бел.прев.
190
Седмичен вестник, основан през 1672 г., със заглавие „Меркюр дьо Франс“. Сменя много пъти заглавието си, но винаги запазва думата „Меркюр“. През 1717 г. например се нарича само „Меркюр“ — бел.прев.
191
Ланж е едно от имената на Жана, взето от монашеското име на баща й. Ланж означава ангелът, а анж — ангел — бел.прев.
192
Читателят вече е срещал герой от същия род и със същото име в романа „Кралица Марго“. Там то беше транскрибирано Муи. И тук, както и при още някои имена има разлика поради различното гледище на преводача — бел.прев.
193
Quolibet — подигравка, шега, каламбур — бел.прев.
194
Interim — временно изпълняване на длъжността от друго лице — бел.прев.
195
В задълженията му влизало организиране на спектакли. На френски титлата е жантийом дьо шамбр, нещо като камериер — бел.прев.
196
Едуард Бомстън — герой на Русо от „Новата Елоиза“ — бел.прев.
197
Герой от едноименен роман на Ален-Рене Льосаж (1668 — 1747). Куция дявол прониквал във всяка къща и изненадвал стопаните й — бел.прев.
198
Кралският съд — бел.прев.
199
Пер — най-напред титла на кралски васал, предан на короната, после титла на благородник, чиито владения са издигнати в перство. Едва през 1814 г. с тази титла се отличават членовете на Горната камара на Парламента — бел.прев.
200
Жак Кало (1592 — 1635), френски гравьор и художник — бел.прев.
201
Атила (395 — 453 г. сл. Хр.) — владетел на хуните. Понеже победил императорите, нарекъл себе си Бич Божи — бел.прев.
202
Извънредно заседание на Съда, на което присъствал кралят, се наричало ложе на правосъдието — бел.прев.
203
По съвет на пазителя на печата Мопу Луи XV заточава Кралския съд през 1771 г. и създава на негово място Кралски съвет. Адвокатите отказват да пледират в него и получават народната подкрепа. Луи XVI възстановява Съда веднага след качването си на престола — бел.прев.
204
Така се наричали членовете на религиозни секти през XVII век — бел.прев.
205
Vitam impendere vero — Да посветиш живота си на истината — бел.прев.
206
В тази глава за първи път след уводната част на романа Дюма се връща към темата за масонството. Авторът споменава тук за идеи, идващи от Германия, и всъщност има предвид тайна организация, основана през 1776 г. от Адам Вайхаупт и забранена от баварското правителство през 1785 г. След тази дата организацията се приютява във Франция, но намира малко последователи. Що се отнася до страховете на Русо от масоните, те просто изразяват разпространяваните ужасни измислици за отмъщенията им на изневерили техни съмишленици — бел.прев.
207
Филип Хубави (1268 — 1214) — крал на Франция. Синовете му са Луи льо Ютен, или Луи X (1289 — 1316), Филип льо Лонг, или Филип V (1293–1322), и Шарл IV Льо Бел (1294 — 1328) — бел.прев.
208
Анри II Хубави (1519 — 1559) — крал на Франция, съпруг на Катерина Медичи. Синовете му Франсоа II (1544 — 1560), Шарл IX (1550 — 1574) и Анри III (1551 — 1589) са герои на Дюма от романа му „Кралица Марго“ — бел.прев.
