момичета ще го направят!
— Сигурна съм, че много малко момичета ще го направят — намеси се войнствено Милисънт. — Само онези, чиито семейства не ги обичат достатъчно, за да ги предпазят от подобно излагане.
Прюдънс скръсти ръце под гърдите.
— Това не е вярно! Бернис ще навлажни роклята си.
— Бернис с разглезена глупачка — отвърна остро Милисънт.
— А вие как мислите, Ваше височество? — изплака Прюдънс. — Защо не ми позволяват да напръскам роклята си с вода?
— Това е вашият дебют, вашата нощ — отговори сърдечно Кларис. — Позволено ви е всичко, което поискате…
Милисънт отвори широко очи и понечи да възрази. Робърт сложи ръка на рамото й и я притисна, за да я накара да замълчи.
— …все едно дали то ще навреди на доброто ви име — завърши изречението принцеса Кларис.
— Да навреди на доброто ми име? — Очевидно Прюдънс не беше очаквала такъв отговор от опитната в светския живот принцеса. — Разбира се, че няма да навреди на доброто ми име! Това е модерно!
Принцесата равнодушно вдигна рамене.
— Искате да навлажните роклята си, за да стане прозрачна, нали?
— Да, така правят французите — потвърди разгорещено Прюдънс.
— Французите отсичат главите на млади аристократки и ядат трюфели, изровени от свинете — отговори остро принцесата.
Горчивината в тона й стъписа Робърт, а Милисънт се отдръпна стреснато.
— Много сте… сурова, Ваше височество!
— Френската революция се разпространи в Европа като пожар в степта и докато всички припадат пред онзи тиран Наполеон, ние трябва да бягаме от революционния терор, да живеем в изгнание и да се опитваме да оцелеем, докато напразно чакаме да се завърнем в… — Кларис за малко за каже името на родината си, но се овладя навреме и затвори уста.
Робърт беше готов да се закълне, че даже си е прехапала езика. Артистичните й способности бяха наистина забележителни, малкото й представление затвърди убеждението му, че е направил отличен избор.
Милисънт и Прюдънс останаха дълбоко впечатление от избухването на принцесата. Когато след малко вдигна глава лицето й беше напълно спокойно. Значи притежаваше скрити таланти и тайни страсти. Робърт беше достатъчно умен, за да не го забрави. Не можеше да рискува да загуби играта само защото дамата е получила пристъп на ярост.
— Вижте, лейди Прюдънс — продължи принцесата, — след като заговорихме за тоалета ви, ще ви кажа, че в стаята си имам няколко сребърни ширитчета, които са последният писък на лондонската мода. Ако желаете, ще ви покажа как са ги пришиете, за да се получи най-добрият ефект. С вашата тъмна коса и синята рокля ще изглеждате наистина зашеметяващо.
— Е, добре — кимна Прюдънс, но продължи да наблюдава остро принцесата. Очевидно гневният изблик на Кларис я бе направил несигурна.
Милисънт я хвана под ръка.
— А моят копринен шал ще увенчае тоалета ти — обеща весело. — Искаш ли да видим дали ще ти подхожда?
— Вървете, вървете. Нейно височество и аз ще обсъдим проблемите около бала и без вашата компетентна помощ. Разбира се, ще ви уведомим какво сме решили. — Никой никога нямаше да узнае, че той възнамерява да злоупотреби с принцесата, за да изпълни своя таен план. На всяка цена трябваше да успее. Ако се провалеше, човекът, на когото дължеше живота си, щеше да страда и вероятно да завърши живота си на бесилката. А самият Робърт щеше бавно да потъне в бездната на ада.
От друга страна… понякога имаше чувството, че отдавна се намира в ада.
Излезе иззад писалището си и предложи ръка на принцесата.
— Ще се поразходим на място, където могат да ни видят, за да предотвратим всички възможни слухове за забранен романс.
Принцесата кимна сериозно и сложи ръка върху неговата.
— Съмнявам се да млъкнат. — Милисънт ги наблюдаваше внимателно. — Не и докато си най-желаният джентълмен тук.
— Може да съм, но само за момента — призна той. — Пристигането на другите джентълмени много скоро ще ме засенчи.
— И в това се съмнявам — засмя се Милисънт.
— Лариса те е обявила за партията на сезона — подхвърли Прюдънс с дръзка усмивка. — И се хвали навсякъде, че ще те хване в мрежата си.
Принцеса Кларис се усмихна. Милисънт бързо потегли Прюдънс към вратата.
— Ти си ужасна клюкарка, Прю! — укори я тя.
Робърт почти се ядоса. Не стига, че мис Лариса Тръмбл гледаше на него като на трофей, ами и принцеса Кларис му се присмиваше.
— Тя не ме интересува ни най-малко — изръмжа той.
— Не съм си и помислила друго. — Принцесата имаше достатъчно приличие да скрие усмихващите се устни зад ръката си. — Но и не бих могла да твърдя, че отместихте поглед, когато тя ви предложи… стоката си.
— Стоката си ли? О… — Откритостта на принцесата беше смайваща. Твърде малко дами биха се осмелили да намекнат за пищната гръд в огромното деколте, която мис Тръмбл поднесе подканващо под носа му. Но и надали имаше дама, която можеше да се сравни с принцеса Кларис. — Мис Тръмбл има гърди като кравешко виме.
Принцеса Кларис пое шумно въздух.
Пак я бе надприказвал. Предпочиташе да я вижда несигурна.
— При тази гледка си представих селски двор. — Изведе я в коридора и зави в посока, обратна на тази, в която бяха тръгнали Милисънт и Прюдънс. — Селски двор във Фрея Крегс. Фрея е старо норманско име за дама. Селото е получило името си от двата закръглени хълма, които се издигат зад него.
Принцеса Кларис спря, отметна глава назад и избухна в смях. Смя се дълго, видимо развеселена от остроумната му забележка.
Изненадан от този изблик на веселост, Робърт също спря.
Тя беше прекрасна. Дори да беше само жена от улицата и необикновено смела крадла, тя беше завладяваща. Робърт, естествено, бе забелязал необикновената й красота още щом я видя за първи път. И как иначе! Всички мъже от Фрея Крегс я бяха забелязали и ококориха ей такива очи. В момента сигурно я сънуваха. Но истинската, дълбока красота на това женско същество се разкри пред очите му едва сега, докато тя се смееше с неприкрито веселие.
Той сведе глава и вдъхна дълбоко аромата на цветя и подправки, който струеше от косата й. Тя миришеше прекрасно — като края на пролетта. Или като кухня в ден за печене на сладкиши. Ако затвореше очи, веднага щеше да види до себе си жена, застанала сред рози, с канелени сладки в ръце. Тя беше съвършената жена.
Когато смехът й отзвуча, двамата продължиха напред. На бузата й се образува трапчинка.
— Трябваше да се сетя — каза тя, — че мислите само за хората си. Вие сте човек с ясно изразено чувство за отговорност.
— Такъв съм…. — Само да можеше да й се довери. Тя със сигурност щеше да разбере основанията му да постъпва по този начин. Но нямаше право да й признае истината. Да, тя беше прекрасна, но това беше само още една причина да не й вярва. — Успешни ли бяха продажбите ви? — осведоми се любезно.
— Много успешни. Оказахте се прав. Продадох достатъчно кремове и мехлеми, за да мога да се върна у дома.
— Или да останете в Шотландия. — Робърт я водеше към старата част на Макензи Мейнър. Мрачните коридори бяха отворени само защото се очакваха много гости. Килимите бяха излинели, стените — тъмни и старомодни. Железните куки по стените бяха на голямо разстояние една от друга и свещите едва
