84
Шиф — от френски: парцал — бел.прев.
85
Грай — от френски: врана — бел.прев.
86
Кармелити — членове на католически монашески орден, основан през XII в. в Палестина (планината Кармел). През 1238 се преместват в Европа. През 1451 във Франция към ордена са включени и жени — бел.ред.
87
Луиз има предвид Касандра — в древногръцката митология прорицателка, дъщеря на цар Приам и Хекуба. Отхвърлила любовта на Аполон и прокълната от него никой да не вярва в предсказанията й. След падането на Троя Агамемнон я получава като плячка — бел.прев.
88
„Unigenitus“ — догматичен труд, написан от папа Климент XI на 8 септември 1713 г. — бел.ред.
89
Лукреций — римски философ и поет. В поемата „За природата на нещата“ застъпва атомистиката на Демокрит и Епикур — светът се състои от вечни и неделими първични материални частици, които се различават по тегло и форма и вечно се движат в празното пространство — бел.ред.
90
На френски вице се произнася „вис“; означава също и порок — бел.прев.
91
На френски
92
Първоначално шамбеланът се е грижел за всичко, свързано с кралските покои. През XIV век тази длъжност започва да се превръща в почетна и означава, че заемащият я се ползва с особено кралско благоволение — бел.ред.
93
Чарлз I (1600–1649) английски крал от 1625, от династията Стюарти. Син на Джеймс I. Провежда абсолютистка политика. В хода на Английската революция е свален, осъден на смърт от Парламента и обезглавен. Картината представлява Чарлз I на лов и е рисувана през 1635 г. — бел.ред.
94
Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше (1732–1799) — френски драматург. Известен с комедиите си „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“, в които отразява конфликтите във френското общество в навечерието на Великата френска революция — бел.ред.
95
Франсоа Буше (1703 1770) художник, картините му изобразяват епизоди от ежедневието на френската аристокрация, протеже на г-жа Дьо Помпадур — бел.прев.
96
Подземната река на мъртвите (гр. мит.) — бел.прев.
97
Цитатът не е открит в събраните съчинения на Волтер — бел.ред.
98
Фридрих II Велики (1720–1785) — пруски крал от 1740 от династията Хохенцолерни. Син на Фридрих Вилхелм I. Възприема идеите на Просвещението. Поощрява развитието на науката, литературата, изкуството и философията. В резултат на завоевателната политика (Силезийските войни 1740–1742, 1744–1745 и Седемгодишната война) територията на Прусия се удвоява — бел.ред.
99
Стих от „Селският гадател“ на Русо — бележка на френския издател
100
Договор, сключен между Бурбоните от Франция, Испания, Парма и Неапол срещу английското морско могъщество. Главно действащо лице при оформянето на договора е херцог Дьо Шоазьол. Годината е 1761 — бел.прев.
101
Кафенето съществува и днес. Там е ходил и Дидро, където е писал „Племенникът на Рамо“ — бележка на френския издател
102
Става дума за Деметрий I Полиоркет, чийто псевдоним Дегосподиниус, буквално означава „който завладява градове“ — бел.прев.
103
„Domine, Salvum fac regem.“ — Господи, пази краля! — бележка на френския издател
