полазиха студени тръпки. — Излиза, че човекът, с когото се разминах на стълбите, е убиецът?
Пински извърна очи.
— Така изглежда, шефе. Можеш ли да му направиш някакво описание?
Как можех да обясня какво успокоение почувствах, когато разбрах, че фалшивото подсвиркване е дело на работник с гащеризон и сандъче с инструменти, и изобщо не ми мина през ума да погледна какво има под ушанката му? Поклатих глава.
— В онзи момент — казах непринудено — аз просто се разминах със случаен човек. Нямаше причина да го оглеждам.
Дръпнах един или два пъти от цигарата и я хвърлих през бъдещия прозорец. След това се обърнах точно когато Аби се появи пред вратата на апартамента.
— Струва ми се, че не е зле да дойдеш и да видиш едно нещо — каза тя хладно.
Вече вървях по коридора, когато ми мина през ума, че поведението й беше доста сдържано. С усилие на волята бих казал.
— Какво има, Аби? — попитах, когато стигнах до вратата.
Погледът ми не срещна преграда до спалнята, където тя стоеше права до леглото. Двама души от следствения екип също стояха прави като нея и гледаха надолу. Завивките бяха отметнати.
Първото, което забелязах, беше просмуканата през одеялата кръв, образувала голямо бледорозово петно на чаршафа. И тогава видях, че в средата на леглото имаше детска кукла, от онези, които могат да се купят навсякъде с три-четири комплекта дрешки за преобличане. Тази беше облечена в тъмно яке, пола и лачени обувки.
Стар похват на КГБ беше да се заплаши някоя жена, като скрият в леглото й черна кожена ръкавица. Предназначението на тази кукла беше същото — заплаха. В магазините за играчки такива кукли се намират с три или четири костюма и в три или четири расови разновидности. Тази беше от афроамерикански тип — с искрящи черни очи, светлокафяво лице и едра, красива горна устна.
44.
Аби замина за Манастира заедно с Пински. Не си тръгнах веднага от апартамента на Джей, защото исках да се обадя на госпожа Баданова, преди да прочете новината във вестниците или да я чуе от късните сутрешни новини по телевизията. Седнах сред разхвърляните и оплискани е кръв порнографски книги и набрах номера на телефона й. Не беше лесно да й кажа какво се бе случило.
Чух дълбоката й въздишка в слушалката.
— Боже мой, горката Джей. Взлом ли е било, грабеж? От онези случаи, за които често чуваме, когато нещата се объркват и завършват трагично?
Не. Няма никакви следи от взлом.
Тя се замисли.
— Нима искате да кажете, че го е направил човек, когото самата тя е пуснала в апартамента? Може би даже неин познат?
— Не знаем на този етап. Но не е бил случаен маниак. Нито пък взлом с непредвиден изход.
Последва продължително мълчание.
— Значи според вас Джей е била нарочена от някого. Това ли имате предвид?
— Да. Сигурен съм.
— Константин… Ама че гнусна работа е политиката в Русия!
— Какво искахте да кажете?
— Почти съм убедена, че това има връзка с работата, която тя вършеше за мен — отговори мрачно Баданова.
— А каква работа вършеше тя, която не е вършела предишната седмица?
Последва продължителна пауза.
— Официалното обявяване на кандидатурите ни изненада и двете. Разбрах, че Рой Ролкин е много по- силен противник от гангстера Фортунин. Затова помолих Джей да използва всичките си връзки и да събере възможно най-пълна информация за Рой Ролкин.
— И с каква цел беше това? Да го
— Да го шантажирам ли? Не… — Изведнъж гласът й стана строг.
— Но бях решила, признавам си, Константин, да публикувам цялата информация, която тя успее да изрови. Всичко, което би могло да накара Ролкин да се оттегли. Дали е открила нещо, което според Ролкин е опасно за него?
Изсумтях в израз на съмнението си, че Рой стои зад убийството на Джей. Баданова не го познаваше толкова добре, колкото аз. Безспорно в неговото минало имаше безброй нелицеприятни, дори буквално престъпни деяния. Но реакцията на Рой би била по-скоро да блъфира със закани и да замаже въпроса. Този похват неведнъж му е вършил добра работа.
— Значи смятате, че предположението ми е далече от истината? — каза Баданова, тълкувайки по този начин мълчанието ми. — Решението е във вашата компетенция. Вие водите разследването.
Аби ме чакаше в консулството почти до входа на фоайето. Разказах й за телефонния разговор с Баданова.
— Значи тя смята, че може да го е направил някой от лагера на Рой Ролкин? — каза, докато вървяхме през фоайето. — Той ти е приятел. Какво е
В мен се пробуди нелогично чувство за лоялност, затова отговорих:
— В отношенията с Рой не е лесно да теглиш една черта и да си сигурен, че няма да я прекрачи. Но бих казал, че не вярвам да изпрати с такава поръчка някакъв си маниак срещу жена. Не и Рой.
— Не особено твърда подкрепа за един стар приятел.
— Казах не… Рой не би направил такова нещо.
— Но казваш и че не си абсолютно сигурен — вметна тя, докато вървяхме към вратата на подземието.
Няколко служителки от персонала на консулството се спряха от любопитство, виждайки, че отварям тежката ненадписана врата под стълбището. Едва ли някоя от тях имаше макар и малка представа какво е ставало долу, в мазето.
Изчаках Аби да мине пред мен. Тя потръпна от лъхналата я остра миризма на карбол. Надолу по площадките на стълбището нямаше от новите американски радиатори.
Стъпките ни отекваха по каменните стъпала. Долу ни чакаше Пински.
— Затворил съм го в първа килия, инспекторе — каза той. — Но не е арестуван официално. Да го качим ли горе?
— Трезвен ли е? — попита Аби.
— Достатъчно. Ще му трябва цяла седмица да се оправи напълно.
— Нека да поговорим с него първо тук — реших аз. — Това ще го ориентира в какво положение се е оказал.
Пински ни съпроводи по каменния коридор до първа килия. Вратата беше отворена и от нея се носеше смрад на нечистоплътен човек. Неволно се сетих за онези изкъпали и официално облечени чиновнички на горния етаж.
Фьодор Чаплин се оказа дребен човечец със съдрана сива шуба и ушанка от заешка кожа. Лежеше безпомощно на дървения нар, стиснал в едната си длан чаша чай. Червените му очи примигаха, когато видя Аби. Усетих го как се мъчи да повярва, че тази висока тъмнокожа жена с делови костюм не се намира на нюйоркската стокова борса, а в това мрачно мазе. Много внимателно постави чашата с чай на пода и понечи да се изправи, но залитна и провлече крака, за да запази равновесие. Аби погледна със съмнение фигурата му, провиснала като марионетка на отпуснати конци.
— Не съм убедена, че е в състояние да зацепи за какво става въпрос — каза ми тя на английски.
Той обаче долови съмнението в гласа й.
— Не съм пиян. Вече не съм… Изобщо не съм пиян. Това ви го гарантирам. Накарайте ме да вървя по права линия.
