гърдите му и това просто удоволствие едва не я подлуди.
— Седни! — заповяда тя. Интимността най-сетне извади наяве прекрасното „ти“. Когато той се подчини, тя смъкна ризата през главата му и я хвърли на пода.
Под бледата лунна светлина тялото му изглеждаше невероятно. Беше много по-красив от статуите в палата на баща й. Мускулите играеха под бледата кожа и я мамеха да открие дали цялото му тяло е съвършено като на безсмъртните герои от Ренесанса.
Ала още преди да е посегнала към копчетата на панталона му, той хвана ръцете й и ги натисна върху корема си. После плъзна дланите й нагоре към гърдите си. Кларис се засмя и устоя на натиска му. Помилва предизвикателно къдравите косъмчета и едва след това потърси зърната на гърдите му; за да ги погали с връхчетата на пръстите си.
Робърт простена от желание. Очите му бяха полузатворени. Тя се наведе и започна да милва чувствителните зърна с устни. Бавно описа кръгове с езика си и те се втвърдиха. Значи и той реагираше като нея на милувките по гърдите. Кларис усети как бюстът й натежа и тъмните зърна набъбнаха. Всичко, което правеше с него, намираше отражение при нея. Връзката между тях беше почти магическа.
Тя вдигна глава и се усмихна.
Робърт изглеждаше напрегнат и нетърпелив, но не й внушаваше страх. Никога не би й причинил болка — тя го знаеше с абсолютна сигурност.
Той сложи ръцете й върху широките си рамене и й се отдаде без задръжки. Погледна я дълбоко в очите, после насочи поглед към гърдите й, мина през талията и хълбоците и спря върху прасците, които почти срамежливо надничаха изпод полата. Първият й импулс беше да покрие краката си, ала страстта и огънят на Робърт й попречиха. Протегна се бавно и полата се вдигна, за да открие коленете й. Корсажът се размести и разголи гърдите й, тя отметна глава назад и разкри пред жадния му поглед съвършената извивка па бледата, стройна шия.
— Защо ме измъчваш? — Гласът му прозвуча дрезгаво и накъсано. — Откакто се срещнахме, всеки миг беше дълго и страшно мъчение. Непрекъснато си представям как тялото ти лежи под моето, върху мен, до мен, как те вземам по всички възможни начини…
Утробата й се сгърчи от почти болезнено желание. Кръвта шумеше в ушите й, сърцето й биеше в прастария ритъм на плътската жажда.
— Нали вече се любихме — отговори с предизвикателна усмивка. — Днес различно ли ще бъде?
Той посегна към нея с широките си силни ръце.
— О, да. Съвсем различно. Тази нощ няма да има болка, само безкрайно блаженство.
Помилва вдлъбнатината на шията й, прокара пръст по ключиците и плъзна ръка надолу, по корема и хълбоците. После се върна на гърдите й.
Жаждата, която я прониза, беше толкова силна, че Кларис затвори очи, за да се овладее. Но това не й помогна. Внезапният мрак правеше усещанията още по-силни. Палците му милваха чувствителните зърна на гърдите й. Скоро щяха да ги последват устните му… прободе я сладко очакване и тя зачака следващата стъпка. Ей сега…
Ала той се надигна, обхвана я с две ръце и започна да разкопчава копчетата на гърба й. Беше толкова близо до нея, че тя усещаше дъха му по лицето си, горещото му тяло до своето. Той не направи опит да я целуне или да я привлече към себе си. Вместо това бавно, мъчително бавно разкопчаваше копчетата на роклята й.
Кларис нямаше сили да вдигне натежалите си клепачи. Той беше тук, точно пред нея, наклонил глава встрани, и я гледаше предизвикателно. Искаше тя да осъзнае всяка стъпка, която правеше от невинна млада жена към опитна любовница. Тя вдигна глава, усмихна му се, плъзна ръце по корема му и мушна пръсти в колана на панталона.
— Да не би да си си помислил, че ще променя мнението си?
Роклята й се смъкваше постепенно, докато Робърт продължаваше да разкопчава копченцата.
— Доколкото знам, принцесите са скандално известни с фриволността си.
— Не и твоята принцеса. Това й е за пръв път. — Не можеше да се отдава на фриволност, докато нямаше кой да се грижи за Ейми. Беше посветила живота си на малката си сестричка. Но тези скъпоценни мигове бяха само нейни и имаше намерение да им се наслади докрай.
Той хвана ръкавите и смъкна от раменете й кадифената рокля заедно с тънката долна риза. Меката коприна се плъзна по щръкналите връхчета на гърдите й и се свлече до хълбоците. Кларис спря да диша. Дали той я намираше красива? Другите мъже я зяпаха грубо и безсрамно, погледите им проникваха през дрехите и опипваха гърдите й. Те не я интересуваха, но Робърт беше нейният любим. Неговото мнение беше всичко за нея.
Той не забеляза напрежението й, защото лицето й остана безизразно.
— Прекрасна си — пошепна задавено той. — Имаш прекрасно тяло. — Надигна се и нежно целуна лявата й гърда.
Отново я прониза горещо желание и тя измъкна ръце от ръкавите на роклята.
— Толкова си различен от другите мъже…
Той я погледна въпросително.
— Други мъже?
— Жените са ми разказвали. Клюкарстват, кискат се и понякога ми доверяват най-съкровените си тайни. Десетки пъти съм чувала, че мъжете бързат и не влагат никакви чувства. А ти… ти си твърде бавен. — Тя взе ръката му и я сложи върху гърдите си. — Аз умирам от желание, а ти се движиш като костенурка.
Той се усмихна и белите му зъби блеснаха под лунната светлина.
— Накрая ще ми благодариш, принцесо. — Докато внимателно масажираше едната й гърда, устните му милваха другата. — Любов моя…
Кларис не знаеше в какво да вярва. Само едно й беше ясно: дълбоко в нея желанието живееше свой живот. Всеки сантиметър от кожата й копнееше да се притисне до него. Искаше да усети ръцете му на хълбоците си, да го доведе до ръба на изкушението и да се отдръпне, да целува до забрава устните му и да си играе с езика му.
Кларис обхвана лицето му с две ръце и го задържа, докато устните й се плъзгаха към устата му. Устните му бяха топли и меки и я омагьосваха. Той остана неподвижен, докато тя очертаваше контурите им с устни и език. След няколко безкрайно дълги мига отговори на целувките й и тя въздъхна доволно. Устата му се отвори и той реагира на нежностите й, сякаш тя беше кралицата на прелъстителките. Кларис го вкусваше с устни, зъби и език и се наслаждаваше на вкуса на страстта му. Ръцете й се плъзнаха по раменете му, гърдите й се притиснаха към твърдата му гръд.
Докато правеше това, тя се надяваше да пришпори страстта му. Вместо това обаче трябваше да преживее как усещането на кожата му върху нейната я изпълва докрай с нежност и диво желание. Бързо отвори копчетата на панталона му и мушна ръка вътре.
Мъжествеността му изпълни цялата й ръка. Кожата беше невероятно мека, като кадифе, обвиващо стомана. Тя плъзна пръста надолу към основата, после бавно се върна към закръгленото връхче. Досега не знаеше, че един мъж може да бъде толкова голям. И толкова твърд… Преглътна, защото устата й внезапно бе пресъхнала. Как ще го приеме в себе си… Онова, което досега беше желала с цялото си същество, сега изглеждаше абсолютно невъзможно.
— Ако имах някакви съмнения, щях да ги изкажа точно сега — пошепна дрезгаво тя.
— Моля се да не го правиш — отвърна той с дрезгав шепот. — Ако тази нощ не мога да те имам, ще умра. Познавам те, скъпа принцесо, и знам, че приемаш своята отговорност много сериозно. Уверен съм, че ще страдаш много, ако знаеш, че съм умрял от неосъществена любов към теб.
— Наистина ли ще умреш? — Тя продължи да го милва и желанието се разливаше по вените й като искрящо шампанско. — Ще умреш за мен?
— Ако скоро не ме вземеш, ще изпусна последния си дъх тук, пред очите ти!
Би било глупаво да вярва, че означава толкава много за този силен, опитен мъж. Въпреки това думите му я зарадваха.
— Тогава да свалим тези дрехи, за да мога да те спася.
— О, да, веднага. — Той я вдигна и изхлузи смачканата й рокля. Тя смъкна с един замах панталона му, за да го види гол под себе си. Хвърли бърз поглед към ерекцията му, но той вече я бе обърнал по гръб.
