тласна към нови рискове. Нали затова бе дошла. Трябваше да изпълни обещанието си за безмерно блаженство.
Той я хвана за хълбоците и бавно я свали върху себе си. Кларис се възпротиви. Тя определяше ритъма, не той! Той беше длъжен да й се подчини. Беше на седмото небе, че този силен мъж лежеше под нея и тя можеше да го язди. Ускори движенията си, докато челото му заблестя от пот и хълбоците му се надигнаха насреща й. Кларис искаше да се наслади на тези чувства, и то докрай. Бавно описваше кръгове с хълбоците си, като едновременно се движеше нагоре-надолу, ускоряваше ритъма и го забавяше, плъзгаше пръсти по гърдите му и се отдръпваше. Прекрасно беше да гледа как той й се отдаваше. Как й позволяваше да го завладее изцяло. Лунната светлина потапяше фигурата му в светлина и сянка и го милваше, както правеше тя. Очите му искряха, устните му бяха разтегнати в усмивка, докато я наблюдаваше. Явно знаеше, че тя иска да го владее, без тя да го е изрекла. И й позволяваше да се наслаждава на триумфа си.
Където се докосваха, кожата й пареше. Докато се движеше върху него, Кларис го наблюдаваше изпод полуспуснати клепачи и се наслаждаваше на силата му. Ала по-голямата част от съществото й беше под властта на емоциите. Опряла колене на матрака, тя се надигаше и се отпускаше върху него и усещаше как пенисът му отново и отново я изпълва с могъщи тласъци. Той се докосваше до най-съкровената й същност, палеше в утробата и искри, които пронизваха душата и отиваха право в сърцето й.
И тогава Кларис загуби контрол. Усети нещо голямо и могъщо, което я принуди да се движи по-бързо и да наложи почти бясно темпо. Тя изпъшка и застена, тласкана от толкова безогледно желание, че разумът й се замъгли и я изпълни едва ли не с отчаяние. Под нея Робърт движеше хълбоците си в същия неспирен ритъм. Стенеше мъчително от наслада, наслада, която тя му даряваше. Това беше, това искаше тя. Прекрасно беше да съзнава, че го владее. Притисна ръце върху корема му, изправи гръб и продължи да се движи във вихрено темпо. Усещаше, че върхът ей сега ще дойде и вълната ще я залее. И всичко ще бъде заличено от силата на този оргазъм, на този много особен, специален връх, изкачен благодарение на нейната сила и контрол.
Дълбоко в нея започнаха неудържими спазми и тя изохка. Движеше се силно, почти брутално, защото искаше пълно удовлетворение. Робърт отговори на стоновете й и усили тласъците си. Заби нокти в бедрата й, вдигна я, спусна я върху себе си и я изпълни докрай. Движенията им ставаха все по-буйни и неудържими, но и двамата спазваха ритъма, тласкани от една и съща жажда. Сърцето се блъскаше лудо в гърдите й и тя издишваше на тласъци. Наведе се над него, опря ръце от двете страни на главата му, за да бъде по-близо, да усеща горещината му, да чува пъшкането му и да се слее с оргазма му. Лунната светлина падна върху лицето му и разкри израз на неземно блаженство. Членът му пулсираше в нея и я водеше към върха. Триумфираща, тя продължи да се движи върху него, докато и той стигна своя връх и рухна изтощен на матрака.
В следващия миг тя падна върху него, напълно задоволена, и отпусна глава на гърдите му. Помилва с устни меките косъмчета и се вслуша в лудото биене на сърцето му, което бавно заглъхваше.
Връзката между тях беше почти мистична. Неговото силно, кораво, вземащо тяло и нейното меко, отстъпчиво, приемащо. Двамата заедно образуваха едно същество.
Днес той не доминираше с мъжествеността си. Тя не беше пленница в магията на тялото му. Двамата си доставиха взаимно удоволствие, подариха се един на друг и тя контролираше акта също колкото и той.
С тази утешителна мисъл Кларис заспа на гърдите му.
22
Една принцеса никога не се опитва да крие истинските си чувства, но и не се унижава да интимничи с хора от по-нисък произход.
Когато Кларис се събуди, Робърт беше върху нея. Раменете му закриваха гледката към прозореца. Тя не виждаше лицето му, знаеше само, че лежи върху нея с цялата си тежест, а тя е разпъната като девица върху олтар. Устата му беше върху гърдите й и движенията на езика му й причиняваха такава наслада, че трябваше да опре пети в рамката на леглото, за да се овладее и да спре треперенето си. Тялото й пулсираше от желание. Какво ли беше правил с нея, докато е спала?
Мисълта, че е бил в сънищата й, бе странно обезпокояваща.
— Какво правиш? — попита задъхано тя. Той не отговори и тя се опита да освободи ръцете си, но той ги задържа над главата.
— Пусни ме, Робърт — помоли тя и отново се опита да се освободи.
Той избухна в тих смях. Дъхът му помилва гърдите й, зъбите му се впиха почти болезнено в подутото зърно.
Кларис усети между краката си влага и горещина, утробата й пулсираше от желание.
Желание? Как беше възможно? Слънцето още не бе изгряло — това означаваше, че е спала само няколко часа. Бе заспала дълбоко удовлетворена, а едва събудила се, отново го желаеше. Искаше да го почувства между краката си, да усети проникването му, мощните тласъци. Да задоволи глада, който я правеше празна и самотна.
Това беше безумие. Тя беше обезумяла!
Отново се опита да се освободи, този път по-настойчиво, но трябваше да се бори не само с него, а и с много други неща. С мрака и сънливостта си, със собственото си желание, което шумеше в ушите и тежеше в ръцете й.
Какво се бе случило? Кога се бе изменило равновесието на силите? Или той през цялото време е държал юздите в свои ръце? Дали просто се бе поддал на настойчивостта й?
Робърт целуваше лицето й, оставяше горещи следи по клепачите, бузите и устните. Никъде не се спираше дълго и изгубена в удоволствието, тя го следеше с поглед, чакайки още и още. Влажният му език се мушна в ухото й и от топлия, силен дъх я побиха тръпки.
— Какво правиш там? — попита с подрезгавял глас тя.
Гласът му прозвуча дълбок и тъмен като нощта:
— Смятам да ти доставя удоволствие, каквото никога не си преживявала. Ще вляза под кожата ти и никога вече няма да изчезна от главата ти. — Отмахна завивките и студеният утринен въздух охлади голата й кожа. Той се надигна над нея, после се наведе напред и притисна твърдия си член в корема й. — Утре вечер пак ще дойдеш при мен и така всяка нощ, докато си тук. И то не защото искаш, а защото не можеш да не дойдеш.
Кларис потръпна, сякаш я бе ударил, и се завъртя настрана.
— Утре вечер… Добре, утре вечер ще дойда пак, щом го желаеш. Но всяка нощ? Не мога да остана тук. Не мога да живея тук. Ти не можеш да ме принудиш.
Той се изсмя дрезгаво и впи устни в нейните. Корава целувка, без никакъв финес, с грубото желание на воин, разкъсал оковите на цивилизацията. Езикът му се мушна в устата й, настойчив и без никаква въздържаност. Когато тя се поддаде и престана да се отбранява, дори се притисна към него, той вдигна глава.
— О, мила моя, ти още не знаеш какво мога.
Горещите думи и дивите целувки я уплашиха и тя изплака тихо. Той искаше да я накара да разбере нещо, което тя не желаеше. Да изпита желание, което не можеше да понесе. Съзнаваше, че щом той свърши, никога вече няма да е същата като преди.
Ала Робърт не й остави време да мисли. Отново целуна гърдите й и засмука зърната. Горещият му дъх пареше чувствителната й кожа, устата му я вкусваше с настойчивост, която й отнемаше дъха. Зърната й станаха непоносимо твърди. Беше болезнено, невероятно хубаво и… отчаяно. Тя поиска да освободи ръцете си, но не за да се отбранява. Искаше да се вкопчи в него и да го притисне до себе си. Искаше повече. Искаше всичко.
Ала той не мислеше за желанията й. Мислеше само за своята цел, а в момента тя беше да я целува
