Кларис се изненада от бързината на движението, но реагира моментално и се опита да вземе връх. Той се поддаде, макар и бавно, сякаш тя беше по-силната от двамата.
Беше безумно, направо абсурдно, но й харесваше, че той се чувства много добре, когато тя командва. Успя да го настани отново по гръб, притисна се до гърдите му, вдигна ръцете му над главата и се засмя триумфално.
— Предаваш ли се?
— Предавам се — отговори Робърт, без да се усмихне.
И нейната усмивка угасна. Той лежеше пред нея съвсем гол, а тя… Тя също беше гола, само по чорапи. Мъжкият му аромат я замайваше. Той миришеше на мускус и грижливо обработена кожа.
— Какво ще правиш сега с мен? — осведоми се той.
— Каквото ми хрумне. — Той беше прекрасен. Олицетворение на всичко мъжествено и съвършено.
И тя започна да го милва. Плъзна пръсти по силните мускули на ръцете му, очерта контурите на гърдите. През цялото време се наслаждаваше на увереността, че в крайна сметка победителят ще е той. Той беше воин, готов да защитава с всички средства онова, което му принадлежеше. И което му беше мило и скъпо, а в момента тя беше уверена, че му е мила и скъпа.
Плъзна се надолу към корема му и започна да целува меките вдлъбнатинки под хълбоците. Първо едната… после другата… Там кожата беше тънка и без косми, но малко по-надолу растяха буйни косми и от тях се издигаше ерекцията му.
Странно, но не почувства плахост. Миналата нощ не бе видяла мъжествеността му, само бе почувствала могъщия тласък. Никога преди това не беше виждала интимните части на жив, дишащ мъж и това тук… то изобщо не приличаше на статуите в палата. Този член беше бледорозов, дълъг и дебел, корав… възхитителен.
Пръстът й се плъзна по ствола и тя се учуди на горещината му. Той потръпна под докосването й, пое шумно въздух и това я изтръгна от дълбокото съзерцание. Умът й отново заработи.
— Робърт — пошепна уплашено тя, — не вярвам, че това… ще влезе.
Той приглади нежно нападалите по лицето й коси.
— Защото си принцеса, а аз съм само един обикновен граф?
— Не. Защото ти… това е толкова голямо… Няма да влезе.
Робърт се покашля. Май се смееше, но потисна смеха си.
— Минатата нощ влезе и пасна чудесно. И пак ще стане. Обещавам ти. — Той се усмихна. Знаещата му усмивка й напомни с каква безогледност я бе принудил да участва в маскарада му.
Побиха я студени тръпки и тя се опита да се отдръпне.
Той я задържа и нежните милувки по гърдите й отново събудиха желанието в тялото й. По-добре да забрави самодоволната усмивка и да загърби виковете на разума.
Ръцете му оставяха следи по тялото и разпалваха страстта й. Беше го усетила още когато го видя за първи път. Той знаеше как да докара жената до лудост, притежаваше сръчност и дълбока, скрита страст. Знаеше как да накара кръвта й да закипи.
Тялото му блестеше от пот. Лунната светлина се пречупваше в силните мускули и Кларис отново се сети, че тази вечер тя командваше. Докато той я стопляше с докосванията си, тя се зае отново с гърдите, раменете и корема му. Ръцете им се преплитаха и разделяха, докато двамата си доставяха чувствено удоволствие. Той не се насищаше да милва гърдите й, обхващаше ги, повдигаше ги, притискаше зърната им. При това я гледаше в лицето и се усмихваше, сякаш знаеше как й въздействат тези ласки.
О, не, не знаеше. Той не познаваше Кларис, не знаеше какви събития са оформили личността й. Въпреки това беше казал, че й вярва. Че е убеден, че тя е принцеса. А този корав, циничен мъж не би си направил труда да я излъже. Може би си мислеше, че синята й кръв я е направила мека и слаба? Действителността беше съвсем различна. Сигурно очакваше тя да изгуби смелост и в крайна сметка да му предостави водачеството или дори да се опита да избяга.
Не беше познал! Тя беше силна и смела и действаше по свое усмотрение. Ръцете й се отпуснаха върху хълбоците му. Погледът й обходи с наслада всеки сантиметър на тялото му и на устните й изгря усмивка. Пое дълбоко въздух, обхвана мъжествеността му с всичките си пет пръста и започна отново да я милва. Робърт изстена дълбоко, разпери ръце и се вкопчи в чаршафите, изпълнена с радост, тя разбра, че се предоставяше в нейна власт.
Вдигна крак и го възседна, намести се удобно, сякаш беше на седлото. Отново се възхити на силата му. Широките рамене, тесните хълбоци, изпъкналите хълбоци… Зарови пръсти в космите на гърдите му, спусна се по тъмната следа към корема и отново спря в гнездото между хълбоците му.
Той я наблюдаваше изпод полуспуснати мигли. Само хълбоците му потръпваха.
— О, принцесо… Оттук виждам рая.
— А аз усещам… — Искаше да му каже нещо също така поетично, нещо романтично за чувствата си, но в този момент те бяха съвсем конкретни. Цялото й внимание беше посветено на ерекцията му, която вибрираше между краката й, твърда и гореща. Седеше върху него и усещаше мъчително сдържаното му нетърпение. Той не мърдаше, но тя подозираше, че няма да издържи още дълго на това принудително бездействие. Много скоро щеше да предяви претенции и тя беше длъжна да го поведе накъдето желаеше. Да опитоми тигъра. Сигурно беше възможно, но не биваше да забравя, че тигърът е див и непредвидим. Ала за краткото време, през което бяха заедно, тя щеше да държи камшика в своите ръце. Може би само така щеше да преживее връзката с него без трайни увреждания.
Кларис се раздвижи върху него, за да провери собствения си контрол, решителността си.
— Желая те, както никога не съм желал никоя жена — изрече той дрезгаво и я измери с пламтящ поглед.
Тя сложи ръце на корема му, за да запази равновесие. Прекрасно беше да седи върху него, да усеща сатенените чаршафи под коленете си, докато през прозореца в стаята влизаше лунната светлина, следвана от свеж вятър. Изпитваше чувство за свобода, непознато досега. Тази нощ щеше да остане без последствия. Тя беше кратка почивка от баналността и Кларис отказваше да мисли дали след онова, което си бе позволила, все още има шансове за политическа женитба. Тя не беше в състояние да промени хода на историята, нали? В момента не желаеше да мисли дори как баба й ще реагира на случилото се.
Въпреки това не беше в състояние да се отърси напълно от чувството за дълг. За момент спря в колебание.
Ала когато той започна да милва бедрата й, всички съмнения бяха забравени. Той я милваше с цялата ръка, сякаш самото докосване до кожата й му доставяше неимоверно удоволствие. Небето знаеше, че тя не е на себе си. Протегна се като котка и застена сладостно. Нежните му докосвания събудиха в тялото й дива жажда.
Ръцете му се плъзнаха по корема и стигнаха до женствеността й. Тя пое шумно въздух, когато той разтвори срамните устни с два пръста и започна внимателно да ги масажира. Всички мисли за дълга бяха изместени от желанието и тя му се остави доброволно. Той проникна предпазливо с пръст навътре и тя въздъхна от блаженство.
— Това ти харесва. — Дълбокият му глас беше пълен със самодоволство.
— О, да, да!
Пръстът намери чувствителната пъпка и започна да описва кръгове около нея. Отново и отново, докато й се дощя да му изкрещи, че това не е достатъчно. Беше подута и влажна от желание, хълбоците и се движеха безспирно, подканваха го да задоволи жаждата й
Той се подчини. Милувките станаха по-твърди, директни и Кларис изохка задавено. Насладата плисна в тялото й като бурна вълна. Вече не знаеше коя е и къде се намира. Беше само човешко същество, изпълнено с радост и желание.
Когато екстазът отшумя, тя възвърна решителността си. Тя беше принцеса. Беше отгоре. Тя командваше!
Бутна ръцете на Робърт настрана, взе члена му в ръка и плъзна пръсти по връхчето, овлажняло от оргазма й. Повдигна таза си и внимателно се намести върху пулсиращата плът. Надигна се и бавно се отпусна. Могъщата му ерекция я отвори повече отпреди, мускулите й се разтегнаха, за да го приемат. Тя простена задавено. Усещането беше толкова силно, че ставаше чак непоносимо.
Робърт също простена и усещането за триумф, което я прониза, я направи още по-силна. Желанието я
