че ли по-нататъшното пребиваване в укритието беше недостойно за бойната му слава.
Посрещна го хаос от тела и остриета, в който шпагата му потъна като в змиярник. Три пъти се отваряше пред него междина в тази плътна маса и той всеки път нападаше с десницата и нанасяше удар. Три пъти чу как скърца кожата на колани и куртки и се сцепва от шпагата му и три пъти топла кръв се стича върху пръстите му по улея на острието. Същевременно с лявата отби двадесет разсичащи и промушващи удара.
Плащът му беше целият накълцан.
Като видяха, че двама са паднали, а третият вече не е в състояние да продължи битката, убийците смениха тактиката. Отказаха се от шпагите: едни заудряха с прикладите на мускетите, други стреляха по Бюси с бездействалите досега пистолети, той ловко се разминаваше с куршумите, ту отскачаше встрани, ту се привеждаше. В решителния час цялото му същество беше нащрек: той не само виждаше, чуваше и действаше, но дори и предусещаше най-внезапните, най-неочаквани хрумвания на враговете си. За Бюси бе настъпил един от онези мигове, когато човек достига върха на съвършенството: не беше богоравен, защото беше смъртен, но несъмнено, беше повече от човек.
Дойде му наум, че ако убие Монсоро, ще сложи край на битката и го затърси с очи сред убийците си. Но Монсоро, точно толкова спокоен, колкото Бюси беше превъзбуден, зареждаше пистолетите на хората си или, взел зареден пистолет от някого от тях, стреляше иззад гърба на наемниците си.
За Бюси обаче не беше трудно да си разчисти проход. Той се хвърли сред убийците, те се отдръпнаха и младежът се озова лице в лице с Монсоро.
В този миг главният ловчия със заредения пистолет в ръка се прицели и стреля.
Куршумът удари шпагата на Бюси и я прекърши на шест дюйма от ръкохватката.
— Обезоръжен! — викна Монсоро.- — Обезоръжен!
Бюси скочи назад и пътем вдигна от земята отрязаното острие.
Само за миг успя здраво да го завърже с носната кърпа за китката на ръката си.
И боят закипя отново. Величествена гледка: един човек, почти невъоръжен, държеше в страх шестима до зъби въоръжени мъже и труповете вече бяха десет.
Боят започна отново, още по-жесток. Докато хората на Монсоро нападаха Бюси, главният ловчия съобрази, че младежът си търси оръжие, и заприбира от пода всичко, до което можеше да се добере противникът му.
Бюси бе заобиколен. Отломката от шпагата му, нащърбена, изкривена, притъпена, се беше разхлабила в превръзката на китката му. Ръката му се схвана от умора. Бюси се огледа и в този миг един от труповете внезапно оживя, надигна се на колене и му подаде истинска дълга рапира.
Бюси извика от радост и отскочи назад, за да развърже кърпата от ръката си и да махне ненужната вече отломка.
В същата секунда Монсоро се впусна към Реми и стреля право в главата му.
Реми падна с простреляно чело, за да не стане никога вече. Из гърдите на Бюси се изтръгна вик, дори не вик, а рев на звяр.
Новото оръжие възвърна силите му. Рапирата му със свистене направи кръг, вдясно отсече нечия ръка, отляво разпра нечие лице.
С този двоен удар той си отвори път към изхода.
Гъвкав и неукротим се хвърли към вратата и се опита да я разбие с удар, който разтърси стените. Но заключалките държаха здраво.
Изтощен от усилието, Бюси отпусна дясната си ръка и застанал с гръб към враговете си, опита с лявата да отвори вратата зад гърба си.
В този кратък миг куршум проби бедрото му и две шпаги го нараниха от двете страни.
Но той отмести резетата и превъртя ключа.
С вик на уста, величествен в яростта си, удари с всичка сила най-жестокия от разбойниците и когато най-сетне стигна до Монсоро, го рани в гърдите.
Главният ловчия избълва проклятие.
— А! — каза Бюси, щом отвори вратата. — Започвам да мисля, че ще се измъкна.
Четиримата убийци изоставиха оръжието и се нахвърлиха върху Бюси. След като не можаха да го довършат с шпагите, защото невероятната му ловкост го бе направила неуязвим, те се опитаха да го удушат.
Но Бюси и с ефеса, и с острието на рапирата им нанасяше непрекъснато удари и ги изтласкваше. Монсоро на два пъти се намери в близост до младежа и двата пъти беше ранен.
Най-накрая трима убийци се вкопчиха в дръжката и изтръгнаха рапирата от ръката на Бюси.
Тогава младежът сграбчи едно резбовано столче, нанесе три удара и свали трима, но столчето се строши в рамото на четвъртия и той остана читав.
Този, четвъртият, заби кинжал в гърдите му.
Бюси го хвана за китката, изтръгна кинжала от гърдите си, обърна острието към противника и го закла със собствената му ръка.
Последният от убийците скочи през прозореца.
Бюси понечи да го настигне, но падналият сред труповете Монсоро се надигна и го удари с нож под коляното.
Младежът изохка, огледа се за шпага, хвана една и с такава сила я заби в гърдите на главния ловчия, че го закова за пода.
— А — извика Бюси, — не знам дали аз ще остана жив, но поне ще видя как ще умреш ти.
Монсоро се опита да отговори, но от зиналата му уста излезе само последна въздишка.
Тогава Бюси, който едва влачеше крака, тръгна към коридора. Губеше сетни сили. Кръв шуртеше от раната на бедрото му и особено от тази под коляното.
За последен път се озърна назад.
Луна грейна иззад облака. Светлината нахлу в окървавената стая, блесна в стъклата на прозорците и озари стените, насечени от ударите на шпагите, надупчени от куршумите, плъзна се по бледите лица на мъртъвците, повечето запазили и в смъртта жестоките и безпощадни погледи на убийци.
Щом видя бойното поле, което бе покрил с трупове, раненият полумъртъв Бюси изпита безкрайна гордост.
Както бе обещал, той извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши.
Оставаше само да бяга, да се спасява. Сега вече можеше да напусне полесражението, защото бягаше от мъртвите.
Но изпитанията за клетия Бюси още не бяха свършили.
Когато излезе на стълбите, видя, че в двора проблясна пушка. Екна изстрел. Куршумът го прониза в рамото.
Дворът беше заварден.
Тогава си спомни за малкия прозорец, през който Диана щеше да наблюдава утре дуела му, и повлякъл ранения крак, забърза с последни сили натам.
Прозорецът беше затворен, през стъклата се виждаше прекрасното звездно небе.
Бюси затвори вратата, залости я. После с много усилия успя да се покатери на прозореца и премери мислено разстоянието до желязната ограда, за да прецени дали ще може да скочи от външната й страна.
— О, няма да ми стигнат силите — пошепна Бюси.
Но в този миг дочу някой да изкачва стълбите. Идваше вторият отряд убийци.
Бюси вече не би могъл да се сражава. Събра сетни сили и като си помогна с едната здрава ръка и единия здрав крак, скочи надолу.
Но при скачането се хлъзна.
Та подметките на ботушите му бяха подгизнали от кръв!
Падна върху железните остриета на оградата; някои го пронизаха, други се забиха в дрехите му и той увисна.
Тогава се сети за последния приятел, когото още имаше на тази земя.
— Сен-Люк! — извика Бюси. — Насам! Сен-Люк! Насам!
