навсякъде. Зарови език във вдлъбнатинката на пъпа й, за да я изследва с бавни, ритмични целувки. Кларис простена от блаженство и зачака какво ще се случи по-нататък. Краката й се движеха неспокойно по чаршафа. Стъпалата й се плъзнаха по гърба му и тя го притисна към себе си, съзнавайки, че всъщност би трябвало да го отблъсне.
Навън се развиделяваше и Кларис затвори очи. Имаше чувството, че всичко това се случва насън, не в реалността, и това беше добре. Някой ден, когато се върнеше в своя мраморен палат, щеше да се преструва, че тази нощ никога не се е случила. Че никога, нито за миг, не е била жената, изтъкана само от желание. Че никога не е имало мъж, който я тласка към върховете на страстта. Вечната страст.
Вечна? Каква страшна дума. Тя щеше да забрави… а може би не? Тази нощ не можеше да я преследва цял живот. Или…?
Робърт пусна ръцете й, но Кларис изобщо не го усети. Той милваше тялото й, с наслада плъзгаше пръсти по извивките на ръцете, талията и хълбоците. Мушна ръце между бедрата й, разтвори ги и започна да милва меката кожа от вътрешната страна, като постепенно се движеше към слабините. Кларис затаи дъх и зачака милувки по най-интимното място.
Но той не го направи. Нищо не се случи.
— Погледни ме! — Гласът му прозвуча заповеднически.
Тя отвори колебливо очи. Веднага осъзна, че той беше разбрал какво целеше с поведението си. Защо се държеше като дете, което не може да понесе истината.
— Погледни ме. — Пръстът му се плъзна изкусително по женствеността й.
Нежното докосване я подлуди. Беше готова да му изкрещи, да настоява той да побърза, да проникне дълбоко, да й причини болка и… Господи, той трябваше да побърза!
Робърт я гледаше и се усмихваше. Май се подиграваше с нея. Знаеше, че тя е на път да загуби контрол. Можеше всеки момент да я вземе и съзнаваше силата си. Сега я познаваше и тя.
Той прокара два пръста по светлите кичурчета между краката й, плъзна се навътре и внимателно отвори кадифените гънки. Знаеше много добре какво прави и Кларис изохка от наслада. Пръстите й се вкопчиха в чаршафа. Трябваше й някаква опора, защото светът около нея се люлееше застрашително. Пръстите му описваха изкусителни кръгове и ту единият, ту другият проникваше леко навътре.
— Прекрасна си — пошепна той. Гласът му беше опияняващ като бренди и се качи в главата й. — Гореща и влажна. Толкова влажна… Да вляза ли още малко, скъпа?
— Да. О, да! — Беше твърде късно да мисли за гордостта си. Не и когато мускулите й се стягаха и се опитваха да го принудят да влезе.
— Още не. Почакай малко.
— Колко трябва да чакам? — почти извика тя. Защо я измъчваше така?
— Още си неопитна. — Той не обръщаше внимание на желанието й, на настояванията на тялото й. Бавно се изтегли навън и палецът му започна да дразни клитора й. — Още не знаеш, че оргазмът отнема остротата на мъжа.
Хълбоците й се надигнаха сами и се устремиха към ръката за да имитират прастария ритъм на сливането. Опита се да каже нещо и едва позна гласа си.
— Какво имаш… предвид? Мислех си, че съм… изпитала нещо.
— Това ли? — Той промени позата си и легна между краката й. Тя усети ерекцията му в слабините си. На лицето му изгря усмивка. — Това беше много добре. Още малко, и мога да експлодирам в теб. Желая те, но аз те пожелах още в момента, когато те видях за първи път.
— Тогава го направи… за мен. — Тя искаше да посегне към него, да го притисне към себе си и да се слее с тялото му, но той задържа ръцете й.
— Не, още не. Едва когато не можеш да чакаш повече. — Раздвижи хълбоците си и връхчето на пениса му се плъзна по гладката, влажна кожа. В тялото й бушуваше буря. Сякаш изненадан от силата на възбудата й, той затвори очи. — Толкова е хубаво да усещам кожата ти. Тя е като жива коприна и аз не мога да й се наситя. Никога няма да получа достатъчно от теб.
Почти хълцайки, тя се надигна срещу него, за да ускори сливането.
— Робърт…
Преди да е успяла да каже още нещо, той я целуна. Още една от дивите, настойчиви целувки, които замъгляваха сетивата й, отнемаха й дъха и я превръщаха в същество, което принадлежеше само на него.
След малко отдели устни от нейните и се изсмя тихо.
— Ти си страхотна, макар че не знаеш какво правиш. Отвори очи.
Кларис не бе усетила кога е затворила очи. Вдигна с мъка натежалите си клепачи и видя лицето му точно пред своето.
— Гледай ме! — заповяда той и се плъзна надолу по тялото й. Тя очакваше целувки по гърдите си, по корема… Но не, той имаше наум нещо съвсем друго. Като осъзна това, тя изписка и се опита да се отбранява.
Той я натисна с ръка на леглото. Тя се опита да затвори краката си, но той вече беше между тях. Вдигна коленете й и я принуди да опре стъпала на матрака.
Тя се извиваше безпомощно под него, без да знае бои ли се от предстоящото или го желае. Вероятно и двете. Или нито едното от двете? Опря се на лакти, надигна се и погледна надолу към него.
— Моля те…
— За какво ме молиш? — Устните му милваха мястото между краката й. — Да те целувам? Това и правя.
Раздели с език срамните устни и зацелува меката, влажна кожа. Това беше… това беше прекрасно. А не би трябвало да й харесва. Би трябвало да е смутена. Шокирана. Ала насладата надви всички други чувства. Той движеше устни бавно и с наслада, отново и отново, сякаш търсеше нещо. И при всяко повторение треперенето й се усилваше. Тялото й се тресеше неудържимо. Кожата й ставаше все по-чувствителна. Когато най-сетне устните му се сключиха около подутия клитор и го засмукаха внимателно, Кларис преживя оргазъм, който изличи всички мисли и съмнения.
Тя изпищя. Това беше много за нея, твърде много. Дробовете й пареха, кръвта й се бе превърнала в разтопено желязо. Където беше в контакт с чаршафа, кожата я болеше, сякаш не можеше да понесе докосването.
— Моля те — изпъшка тя, — моля те, престани!
Робърт едва не се изсмя. Да престане? Със сигурност нямаше да го направи. А и не можеше да престане, още не. Едва след като й даде добър урок, както си беше намислил. Отново проникна с език в нея, замилва я, вкуси сладостта на оргазма й и я тласна към следващия. Тя простена. Дълъг, жален стон, ясно издаващ какво беше тя в момента: жена, хваната в ноктите на неустоима страст. Той я слушаше, без да отваря очи, и изпитваше задоволство, че именно той бе предизвикал този изблик на любов. Кларис беше неговата принцеса.
Накрая вече не можеше да владее желанието си. Когато поредният оргазъм отшумя и тя се отпусна на възглавниците, пъшкайки тежко, той се намести отгоре й. Изчака тя да усети, че беше върху нея, и когато очите й колебливо се отвориха, изрече натъртено:
— Ти искаше власт над мен. Много добре. Имаш власт над мен. Но не забравяй, че аз имам същата власт над теб.
Кларис отвори широко очи, сякаш изненадана, че той умееше да разчита мислите й също така добре както тялото й.
С едно единствено гъвкаво движение той проникна в нея, като се постара да я изпълни цялата. Този път я владееше напълно. Притисна я към матрака и продължи да я милва с ръце и устни. Навлезе в нея толкова дълбоко, колкото никога преди, и тя не беше в състояние да го спре.
Оргазмът я връхлетя моментално и той преживя с нея горещата, влажна вътрешна експлозия, която я разтърси в самата й същност.
Той не я последва. Искаше да изчака, макар и с огромни усилия. Само този път, за да й даде да разбере какво искаше от нея.
Изчака, докато тя си пое шумно въздух, и отново се заби с нея. И без това беше свръхчувствителна след милувките по гърдите и след жадната игра на езика му в слабините й. Все още я изпълваше желание и тя
