италианеца Панталоне жест. — Нима ще ми откажете тази милост?
Постъпката бе толкова неочаквана и Бюси вложи в нея такова шутовско усърдие, че дори кралят се разсмя. Тогава Бюси се приближи до Келюс.
— Хайде, Монсу — каза той, — такава е волята на краля. — И обви с ръце шията на миньона.
— Надявам се, че тази церемония с нищо не ни обвързва? — прошепна Келюс на ухото на Бюси.
— Не се вълнувайте — също шепнешком му отвърна Бюси. — Рано или късно ще се срещнем с вас.
Целият зачервен и раздърпан, треперещ от ярост, Келюс се отдръпна назад.
Анри свъси вежди, но Бюси, все още изобразявайки Панталоне, направи пирует и напусна залата на съвета.
Глава 6
За това, как протичаше вечерният тоалет на крал Анри III
След тази започнала с трагедия и завършила с комедия сцена, отгласите за която, подобно на ехо, излетяха от Лувъра и се разпространиха по целия град, кралят се оттегли силно разгневен в покоите си; съпровождащият го Шико настойчиво обсаждаше своя повелител с молби да хапне нещо за вечеря.
— Не съм гладен — тросна се кралят и прекрачи прага па своята спалня.
— Възможно е — отвърна Шико, — но аз, аз съм вбесен до крайност и ме мъчи желанието някого или нещо да ухапя, та дори това да бъде печена овнешка плешка.
Кралят се направи, че нищо не чува, отметна плаща си и го захвърли върху леглото, свали шапката, забодена към косите му с дълги черни карфици, и я запокити върху креслото. След това тръгна бързо към антрето, в което се намираха в съседство вратите от стаята на Сен-Люк и спалнята на краля.
— Почакай ме тука, шуте — заповяда той на Шико, — ще се върна.
— О, не бързай, синко — каза Шико, — не бързай. Би ми се искало дори — продължи той, като се вслушваше в отдалечаващите се стъпки на Анри, — да останеш по-дълго там, за да имам повече време да ти подготвя един малък сюрприз.
Когато шумът от стъпките окончателно затихна, Шико отвори вратата към антрето и се провикна: „Ей, има ли някой там?“
Притича един слуга.
— Кралят размисли — каза Шико, — той заповяда да бъде поднесена тук изискана вечеря за две персони, за него и за Сен-Люк. И посъветва да се обърне специално внимание на виното. А сега се поразтъпчете по-живо.
Слугата се обърна върху токовете си и се втурна да изпълнява заповедта на Шико, без ни най-малко да се съмнява, че тя изхожда от краля.
През това време Анри III, както вече споменахме, мина в стаята, предоставена на Сен-Люк: последният, навреме предупреден за визитата на краля, лежеше в постелята си и слушаше молитвите, които му четеше старият слуга, последвал го в Лувъра и споделил неговото заточение. В ъгъла, в позлатеното кресло, свесил глава върху ръцете си, пажът, доведен от Бюси, бе потънал в дълбок сън. Кралят обгърна с един поглед цялата тази картина.
— Какъв е този младеж тук? — подозрително попита той Сен-Люк.
— Нима забравихте, ваше величество? След като ме затворихте тук, вие милостиво ми разрешихте да извикам един от моите пажове.
— Да, разбира се — отвърна Анри.
— Така че аз се възползувах от вашето разрешение, ваше величество.
— Ах, така значи!
— Разкайва ли се ваше величество, че ме дари с това малко развлечение? — осведоми се Сен- Люк.
— Не, синко, не. Напротив. Забавлявай се, щом искаш. Как се чувстваш?
— Имам силна треска, ваше величество — оплака се Сен-Люк.
— То ти личи. Цялото ти лице гори, малкият ми. Да проверим пулса ти, знаеш, че разбирам малко от медицина.
Сен-Люк неохотно му протегна ръката си.
— Ами да — каза кралят, — пулсът е прекъсващ, повишен.
— О, ваше величество — простена Сен-Люк, — аз наистина съм сериозно болен.
— Успокой се. Ще ти изпратя моя придворен лекар.
— Бъдете милостив, ваше величество, не мога да понасям Мирон.
— Аз самичък ще поема грижите за теб.
— Ваше величество, не ще допусна…
— И ще наредя да пренесат леглото ми в твоята спалня, Сен-Люк. Ще бъбрим до сутринта, имам да ви разправям сума работи.
— Ах! — отчаяно възкликна Сен-Люк. — Вие се наричате човек, разбиращ от медицина, наричате се мой приятел, а искате да ме оставите без сън. Кълна се в разпятието, лекарю, отнасяте а по странен начин с вашите пациенти! Кълна се в разпятието Христово, ваше величество, някак твърде особено обичате своите приятели!
— Как? Ти искаш да останеш насаме със своите страдания?
— Ваше величество, с мен е Жан, моят паж.
— Но той спи.
— Ето защо предпочитам да бъда обслужван от слуги: поне ще ме оставят да спя.
— Но позволи ми поне заедно с него да побдя край твоята постеля, кълна ти се, ще заговоря с теб само след като се събудиш.
— Ваше величество, аз се събуждам зъл като дявол и трябва много да сте ми свикнали, за да ми простите всички глупости, които бих ви наговорил, докато окончателно се разсъня.
— Остани поне, докато завърша вечерния си тоалет.
— А ще ми бъде ли позволено след това да се върна в леглото си?
— То се знае!
— Щом е така, моля! Но ви предупреждавам, ще бъда жалък придворен, честна дума. Още отсега дяволски ме кара на сън.
— Можеш да се прозяваш колкото си искаш.
— Какъв деспотизъм! — каза Сен-Люк. — Нима не разполагате с всички мои приятели?
— Как не, как не! Всички са в отлично състояние. Бюси ги е наредил от добре по-добре. Шомберг е намушкан в бедрото, на д’Епернон китката на ръката е разрязана като испански ръкав. Келюс все още не може да дойде на себе си след удара с дръжката на шпагата по главата и след днешните прегръдки. Остават омръзналият ми до смърт д’О и Можирон, който вечно за нещо мърмори. Е, хайде, събуди този спящ красавец да ти подаде халата.
— Ще благоволите ли, ваше величество, да ме оставите за минутка?
— Това пък защо?
— Уважението ми към вас…
— Ах, какви глупости.
— Ваше величество, след пет минути ще бъда при вас.
— След пет минути, съгласен. Но не повече, чуваш ли? А за тези пет минути си припомни за мен някакви забавни истории, че да можем да се посмеем малко.
С тези думи, получил наполовина онова, което искаше да получи, кралят излезе също удовлетворен наполовина.
Вратата още не се беше затворила след него, когато пажът внезапно се стресна и с един скок се озова до завесата.
— Ах, Сен-Люк — промълви той, когато шумът от кралските стъпки затихна, — вие отново ме оставяте. Боже мой! Каква мъка! Умирам от страх. Ами ако ме открият?
— Мила ми Жана — отвърна Сен-Люк, — Гаспар, който стои пред вас, ще ви защити от всякаква нескромност. — И той й посочи стария слуга.
— Не е ли по-добре да се махна оттук? — цялата почервеняла, предложи младата жена.
