— Кълна ви се, господин барон, че такова, каквото е, леглото ми се видя превъзходно. Във всеки случай аз съм смутен от добрината, с която се отнасяте към мен, и бих искал от все сърце да ви се отплатя, като ви окажа някаква услуга.
Старецът, който продължаваше да се присмива, не пропусна да възрази.
— Щом е тъй — каза той, като посочи Ла Бри, който му носеше чаша чиста вода върху великолепен саксонски поднос, — ето удобен случай, господин бароне — направете за мен това, което Господ Бог е направил за венчавката в Кана52, превърнете тази вода във вино, но поне в бургундско вино, най-малко в червено бургундско, как не, така вие ще ми окажете най-голямата услуга, която можете.
Балзамо се усмихна. Старецът взе усмивката му за отказ. Балзамо вдигна чашата и погълна на един дъх цялото й съдържание.
— Отлични качества — каза Балзамо. — Водата е най-благородната сред веществата, бароне, разбира се, че тъкмо върху вода се е носил Божият дух преди сътворяването на света. Може би някой ден ще бъде открито, че разтваря диаманта.
— Отлично! Обяснете ми как става това. Нали все още можете?
— О, боже мой, да! Заповядайте на вашия слуга да ми донесе нова чаша с чиста вода.
— Ла Бри, чувате ли? — каза баронът.
Ла Бри тръгна с обичайната си пъргавина.
— Как — каза баронът, като се обърна към своя гост, — как чашата вода, която пия всяка сутрин, би могла да има свойства или тайни, които дори не съм подозирал? Как бих могъл от десет години да се занимавам с алхимия, както господин Журден53 се занимава с проза, без да подозирам това?
— Не ме интересува какво сте правили вие — отговори високомерно Балзамо. — Но знам какво върша аз.
После той се обърна към Ла Бри, който беше изпълнил поръчката с учудваща бързина.
— Благодаря, почтени прислужнико — каза той.
И като хвана чашата в ръце, той я издигна на височината на очите си и разгледа съдържанието на кристалния съд, върху който дневната светлина караше да пробягват перли, виолетови и диамантени шарки.
— Какво виждате там, скъпи гостенино? — каза баронът, продължавайки да се присмива. — Наистина, аз горя от нетърпение. Едно наследство за мен, един нов Мезон-Руж, за да устроя отново моя скромен живот.
— Виждам посетители, за които ще ви уведомя, за да сте нащрек.
— Тогава трябва да сте си уговорили среща с някого в моя дом. Това е лошо, господине, това е много лошо. Тази сутрин няма да има яребици, имайте го предвид.
— Това, което имам честта да ви кажа, е много сериозно, скъпи мой домакине — продължи Балзамо, — и от изключителна важност. Някой се е запътил в този момент към Таверне.
— По каква случайност, Боже мой! И какъв вид посещение? Обяснете ми, скъпи гостенино, умолявам ви за това, защото ще ви призная, че за мен — вие трябва да сте забелязали малко по-киселия прием, който ви направих — всеки посетител е досаден. Уточнете, скъпи магьоснико, уточнете, ако това ви е възможно.
— Не само ми е възможно, но ще кажа и повече, за да не се чувствате задължен, това е лесно за мен.
И Балзамо сведе изпитателния си поглед към опаловия слой, който се вълнуваше в чашата.
— Виждам да идва високопоставена особа.
— Хайде де! Наистина! И тази особа идва така, без да е поканена от никого?
— Тя сама се е поканила. Водена е от господин сина ви.
— От Филип?
— От него.
Тук баронът бе обхванат от пристъп на веселие, твърде непочтително за магьосника.
— И къде е моят син в момента?
— На половин левга, на четвърт левга може би.
— Оттук?
— Да.
— Скъпи ми господине, синът ми е в Страсбург, където служи в гарнизона, дори и да допусне да бъде обявен за дезертьор, нещо, което той няма да направи, кълна ви се, той не би довел никого.
— И все пак той ви води някого — каза Балзамо, продължавайки да разглежда чашата с вода.
— И този някой — попита баронът — мъж ли е или жена?
— Дама е, бароне, и дори много високопоставена дама. А, вижте нещо странно, необикновено.
— Доизкажете се.
— Това е, че вие ще направите добре да отдалечите вашата малка прислужница — тази малка безсрамница, както вие казвате, която има рогчета на върха на пръстите си.
— И защо да я отдалеча?
— Защото Никол Льоге има известни прилики с особата, която идва тук.
— И вие казвате, че това е високопоставена дама, голяма дама, която прилича на Никол? Виждате добре, че изпадате в противоречие.
— Защо не? Някога бях купил една робиня, която приличаше толкова на царица Клеопатра, че беше достатъчно само да я заведа в Рим, за да присъства на тържеството на Октавиан.
— Да, ето, че отново ви прихваща — каза баронът.
— По-нататък действайте, както намерите за добре, скъпи мой домакине, разбирате, че това съвсем не ме засяга и е изцяло във ваш интерес.
— Но с какво тази прилика с Никол може да навреди на особата?
— Предположете, че сте крал на Франция, което не ви пожелавам, или дофин, което още по-малко ви желая, ще бъдете ли очарован, влизайки в една къща, да видите сред слугите там копие на вашето божествено лице?
— Ах, по дяволите! — каза баронът, — ето една голяма дилема. И какво ще следва от това, което казвате?
— Това, че високопоставената всемогъща дама, която скоро ще дойде, може би няма да бъде доволна да види своето живо отражение в къса пола и евтино шалче.
— Щом е тъй — каза баронът, като продължаваше да се смее, — ще имаме предвид това при нужда. Но виждате ли, скъпи бароне, от всичко това най-много се радвам за сина си. Моят скъп Филип, когото щастливата случайност ще ни доведе така неочаквано!
И баронът започна да се смее по-силно.
— И така — каза високомерно Балзамо, — моето предсказание ви доставя удоволствие? Толкова по- добре, за Бога, но на ваше място, бароне…
— На мое място?
— Аз бих дал някои заповеди, бих издал някои разпоредби.
— Значи сериозно ми казвате всичко това?
— Не би могло по-сериозно, бароне, защото, ако искате да посрещнете по достоен начин особата, която ви удостоява с честта да ви посети, нямате и минута за губене.
Баронът разтърси глава.
— Струва ми се, че се съмнявате? — попита Балзамо.
— Бога ми! Скъпи гостенино, признавам, че имате работа с най-закоравелия неверник.
В този момент баронът се отправи към покоите на дъщеря си, за да й разкаже за предсказанието на своя гост, и я повика.
— Андре! Андре!
Ние знаем как младото момиче отговори на поканата на своя баща и как омайващият поглед на Балзамо я привлече към прозореца. Никол бе там, гледаща с учудване Ла Бри, който й правеше знаци и се чудеше как да бъде разбран.
