която лежа конетабъл дьо Сен Пол97 или Жак д’Арманяк.
— О! Бъди спокоен.
— Знам къде се продава прекрасно черно кадифе, сине мой.
— Шико! Той ми е брат.
— Прав си. Когато в двореца има траур за член на семейството, се обличат във виолетово. Ще говориш ли с него?
— Естествено — да. Ако не за друго, поне за да му отнема всякакви надежди, като му докажа, че заговорите му са разкрити.
— Хм! — каза Шико.
— Имаш ли нещо против разговора ми с него?
— Не, но на твое място бих го съкратил и бих удвоил престоя му в затвора.
— Да доведат херцог д’Анжу — заповяда Анри.
— Все пак — поклати глава Шико — аз си оставам на моето мнение.
След минута влезе херцогът. Беше обезоръжен и много блед. Съпровождаше го Крийон с извадена шпага в ръка.
— Къде го намерихте? — попита кралят, като говореше с Крийон така, сякаш херцогът не беше в стаята.
— Господарю! Негово височество отсъстваше, когато аз от името на ваше величество заех двореца Анжу, но съвсем скоро се върна вкъщи и ние го арестувахме без съпротива от негова страна.
— Имали сте късмет — презрително каза кралят. След това, като се обърна към принца, попита:
— Къде бяхте, господине?
— Където и да съм бил, господарю, мога да ви уверя — отговори херцогът, — че бях зает с ваши работи.
— Така си и мислех — рече Анри — и сега се убеждавам, че не съм сбъркал, като ви отговарям със същото — заех се с вашите работи.
Франсоа се поклони спокойно и с почит.
— И така, къде бяхте все пак? — попита кралят, като направи крачка към брат си. — С какво се занимавахте по времето, докато арестуваха вашите съучастници?
— Моите съучастници? — удивен запита Франсоа.
— Да, вашите съучастници — повтори кралят.
— Господарю, сигурен съм, че ваше величество сте заблуден.
— О, този път, господине, няма да ми се измъкнете, престъпната ви кариера свърши. И сега няма да можете да заемете трона ми, братко…
— Господарю, господарю, моля ви, успокойте се, ясно е, че някой ви е насъскал срещу мен.
— Нищожество! — изсъска изпълнен с гняв кралят. — Ти ще умреш от глад в една от тъмниците на Бастилията.
— На вашите заповеди, господарю, и ги благославям, дори когато могат да костват смъртта ми.
— Но къде бяхте все пак, лицемер такъв?
— Господарю, борех се за ваше величество и действах за славата и мира на вашето царстване.
— О — възкликна кралят, слисан донемайкъде. — Какво нахалство, за бога!
— Ха — обади се Шико и се облегна назад, — разкажете ни за това, принце мой. Сигурно е интересно.
— Господарю, незабавно бих разказал всичко на ваше величество, ако се обръщахте към мен като към брат, но вие ме имате за престъпник и аз ще изчакам събитията да потвърдят, че съм казал истината.
С тези думи принцът отново направи поклон към брат си, краля, още по-дълбок, отколкото предишния път, обърна се към Крийон и другите офицери и каза:
— Е, господа, кой от вас ще отведе престолонаследника на Франция в Бастилията?
Шико стоеше замислен, но внезапно в главата му проблясна нещо.
„Аха! — прошепна си той. — Май разбрах защо по ботушите на господин д’Епернон имаше толкова кръв, а лицето му беше бяло като платно.“
Глава 55
Утрото на битката
Над Париж съмваше. Гражданите нищо не подозираха. Но аристократите, поддръжници на краля, и поддръжниците на дьо Гиз, които още не бяха се съвзели от уплахата, очакваха предстоящия двубой и бяха нащрек, за да могат своевременно да поднесат своите поздравления на победителя.
Както вече видяхме в предишната глава, кралят цяла нощ не мигна, моли се и плака. Но понеже независимо от всичко беше смел човек и опитен, особено що се отнася до дуелите, към три сутринта излезе заедно с Шико, за да помогне на другарите си с всичко, което беше по силите му.
Анри тръгна да огледа мястото на боя.
Това беше забележителна гледка, останала — уви, без никаква ирония — почти незабелязана.
Кралят, облечен в тъмни дрехи, загърнат в широкия си плащ, препасал шпага и с широкопола шапка, която скриваше косата и очите му, крачеше по улица Сент-Антоан. На около триста крачки от Бастилията обаче, близо до улица Сен-Пол, видя голяма тълпа и за да не рискува в блъсканицата, свърна по улица Сент-Катрин и по нея се добра до турнелските обори.
Тълпата, както се досещате, беше заета да брои убитите през нощта.
Кралят не се приближи и затова не научи нищо за случилото се.
Шико, който бе присъствал на поканата за дуела, по-точно на съглашението, постигнато преди осем дни, показа на краля мястото на полесражението, обясни как ще се разположат противниците и условията на двубоя.
Като получи тези сведения, Анри взе да мери мястото. Прецени разстоянието между дърветата, даде си сметка, как ще падат слънчевите лъчи, и каза:
— Позицията на Келюс е много опасна. Слънцето ще му бъде вдясно, точно откъм здравото око98, а Можирон е изцяло на сянка. Келюс трябва да си смени мястото с него, Можирон е много добре с очите. Да, засега разпределението не е особено добро. Колкото до Шомберг, той е слаб в коленете, но при него има дърво и ако стане нужда, може да се скрие зад него. Затова за него съм спокоен. Но Келюс, клетият Келюс!
Той тъжно поклати глава.
— Натъжаваш ме, кралю мой — каза Шико. — Недей да страдаш толкова! Защо, по дяволите! Всеки ще си получи точно колкото ще получи.
Кралят вдигна поглед към небето и въздъхна.
— Чуваш ли, господи, как богохулства? — прошепна той. — Но ти знаеш — той е безумен.
Шико сви рамене.
— А д’Епернон? — сети се кралят. — Бога ми, бях несправедлив, забравих го. Д’Епернон е застрашен от голяма опасност, той ще си има работа с Бюси! Погледни неговия участък, добри ми Шико: отляво — ограда, отдясно — дърво, отзад — яма. Д’Епернон през цялото време ще трябва да отскача назад, защото Бюси е тигър, лъв, змия. Бюси е жива шпага, която скача, напада, отстъпва.
— Ами! — каза Шико. — За д’Епернон съм спокоен.
— Не си прав, ще бъде убит.
— Той ли? Не е толкова глупав и сигурно е взел мерки. Бъди сигурен!
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че няма да участва, кълна се в смъртта на Исус!
— Недей така! Не го ли чу какво каза одеве?
— Точно това е, че го чух.
— Е, и?
— Тъкмо затова повтарям: той няма да се бие.
— Ти на никого не вярваш и презираш всички.
— Познавам този гасконец, Анри. Но ако искаш да ме послушаш, скъпи господарю, да се върнем в Лувъра. Вече съмна.
