някой, който на практика държи ключовете. От което пък следва, че разкритието за тунела се оказва нищо повече от една хитро измислена фалшива следа. И кой може да е този някой? Потанин, кой друг?
Не казах на Аби къде отивам. Имах чувството, че не бива да й казвам. Взех една камка от паркинга пред Манастира и с нея изминах неголямото разстояние до „Лермонтов“.
Потанин не се зарадва, че ме вижда. Може би просто беше зает или трябваше да ходи на визитации при пациентите си. А може би просто нямаше търпение да се добере до последния етаж и изтърбушения матрак на Маклова. Обаче не му стана приятно, когато ме видя.
Не биваше да забравям, че не разполагах с никакви доказателства срещу този човек. Имах само голи предположения.
— Кажи ми, Потанин. Познаваш ли американския консул Майлс Бриджър?
Стоеше до прозореца и част от лицето му изглеждаше пребледняла под влизащата през него светлина. Това пък ме подсети, че от този прозорец се вижда право в кабинета на Наталия в отсрещното крило на сградата.
— Знам го по физиономия — отговори Потанин. — Виждал съм го на няколко благотворителни мероприятия. Но никога не съм се запознавал с него.
Кимнах.
— Никога ли не си имал пряк
Сякаш ударих голяма беззвучна камбана, чиито мощни вибрации изпълниха стаята.
— Контакт ли? — учуди се Потанин.
— Казваш, че не си се запознавал с него.
— Не съм.
— А аз питам дали си имал някакъв контакт с него… От каквото и да е естество. Това ми е въпросът. Съвсем естествен като логика според мен.
— Не знам за какво говориш.
И аз не знаех. Но не бях настроен да се отказвам толкова рано.
— Може да познаваш жена му Айзъбел, англичанката.
— Изобщо не познавам жена му.
— И с нея ли не си имал контакт?
— Не, инспекторе… Дори не знаех, че има жена.
Вдигнах ръка.
— Чуй ме, Потанин, сигурен съм, че ме лъжеш за нещо. Не знам точно какво е, но съм сигурен, че ме лъжеш. Срещал ли си се с Джоун Фаулър?
Сивото му лице изглеждаше стъписано.
— Джоун Фаулър, срещал ли си се с нея?
— Веднъж Само веднъж. — Ръцете му трепереха. Пресегна се към чашите за водка на рафта и те издрънчаха в дългите му, неподчиняващи се пръсти. — Преди около шест седмици. Мога да направя справка за точната дата, ако искаш. Беше на поредната благотворителна вечер, организирана от консулството. Често ме канят на такива мероприятия.
— Разговаря ли с нея? Насаме имам предвид.
— Няколко секунди може би. Дори не си спомням.
— Не ти ли се видя привлекателна, Потанин? Лъскава може би така, както могат да го правят американките? По-лъскава от твоята приятелка Маклова.
Той пое дълбоко въздух и отново погледна към рафта с водката.
— Видя ми се приятна. — Бузите му рязко почервеняха. — Но не се почувствах завладян от убийствена страст, ако това имаш предвид. — Замълча за момент, след което продължи с по-тих глас:
— Извинявай. Избухнах. Нервите на всички ни са опънати.
— Тази диагноза поне трябва дати е ясна. Когато проверя още едно-две неща и те си паснат, ще се върна.
Забелязах, че гърлото му се сви, но продължи да ме гледа, без да мигне.
Обърнах се и посегнах към дръжката на вратата. Чашите за водка издрънчаха под пръстите му още преди да отворя вратата достатъчно широко, че да изляза през нея.
Слязох бавно по стълбите, като почти не забелязвах фъфлещите фигури, които се втурваха напред и зловонното съчетание от миризми на варено зеле и урина. Ударната вибрация от беззвучната камбана явно имаше ефект. И той се дължеше на въпроса за
