— Хайде, херцогиньо — каза госпожа Виктоар. — Тъкмо възбудихте любопитството ни, пък не довършихте.
— Съвсем не! Напротив, държа да разкажа докрай историята. Когато човек си няма кръстница, му търсят такава. „Търси и ще намериш“ се казва в Евангелието. Търсиха и намериха, но каква кръстница! Мили боже, една провинциалистка — чиста, наивна. Прикоткваха я, ухажваха я, глезиха я, нагиздиха я.
— Това ме кара да настръхвам — заяви госпожа Дьо Гемене.
— Но ето, че изведнъж добре подготвената провинциалистка — укротена и нагласена — падна по стълбата…
— И после? — попита господин Дьо Ришельо.
— И си счупи крака… ха, ха, ха! — припя херцогинята, прибавяйки така още един стих към стиха на госпожа Дьо Мирпоа.
— Така че, представяне… — вметна госпожа Дьо Гемене.
— Няма и да има, скъпа моя.
— Но това е Провидението! — каза маршалът, като вдигна ръце към небето.
— Извинете, но аз съжалявам искрено горката провинциалистка — каза госпожа Виктоар.
— Напротив, госпожо, поздравете я! От двете злини тя избра по-малката.
Като каза това, херцогинята спря изведнъж. Беше срещнала за втори път очите на краля.
— Но за кого говорите, херцогиньо? — попита маршалът, правейки се, че се мъчи да открие коя е въпросната личност.
— Не ми казаха името й.
— Бога ми! — каза Ришельо. — Ето една добра идея! Но трябва да се знае и името на тази великолепна дама, спасила ни от такава голяма опасност. Нали вече няма от какво да се страхуваме, херцогиньо?
— О! Вече от нищо, аз отговарям за това. Тя е в леглото си с превързан крак и е неспособна да направи нито крачка.
— Но — запита госпожа Дьо Гемене — ако тази дама си намери друга кръстница? Тя е доста съобразителна!
— О, няма подобна опасност. Не се намират току-така кръстници!
— Чумата да го вземе, така е! — каза маршалът, като смучеше един от чудесните бонбони, за които се казваше, че поддържат вечната му младост.
В това време кралят се доближи до групата. Всички се умълчаха. Тогава гласът му ясно отекна в салона:
— Сбогом, госпожи. Приятна вечер, господа.
Всички станаха и в дъното се усети оживление. Кралят направи няколко крачки към вратата, после — в момента преди да излезе — се обърна и каза:
— Между другото утре във Версай ще има представяне!
Събралите се бяха поразени. Кралят огледа групата жени, които пребледнели се спогледаха. После излезе, без да добави нещо.
— О, това е невъзможно — тихичко промълви госпожа Дьо Грамон.
— Чуйте, херцогиньо — промълви маршалът. — Изглежда, че днес лекуват бързо счупени крака.
— О, госпожи — провикна се херцогинята, обърната към трите дъщери на краля, — надеждата ни е във вас. Вие, първите дами на кралството, няма ли да страдате от опасността в нашето общество, единственото убежище на благородни дами, да проникнат дами, които дори и камериерките ни не биха приели?
Принцесите, вместо да отговорят, наведоха тъжно глави.
— Госпожи, в името на небето! — повтори херцогинята.
— Кралят е господар — каза госпожа Аделаид с въздишка.
— Така е! — добави херцог Дьо Ришельо.
— Но в такъв случай целият френски двор ще бъде компрометиран! — извика херцогинята.
— Госпожи — заяви господин Дьо Шоазьол, като се опитваше да се засмее, — тъй като нещата тук намирисват на заговор, ще намерите ли за уместно, ако се оттегля, като отведа със себе си и господин Дьо Сартин. Идвате ли, херцог? — продължи господин Дьо Шоазьол, обръщайки се към маршала.
— О, бога ми, не! — каза маршалът. — Оставам, обожавам заговорите.
Господин Дьо Шоазьол се измъкна, отвеждайки и господин Дьо Сартин.
Няколко стоящи наоколо мъже последваха примера им. Около принцесите останаха само госпожа Дьо Грамон, госпожа Дьо Гемене, госпожа Д’Айан, госпожа Дьо Мирпоа, госпожа Дьо Поластрон, както и осем- десет други жени, които се бяха увлекли повече по скандала около представянето. Господин Дьо Ришельо беше единственият мъж. Дамите го гледаха с безпокойство, както гърците биха разглеждали някой троянец, останал в лагера им.
— Вярно е, че кралят е господар у дома си, но в нашите домове господарките сме ние — поде херцогинята.
— Вярно е, но какъв ще бъде резултатът от вашия протест?
— Резултатът ще бъде такъв, че ще се размислят още веднъж, ако мнозина от нас последват примера ви, госпожо — провикна се госпожа Дьо Гемене.
— Всъщност защо пък да не последваме примера на херцогинята? — попита госпожа Дьо Мирпоа.
— Да, госпожи — обърна се отново херцогинята към дъщерите на краля, — ето един хубав урок, който бихте могли да дадете на двора, вие — дъщерите на Франция!
— Дали кралят няма да ни се разсърди? — попита госпожа Софи.
— Не, не! Ваши височества могат да бъдат спокойни — заяви злобната херцогиня. — Та той има изискан вкус, чудесен такт. Напротив — ще ви бъде признателен за това. Кралят, повярвайте ми, не насилва никого.
— Вярно е, че кралят не каза нищо, когато затворихме вратата на нашия дом за графинята — каза госпожа Виктоар, насърчена и разгорещена от вълнението на събралите се. — Но при такъв тържествен случай би могло…
— Да, да, несъмнено — настоя госпожа Дьо Грамон, — би могло, ако само вас ви няма на представянето, госпожи, но… когато видят, че и ние всичките не сме там…
— И така, вие сте за заговор? — попита госпожа Аделаид.
— Говорете, херцог, говорете! — каза госпожа Дьо Грамон.
— Да действаме методично — каза херцогът. — Тази, която сега реши с най-силно „ще го направя!“, в решителния момент ще постъпи обратно. Тъй като, както имах честта да ви уведомя, аз съм от заговорниците — не ме е грижа, че ще бъда изоставен.
— Наистина, херцог — каза иронично херцогиня Дьо Грамон. — Няма ли някой да каже, че забравяте къде се намирате? Вие се държите като вожд в страната на амазонките.
— Госпожо! — каза херцогът. — Моля ви да ми повярвате, че имам известно право на длъжността, която вие ми оспорвате. Вие мразите госпожа Дю Бари — е, добре, ето: аз произнесох името, но никой не го чу, нали? Вие мразите госпожа Дю Бари повече от мене, но аз съм по-компрометиран от вас.
— Вие компрометиран, господин херцог? — попита госпожа Дьо Мирпоа.
— Да, и още по-ужасно е, че цели осем дни не съм бил във Версай и ето, че вчера графинята е накарала да дойдат в Ановър и да попитат дали не съм болен. Знаете ли какво е отговорил Рафте: „Чувства се толкова добре, че не се е прибирал от предишната вечер.“ Независимо от това аз се отказвам от правата си, нямам никакви амбиции и ви оставям на първа линия. Вие забъркахте всичко, вие сте фитилът! Вие сте тази, която бунтува съвестта, и маршалският жезъл ви принадлежи.
— След принцесите — каза почтително херцогинята.
— О, оставете на нас пасивната съпротива! — каза госпожа Аделаид. — Ние ще отидем в Сен Дьони да посетим нашата сестра Луиз. Тя ще ни задържи там и няма да се върнем навреме. Никой няма да може да каже нищо.
— Абсолютно нищо — потвърди херцогът. — Ако някой го направи, това би означавало, че е злонамерен.
— Аз — каза херцогинята — ще отида да наблюдавам коситбата в Шатьолу!
— Браво — одобри херцог Ришельо. — Ето един хубав повод!
— Аз пък — заяви принцеса Дьо Гемене — имам болно дете, обличам си домашната роба и ще се грижа
