Въпреки това предложи на дамите съвършено изиграно представление. Защо принцеса Кларис не му вярваше? Беше напълно сигурен, че тя го смята за лицемер.
— Никой не посмя да се противопостави на тази ужасна жена! — извика възмутено Прюдънс.
— Не се притеснявайте, мила. Осмелявам се да предскажа, че тази вечер почти всички млади дами ще ме помолят да ги посетя в покоите им. — Очите на принцесата засвяткаха. — Така никой няма да узнае колко бурканчета с оцветяваща емулсия съм продала.
Кларис е възхитителна жена, каза си неволно Хепбърн. Познава човешката природа и приема малките човешки слабости. Където той виждаше лицемерие, тя се усмихваше весело. От друга страна обаче, самата тя бе лицемерка. Измамница. Търгуваше с мечти.
— Жените са възхитителни създания — промърмори едва чуто той.
— Наистина сме! — провъзгласи патетично Прюдънс.
— Или поне постоянно си го внушаваме — заключи театрално принцесата.
Милисънт избухна в тих смях.
Робърт я погледна изненадано. Годините на отсъствието му бяха наложили мрачно було върху Милисънт и характера й. След завръщането му тя изглеждаше постоянно уморена. Дългите дни, които беше прекарала с баща му, я бяха състарили. Робърт обвиняваше за това безогледността и жестокостта на баща си. Обвиняваше и себе си, че бе оставил Милисънт сама. От друга страна обаче, какъв избор имаше тогава?
След появата на принцесата Милисънт изведнъж бе станала самоуверена и изглеждаше дори щастлива.
Може би причината беше не толкова в компанията на принцесата, колкото в изкуството й? Робърт огледа крадешком лицето на сестра си под меката светлина на свещта, но не откри следи от мазила.
Въпреки това се възползва от шанса да предизвика принцесата.
— Държа да кажа, Ваше височество, че наистина умеете да превърнете всяка жена в красавица.
— Някои дами имат нужда от повече средства за разкрасяване в сравнение с други — изкиска се Прюдънс. — Като мисис Тръмбл, например. Според мен е невъзможно да я направите такава, че да се хареса на всички мъже. Джентълмените разправят, че била лакомия.
— Почтеното момиче не произнася такива думи, Прюдънс! — скара й се Милисънт, но се извърна настрана, за да прикрие смеха си. Прюдънс отново се нацупи. Не понасяше да я укоряват.
— Добре знаеш, че е вярно! Знаеш го, Милисънт! Самата ти си чувала да го казват. Не помниш ли как ми разказа?
Милисънт нервно замачка кърпичката си.
— Може би, но не искам да го разказваш в присъствието на други хора.
— Тук не виждам други хора, само Робърт и принцеса Кларис. Те не се притесняват. — Прюдънс хвърли изпитателен поглед към двамата. — Така ли е?
— Аз лично намирам клюките за възхитителни и забавни — призна принцесата. — Но ако повторите наблюдението на лейди Милисънт на публично място, това ще навреди на доброто ви име и на позицията ви в обществото. Сигурна съм, че вие не искате това, нали, Прюдънс?
— Не, разбира се. — Въпреки това Прюдънс не изглеждаше особено съкрушена. — Не го искам и няма да повторя тези думи. Но въпреки това е вярно. Мъжете не я харесват. Никои не одобрява високомерието и снобизма й.
Робърт вдигна вежди.
— Значи нейно височество не е в състояние да разкраси мисис Тръмбл така, че да се хареса на всички джентълмени?
— С щедра порция алкохол сигурно ще успея — отговори без церемонии Кларис. — Горките джентълмени трябва да си пийнат хубавичко, преди да я харесат.
Робърт избухна в смях и сам се изненада от себе си. Спонтанен смях, не можа да го потисне. Беше му забавно. Не се беше смял така, откакто… Изобщо не помнеше кога се е смял за последен път. Сигурно преди да потегля към Иберийския полуостров, помисли си той. Преди безчовечни злодейства и предателство да му отнемат цялата веселост. Ако някога се бе замислил над този въпрос, щеше да каже, че инстинктът за радост е угаснал напълно в душата му.
Ала Кларис бе съживила този импулс и той издига болка, все едно че в изтръпналите му крайници отново нахлуваше кръв.
Това беше смайващо. Не, това беше невъзможно!
Страшно!
Той я изгледа остро. Проклета да е! Тя възбуждаше сетивата му. Всичките му сетива, и то в момент, когато се нуждаеше от пълен контрол върху ума и сърцето си.
Тя беше опасна. Никога не биваше да го забравя.
Но беше необходима за плановете му. Сега трябваше да мисли само за това.
— Вероятно не можете да промените външността на жената така, че да не я познаят, нали? — Дано се хване на предизвикателството му. — Според мен това е невъзможно.
Тя се усмихна и скромно вдигна рамене.
— Мога да направя така, че жената или мъжът да изглеждат по-добре отпреди, но не правя нищо повече, освен да изтъкна наличните им качества.
Прюдънс остана недоволна от сдържания отговор.
— А можете ли да промените някого така, че да изглежда като някой друг? — поиска да узнае тя.
— Стига да е в разумни рамки — кимна предпазливо Кларис.
Робърт се бе надявал да чуе точно този отговор.
— Това е страхотно! — извика въодушевено Прюдънс — Ще ме направите ли да изглеждам като Лариса Тръмбл?
Милисънт се намръщи неодобрително.
— Защо искаш да изглеждаш като нея?
— Защото именно тя ще бъде кралицата на бала — отговори Прюдънс с нетърпеливия, пренебрежителен тон на преждевременно порасло дете, толкова омразен на Робърт, че и днес му се дощя да я изгони от стаята.
— Мис Тръмбл ще бъде кралица на баловете само докато джентълмените открият, че в действителност не е нищо повече от младо издание на майка си. Ако ви направя като нея, ще се изложите на опасността скъпата ви приятелка да ви откъсне главата. Опитайте се да разберете, че разумният джентълмен харесва млада дама, която се усмихва и с която той се чувства добре, и никак не харесва жени, които хленчат още от закуска и изискват постоянното му внимание.
Прюдънс, глупавото малко момиче, понечи да възрази:
— Но…
— Казах „разумен джентълмен“, мила.
Робърт неволно се запита дали причисляваше и него към тази категория.
— Трябва да разберете нещо много важно, лейди Прюдънс — продължи с усмивка Кларис. — Не се опитвайте да привличате вниманието на неразумни джентълмени. — Тя спря за миг и се замисли. — Неразумният джентълмен е добър само в танците. Умните мъже си спомнят най-заплетените политически събития, но объркват и най-простите танцови стъпки. Не се притеснявайте от нищо, лейди Прюдънс. Бъдете сигурна, че ще привлечете вниманието на всички джентълмени, все едно разумни ли са или не.
— Не знам… — промърмори момичето. — Искам толкова много…
Милисънт избухна в смях — весел, звънък смях — и Робърт разбра колко мрачен и сериозен е бил домът им след неговото завръщане.
— И аз и казвам същото — призна тя, — но кое младо момиче слуша възрастната си сестра?
Изведнъж големите сини очи на Прюдънс се напълниха със сълзи, сякаш я бе нападнала голяма мъка.
— О, Робърт, имам ужасен проблем! Милисънт не ми позволява да навлажня роклята си за бала.
— Млъкни, млада госпожице! — Милисънт я заплаши с пръст. — Даже Робърт няма да ти помогне.
Прюдънс не й обърна внимание.
— Моля те, скъпи братко — продължи ласкателно тя, — ти ще ми позволиш, нали? Всички други
