смекчаваха мрака. Изолацията на това крило беше перфектен фон за предложението, което смяташе да й направи.
— Казвате го, защото не вярвате, че съм принцеса. — Кларис все още се усмихваше.
Разбира се, че не вярваше, но в момента много по-важно беше нарастващото възхищение, което изпитваше от нея. Сега нямаше да обсъждат този въпрос. Още не. А когато се стигнеше дотам, нямаше да го обсъждат с думи.
— Изобщо не ви е грижа дали ви вярвам или не. Прав ли съм?
— Преживяла съм много по-лоши неща от вашето недоверие, милорд.
Хепбърн я погледна с присвити очи, сякаш тази забележка го бе развеселила. Но и това не я притесни. Тя искаше най-сетне да чуе от него какво се иска от нея, за да приключат с този въпрос.
Робърт започна със смел комплимент.
— Наистина сте сръчна в използването на козметични средства.
— Това не са козметични средства — отвърна автоматично Кларис. Много пъти беше казвала тези думи. — Козметичните средства скриват естествената красота на жената. Моите кремове я подчертават…
— Моля ви! — Робърт вдигна ръка, за да я спре. — Все ми е едно дали момичетата носят маска от руж или се щипят по бузите, за да ги зачервят. Жените имат своите трикове, които ги правят неустоимо привлекателни за мъжете. Така е редно. Защото мъжете са силни, брутални и не признават законите, ако случайно не са на тяхна страна.
Кларис изненадано вдигна вежди. Не, това не бе само изненада. Тя беше видимо шокирана.
— Това е вярно, но нито един мъж не би го признал.
— Аз съм преживял повече от другите мъже — отвърна кратко той.
Вероятно беше прав. Под спокойната фасада преживяното го загръщаше като мантия. Точно това бе привлякло Лариса Тръмбл и я бе накарало да го обяви за партията на сезона. Наглата хлапачка — а и всички други жени — не го изпускаха от очи. Той беше един от онези мъже, от които жената можеше да очаква да я пази от всички опасности с изключение на една: опасността, която представляваше самият той. Всъщност всяка жена би трябвало да е предупредена, че той умее да прелъстява и да омагьосва.
Но дали имаше жена, дори надарена с ум и разум, която би могла да се предпази от него?
Мили боже! Не биваше да мисли за него по този, начин. Кларис се огледа. Защо я бе довел в тази стара, изоставена част на къщата? Старомодни мебели красяха широкия, безкраен коридор и стъпките им отекваха в почти страховита тишина.
Никога не беше отричал, че има нужда от нея и за друга цел, не само за да забавлява роднините му. Успя да я доведе тук и сега беше готов да говори.
— Ще дойдете на моя бал — започна спокойно той.
— След онази сцена в зимната градина ми е невъзможно да не дойда.
— Правилно. — В тона му нямаше и капчица чувство за вина. — Моля ви, утре следобед се пригответе, за да ви вземат мярка за тоалета.
— Какъв тоалет? Нямам нужда от тоалет.
— Почакайте. Първо ме изслушайте. — Той сложи пръст на устните й. Докосването му я улучи като светкавица. Пръстът му остана там и тя буквално се наелектризира. — Искам да се маскирате.
11
Дори с една мъничка усмивка всичко става по-лесно.
— Да се маскирам? — Кларис беше като ударена от гръм. — Какво означава това?
Той очевидно вярваше, че се е изразил пределно ясно.
— Поканих една личност, която за съжаление не може да вземе участие в бала, затова искам да заемете нейното място. — Лицето му се изкриви в неприятна гримаса. — Тя се омъжи.
Пред невероятната наглост — не, глупост! — на този план принцесата загуби ума и дума. За момент не знаеше дори откъде да започне да обяснява защо подобен план е невъзможно да се изпълни. Но трябваше да опита.
— Първо, не мога да убедя никого, че аз съм тя, освен ако никой не я познава. Аз не съм тя, нима не разбирате?
Той й хвърли загадъчен поглед и продължи напред.
— Разбирам доста неща.
Какво искаше да каже? И защо я гледаше така?
Пълната луна стоеше високо на небето. Сребърнобялата й светлина падаше през прозорците, чиито завеси бяха вдигнати. Свещите трепкаха от течението. Хепбърн се движеше между лунната светлина и сянката и се сливаше с тях като човек, свикнал да се нагажда към обстановката.
— Реших да дам този бал по една специална причина…
— Да, в чест на полковник Оугли.
— Да, разбира се, това също. — Хепбърн се усмихна със студена любезност, от която я побиха тръпки. — Преследвам и друга цел, при която току-що споменатият гост трябва да ми помогне. Сега вие ще заемете мястото на дамата.
Идеята му беше абсурдна. Защо си въобразяваше, че планът му ще заработи?
— И каква е другата ви цел?
— Не бих желал да говоря за нея.
— Искате да кажете, че не желаете да ми обясните каква цел преследвате, защото съм жена, която се представя за принцеса. — Като чу враждебността в думите си, тя се стресна. Какво значение имаше дали Хепбърн й вярва? Той изобщо не беше от значение за живота й. Или поне докато беше на сигурно място в къщата му. — Защо тази личност непременно трябва да се появи на бала ви?
— Някои гости я познават, затова трябва да присъства.
Кларис отново плъзна поглед по пустия коридор. Ако Хепбърн беше луд — а в момента това изглеждаше твърде вероятно, — тя нямаше друг изход, освен да се измъкне оттук и да избяга от Макензи Мейнър. Дали да побегне по пътя, по който бяха дошли? Той щеше да я настигне — със сигурност беше по-бърз от нея. Или да скочи от прозореца? Не. Под тях бяха стаите на прислугата и кухнята. Скок от седем метра височина означаваше да си счупи крак, ръка, а може би и главата. Значи трябваше да остане тук и да се опита да избие от главата му безумния план.
— Вие сте горе-долу с нейния ръст. И с нейната фигура. — Той измери тялото й с изпитателен поглед, лишен от какъвто и да било еротичен интерес. — Гласът ви не е така дълбок като нейния. Тя пуши онези проклети пури, които придават на гласа й дрезгави нотки, нетипични за женски глас. Но акцентът ви е подобен.
— Всичко това е великолепно! — извика сърдито тя. — Докато някой не ме погледне в лицето, ще се държа като съвършената двойница. Но какво ще кажете за хората, които вече са я виждали? Не мислите ли, че ще забележат колко сме различни?
Той пренебрегна възражението й, сякаш не го беше чул.
— Косата на дамата е гладка и черна. Обикновено носи дантелен воал. Вече съм поръчал черни перуки и няколко воала, за да скриете къдриците си. — Взе един кичур от косата й и го потърка между пръстите си като търговец на коприна, проверяващ качеството на стоката. Кларис ядно блъсна ръката му.
— Планът ви е направо смешен!
Той изобщо не я слушаше.
— Трябва малко да промените гласа си. Вече знам, че можете. Чух как заговорихте с шотландски акцент, когато сметнахте за нужно.
Кларис прехапа устни.
