Шико, справил се самостоятелно с обилната вечеря, която бе поръчал за двамина от името на краля, весело потракваше със зъби, докато поглъщаше нещо от блюдото от японски порцелан.
— И таз добра! — изненада се Анри. — Какво, по дяволите, правите там, господин Шико?
— Ползвам се от помада вътрешно — отвърна Шико, — след като външно ми бе забранено да я прилагам.
— Ах, предател! — възмути се кралят и така рязко извърна глава, че намазаният с помада пръст на камердикера попадна право в устата му.
— Яж, сине мой — проговори важно Шико. — Не съм такъв деспот като тебе: външно или вътрешно — все едно, разрешавам ти и двете употреби.
— Господине, вие ще ме задушите — каза Анри на камердинера.
Камердинерът падна на колене, както това бяха направили преди него фризьорът и бръснарят.
— Да дойде тук капитанът на гвардейците! — закрещя Анри. — Да дойде незабавно капитанът!
— А за какво ти е притрябвал твоят капитан? — осведоми се Шико. Той натопи пръст в порцелановото блюдо и хладнокръвно взе да го облизва.
— Нека наниже Шико на шпагата си и да приготви от него, колкото и костелив да се окаже, печено за моите песове.
Шико скочи на крака и нахлузи шапката си обратно.
— Кълна се в Христовото разпятие! — запищя той. — Шико да бъде хвърлен на кучетата, четириногите твари да бъдат нахранени с един благородник? Хубаво, сине мой, нека само се появи твоят капитан, ще видим тогава кой кого.
С тези думи шутът измъкна от ножницата дългата си шпага и толкова смешно започна да я върти пред фризьора, бръснаря и камердинера, че кралят прихна да се смее.
— Но аз съм гладен — жално простена той, — а този измамник е оплюскал цялата вечеря.
— Ти си голям капризник, Анри — отвърна Шико. — Колко пъти те каних на трапезата, но ти не пожела. В краен случай за теб има останал малко бульон. Колкото до мен, аз вече се нахраних и отивам да спя.
Докато траеше тази словесна престрелка, се появи старият Гаспар и връчи на своя господар ключа от стаята.
— Аз също се прибирам — каза Сен-Люк. — Чувствам, че краката ми повече не ме държат, още малко и ще наруша всякакъв етикет — ще се свлека в присъствието на краля в нервен припадък на земята. Целия ме тресе.
— Дръж, Сен-Люк — каза кралят и протегна на младежа две от кутретата си, — вземи ги със себе си, непременно ги вземи.
— А какво ще заповядате да правя с тях?
— Пъхни ги под завивката си, болестта ще те остави и ще се прехвърли на тях.
— Покорно благодаря, ваше величество — каза Сен-Люк и постави двете кученца обратно в кошницата. — Нямам доверие на вашето лечение.
— Нощес ще те навестя, Сен-Люк — обеща му кралят.
— О, за бога, не се затруднявайте, ваше величество — замоли му се Сен-Люк. — Вие може да ме разбудите внезапно, а казват, че това можело да доведе до епилепсия.
С тези думи Сен-Люк се поклони на краля и напусна стаята му. В знак на най-приятелско разположение кралят усърдно му махна с ръка, докато вратата се затвори.
Шико изчезна още по-рано.
Двама или трима от придворните, присъстващи при вечерния тоалет на краля, напуснаха на свой ред неговата спалня.
Около краля останаха само слугите. Те поставиха върху лицето му маска от най-фино платно, просмукано от благовонни масла. В маската имаше прорези за носа, очите и устата. Върху челото и ушите на краля прилежно навлякоха копринен калпак, украсен със сребърна бродерия.
Сетне облякоха краля с нощница от розов атлаз, подплатена с памук и копринени подплънки, навлякоха върху ръцете му ръкавици от такава мека кожа, че при пипане можеше да минат за вълнени. Ръкавиците стигаха до лактите и отвътре бяха намазани с ароматично масло, придаващо им особена еластичност, чиято тайна не можеше да бъде разгадана, без ръкавиците да бъдат обърнати наопаки.
Когато тайнството на кралския тоалет бе завършено, връчиха на Анри златна купа със силен бульон, но, преди да поднесе съда до устата си, той отля половината от бульона в друга купа, неотличаваща се по нищо от тази, която държеше в ръцете си, и нареди да я отнесат на Сен-Люк с пожелание за лека нощ.
Сетне дойде ред до Бога, с когото Анри, несъмнено по силата на прекомерната си заетост, се отнесе доста небрежно. Той се ограничи с това, че избъбри на бърза ръка една-единствена молитва и дори не се докосна до осветената броеница. Накрая нареди да оправят постелята му, напръскана с кориандър, тамян и канела, и легна.
Настанил се върху многобройните възглавници, Анри заповяда да съберат настланите цветя, от които в стаята бе станало душно. Прозорците за няколко секунди бяха разтворени, за да се проветри помещението. След това в мраморната камина пламнаха сухи лозови пръчки, лумна пищен и ярък огън, който мигом угасна, но по цялото помещение се разля приятна топлина.
Тогава слугите спуснаха всички завеси и пердета и вкараха в спалнята огромен пес — кралския любимец Нарцис. Той се озова с един скок върху кралската постеля, потъпка с лапи отгоре й, повъртя се и легна напреки в краката на стопанина си.
Последният слуга, останал в стаята, духна свещите от розов восък в ръцете на златния сатир, намали светлината на нощния светилник, като смени фитила му с по-тесен и, на свой ред, се измъкна на пръсти от спалнята.
И ето че кралят на Франция стана по-спокоен, по-безгрижен и по-безпаметен от безделничещите монаси на своето кралство, настанени в богатите манастири, и забрави за това, че на света има Франция.
Той заспа.
Половин час по-късно бдящите в коридорите часови, които виждаха от постовете си закритите със завеси прозорци на кралската спалня, забелязаха, че светилникът в нея угасна и сребристото сияние на луната замени върху стъклата украсяващата ги отвътре нежна розова светлина. Часовите разбраха, че негово величество спи дълбоко.
И тогава замряха всички шумове вътре и вън от Лувъра, и в неговите дрезгави коридори можеше да се долови полетът и на най-предпазливия прилеп.
Глава 7
За това, как крал Анри се бе преродил на следния ден, макар причините за това да останаха неизвестни
Два часа изтекоха спокойно.
Внезапно тишината бе разкъсана от вледеняващ душата вик. Той идваше от спалнята на негово величество. Ала нощният светилник там си оставаше изгасен, в двореца цареше все същата дълбока тишина и не се раздаваше никакъв звук, ако не смятаме този страшен вик на краля.
Защото крещеше кралят.
А сетне се разнесе шум от падаща мебел, звън от пръснал се порцелан, разлетял се на дребни парчета, и бързи, тревожни стъпки на човек, който тича обезумял от единия до другия ъгъл. И нов вик, съпроводен от кучешки лай. Тогава светнаха прозорци навсякъде, в коридорите заблестяха шпаги, и мраморните колони се затресоха от тежките стъпки на сънената стража.
— На оръжие! — гърмеше от всички страни. — На оръжие! Кралят ни зове! На помощ на краля! По- бързо!
И само след миг капитанът на гвардейците, полковникът на швейцарците, придворните и дежурните аркебузири нахълтаха в кралската спалня и двадесетина факли осветиха едновременно тъмната стая.
Креслото бе преобърнато, подът застлан с парчета от порцелан, постелята — измачкана, и завивките разхвърляни по целия под, а до кревата — Анри, нелеп и страшен в нощните си одежди, косите му — щръкнали, облещените му очи — вперени в една точка.
