— Ако това е вашето непременно желание, Жана — печално заговори Сен-Люк, — ще заповядам да ви съпроводят до двореца Монморанси, защото единствено само на мен е забранено да напускам Лувъра. Но ако бъдете толкова добра, колкото и прекрасна, ако намерите в сърцето си поне капка състрадание към нещастния Сен-Люк, ще почакате тук няколко минути. Главата ми, нервите ми, вътрешностите ми — всичко непоносимо ще ме заболи, кралят няма да издържи да вижда пред себе си такава жалка фигура и ще ме отпрати в леглото.
Жана сведе глава.
— Е, добре — каза тя, — ще почакам, но ще ви кажа като краля: не се бавете.
— Жана, ненагледна моя, вие сте възхитителна. Повярвайте ми, ще се върна при вас, щом се представи най-малката възможност за това. И, знаете ли, хрумна ми една мисъл, добре ще я проуча и когато се върна, ще ви я изложа.
— За това как да се измъкнем оттук ли?
— Именно.
— Тогава вървете.
— Гаспар — каза Сен-Люк, — не пускайте никого тук. След четвърт час заключете вратата и ми донесете ключа в спалнята на краля. След това идете в двореца Монморанси и кажете да не се тревожат за госпожа графинята. Върнете се тук чак утре сутринта.
Тези разпореждания, които Гаспар изслуша с разбираща усмивка, обещавайки да изпълни всичко най- точно, накараха Жана да се залее отново с гъста червенина.
Сен-Люк взе ръката на жена си и запечата на нея нежна целувка, след което се отправи с решителни крачки към стаята на Анри, който бе започнал вече да проявява нетърпение.
Останала самичка и цялата трепереща от нервно напрежение, Жана се скри зад пищните гънки на балдахина, сгушена в ъгъла на постелята. Както мечтаеше, както се вълнуваше и сърдеше, младоженката въртеше машинално в ръце сарбакана и напразно се мъчеше та намери изход от нелепото положение, в което беше попаднала.
При влизането си в кралската спалня Сен-Люк бе зашеметен от тръпчивия, сладостен аромат, който бе напоил цялото помещение. Краката на Анри тънеха в купища цветя, чиито стебла бяха изрязани, за да не подразнят — не дай си боже! — нежната кожа на негово величество: рози, жасмин, теменуги, шибой, въпреки студения сезон, покриваха пода и образуваха мек благоуханен килим.
В стаята с нисък, красиво изрисуван таван, както вече стана дума, имаше два кревата, единият от тях бе особено широк и макар плътно да опираше до стената с края си откъм главата, заемаше почти една трета част от помещението.
Върху широката кувертюра на този креват се виждаха избродирани със злато митологични персонажи, те изобразяваха историята на Кеней, или на Кенис, превръщаш се ту в мъж, ту в жена и, както може да си представим, за изобразяването на тази метаморфоза художникът е трябвало да напряга до крайност своята фантазия. Балдахинът от посребрено платно бе оживен от различни фигури, извезани с коприна и злато; а там, където той опираше до стената, за да образува края на леглото откъм главата, имаше изобразени кралски гербове, извезани с разноцветни коприни и сърмена позлата.
Прозорците имаха завеси от същата коприна, както и кувертюрата на леглото, със същата материя бяха тапицирани и креслата, и диваните. От тавана, по средата на стаята, висеше на златна верига светилник от позлатено сребро, в който гореше масло, разнасящо фин аромат. Отдясно на леглото златен сатир държеше в ръце канделабър с четири запалени свещи от розов восък. Тези ароматични свещи, неотстъпващи по дебелина на църковните, осветяваха заедно със светилника доста добре стаята.
Кралят се бе разположил върху стол от абанос със златни инкрустации, беше поставил босите си крака върху пъстрия килим от цветя. Държеше на коленете си седем-осем малки кутрета шпаньоли, чиито муцунки гъделичкаха нежно кралските длани. Двама слуги прилежно разресваха на кичури и навиваха прибраните отзад, като на жена, коси на краля, неговите засукани нагоре мустаци, рядката му сплъстена брадичка. Трети слуга внимателно поставяше върху лицето на негово величество слой мазна розова помада, приятна на вкус и разнасяща невероятно съблазнителен мирис.
Анри седеше със затворени очи и с величествен и дълбокомислен вид на индийско божество позволяваше да го подлагат на всички тези манипулации.
— Сен-Люк — мърмореше той, — къде е Сен-Люк?
Сен-Люк влезе. Шико го хвана за ръката и го отведе до краля.
— Дръж — каза той на Анри III, — ето го твоето приятелче Сен-Люк. Накарай го да се намаже или, по- точно казано, да се измаже с твоята помада, защото, ако не вземеш необходимите предпазни мерки, ще те сполети беда: или на теб, ухаещ толкова на хубаво, ще ти се струва, че той мирише лошо, или на него, който на нищо не мирише, ще му се струва, че ти благоухаеш прекалено. Е, хайде, подайте насам гребените и козметиките — добави Шико, след което се разположи в голямото кресло срещу краля, — аз също искам да се намажа.
— Шико! Шико! — възкликна Анри. — Вие имате много суха кожа, тя се нуждае от огромно количество помада, а тя и за мен дори няма да стигне; вашата коса е толкова твърда, че ще строшите всички зъби на моите гребени.
— Моята кожа е изсъхнала в непрестанните битки за теб, неблагодарни ми кралю! И ако къдрите ми са твърди, това е защото от постоянните огорчения, които ми причиняваш, те през цялото време стоят настръхнали. Но щом си решил да ми откажеш помадата си за моите страни, тоест за моята външна обвивка, така да бъде, сине мой, това е, което мога да кажа.
Анри присви рамене с вид на човек, който не е склонен да се развлича с шегички от толкова ниско естество.
— Оставете ме на мира — каза той, — вие дрънкате глупости.
След това се обърна към Сен-Люк.
— Е, как е сине мой, мина ли ти главата?
Сен-Люк сложи ръка на челото си и жално въздъхна.
— Представи си — продължаваше Анри, — аз видях Бюси д’Амбоаз. Ох! Господине — обърна се той към фризьора си, — вие ме опарихте.
Фризьорът падна на колене.
— Видели сте Бюси д’Амбоаз? — попита Сен-Люк, обзет от вътрешен трепет.
— Да — отвърна кралят, — можеш ли да си обясниш как тези петима заплеси, които са се нахвърлили едновременно върху него, са се изхитрили да го изпуснат от ръцете си? Ще заповядам да ги изтезават до смърт. Ако беше с тях, Сен-Люк, какво щеше да стане, как мислиш?
— Сигурно и аз не бих постигнал нещо повече, ваше величество.
— Е, стига! Защо говориш така? Басирам се на хиляда златни екю, че на всеки шест попадения на Бюси твоите биха били десет. Дявол да го вземе! Трябва да видя как съумяваш да постигнеш това. Продължаваш ли да се дуелираш с шпага, малкият ми?
— Естествено, ваше величество.
— Питам често ли се упражняваш във фехтовката.
— Почти всекидневно, когато съм здрав, но когато съм болен, не ме бива за нищо.
— Колко пъти си успявал да ме докоснеш?
— Ние с вас сме приблизително на едно равнище във фехтуването, ваше величество.
— Да, но съм по-добър в това отношение от Бюси. Кълна се в Христовото разпятие, господине — обърна се Анри към бръснаря, — вие ще ми откъснете мустаците.
Бръснарят падна на колене.
— Ваше величество — помоли го Сен-Люк, — посочете ми някое лекарство против болки в сърцето.
— Яж повече — отвърна кралят.
— О, ваше величество, струва ми се, че грешите.
— Не, уверявам те.
— Ти си прав, Валоа — намеси се Шико, — и аз самият изпитвам силни болки дали в сърцето, дали в стомаха — не мога да определя точно, затова изпълнявам твоето предписание.
Едновременно се дочуха странни звуци, сякаш някаква маймуна зачатка начесто със зъби.
Кралят се обърна и погледна шута.
