приказки в Лувъра и каза на Крийон, който беше в течение на всичко, което щеше да стане:
— Ако победим, Крийон, ще дойдеш да ми кажеш, ако не, и бъдем победени, три пъти ще почукаш на вратата ми.
— Добре, господарю — отговори Крийон и тъжно поклати глава.
Глава 56
Приятелите на Бюси
Както приятелите на краля се помъчиха добре да се наспят тази нощ, така и приятелите на херцог д’Анжу прибягнаха към същото.
След обилната вечеря, на която се събраха по своя идея без покровителя си, понеже той не проявяваше към фаворитите си такава грижа, както кралят към своите, те си легнаха в удобните постели в къщата на Антраге. Анжуйците се събраха при него, защото домът му беше близо до бойното поле.
Един от конегледачите, слуга на Рибейрак, прекрасен ловец и майстор оръжейник, целия ден чисти, полира и заточва оръжията.
Беше му наредено също да събуди младежите на разсъмване — то си му беше и постоянно задължение в празнични дни, в дни на лов или дуели.
Преди вечерята Антраге се отби на улица Сен-Дени, да се види с една малка търговка на гравюри, която той боготвореше и която целият квартал наричаше „прекрасната продавачка“. Рибейрак написа писмо на майка си. Ливаро направи завещанието си.
В три часа сутринта, когато приятелите на краля все още се разсънваха, анжуйците бяха вече на крак, свежи, в добро настроение и прекрасно въоръжени.
Чорапите им и тесните, плътно прилепнали панталони бяха червени на цвят, за да не могат противниците да забележат кръвта по тях, а и те самите да не се плашат от кръвта. Облякоха сиви копринени камизоли, та в случай, че се бият с пълно снаряжение, нито една гънка да не пречи на движенията им. И накрая обувките им бяха без токове, а за да не изморяват преждевременно ръцете и плещите си, пажовете носеха шпагите подире им.
Времето беше идеално за любов, за двубои, за разходки. Слънцето бе позлатило билата на покривите, лъскави от изпаренията на нощната роса.
Тръпчив, но прекрасен аромат се носеше от градините и се стелеше по улиците, паважът беше сух, въздухът — свеж.
Преди да излязат, младежите изпратиха един от слугите до двореца на херцога, за да разбере за Бюси.
Отговорили му, че Бюси е излязъл в десет вечерта и още не се е върнал.
Пратеникът се поинтересувал дали е излязъл сам и дали е бил въоръжен.
И разбрал, че Бюси излязъл заедно с Реми и че и двамата били с шпаги.
В дома на графа никой не изпитваше тревога за него. Бюси често изчезваше по подобен начин, освен това всички знаеха колко силен, смел и ловък е той и неговите изчезвания, даже продължителните, никого не вълнуваха.
Тримата приятели накараха слугата да повтори всички подробности.
— Така, така — каза Антраге, — вие знаете, господа, че кралят е наредил да се подготви голям лов на елени в Компиен и че господин дьо Монсоро е бил принуден вчера да отпътува за там.
— Знаем — потвърдиха младежите.
— Тогава аз знам къде е Бюси: докато главният ловчия обгражда елените, той е на лов за кошутата на главния ловчия. Не се вълнувайте, господа. Бюси дори е по-близо до мястото на двубоя и ще бъде там преди нас.
— Да — каза Ливаро, — но ще дойде уморен, изтощен, недоспал.
Антраге сви рамене.
— Нима Бюси може да се умори? — възрази той.
— А сега да вървим, да вървим, господа, ще го вземем по пътя.
И те тръгнаха.
Междувременно Анри раздаваше шпаги на техните противници. Анжуйците изпревариха с десетина минути фаворитите на краля.
Антраге живееше близо до църквата „Свети Евстатий“, затова поеха по улица Ломбар, после по Верери и накрая по Сент-Антоан.
Всички тези улици бяха пусти. Само селяни, които идваха със зеленчуци и мляко от Монтрей, Венсеа, Сен-Мор-льо-Фосе, бяха придремали по своите каручки или яхнали мулетата, имаха честта да видят гордия отряд от трима смелчаци, съпровождани от пажовете и конярите.
Вече не се чуваха ни хвалби, ни викове, ни закани. Когато предстои двубой, в който или ще убиеш, или ще те убият, когато е ясно, че битката и от едната, и от другата страна ще бъде жестока, безпощадна, до смърт, тогава не се дърдори, а се размишлява. Най-лекомисленият от тримата беше най-умислен тази сутрин.
Когато стигнаха до улица Сент-Катрин, и тримата с усмивки, от които личеше, че са помислили едно и също, погледнаха към къщата на Монсоро.
— Оттук ще се вижда хубаво — каза Антраге — и съм сигурен, че горката Диана няма да се отлепи от прозореца.
— Чакай! — рече Рибейрак. — Струва ми се, че вече е гледала от там.
— По какво позна?
— Прозорецът е отворен.
— Вярно. Но за какво е тази стълба под прозореца? Нали има врата.
— Наистина. Странно — учуди се и Антраге.
Те свърнаха към къщата с чувството, че им предстои да направят някакво важно откритие.
— Не само ние се чудим — каза Ливаро, — гледайте: селяните, които минават, се надигат в каруците си и гледат.
Младежите стигнаха под балкона. Там вече стоеше един селянин градинар и като че ли разглеждаше нещо на земята.
— Ей! Сеньор дьо Монсоро — извика Антраге, — не смятате ли да идвате с нас? Ако да, побързайте, защото трябва да стигнем първи.
Почакаха, но напразно.
— Никой не отговаря — каза Рибейрак, — но защо е тук тази стълба, дявол да я вземе?
— Ей, човече — викна Ливаро на градинаря, — какво правиш там? Ти ли си домъкнал тази стълба?
— Опазил ме бог, ваша милост! — отговори онзи.
— Защо? — попита Антраге.
— Погледнете нагоре.
И тримата вдигнаха глави.
— Кръв! — възкликна Рибейрак.
— Там е работата я, кръв — повтори селянинът, — и то доста почерняла вече.
— Вратата е разбита — съобщи в този миг пажът на Антраге.
Антраге хвърли поглед на вратата, на прозореца, хвана се за стълбата и в миг се метна на балкона. Погледна в стаята.
— Какво има? — попитаха го останалите, като го видяха как пребледня и отстъпи.
Страшен вик се чу вместо отговор.
Ливаро също се изкачи.
— Трупове! Смърт, наоколо е само смърт! — възкликна младежът.
Двамата влязоха в стаята.
Рибейрак остана долу, защото се опасяваше от внезапно нападение.
В същото време градинарят с вайкане спираше всеки минувач.
Из цялата стая личаха следите от страшната нощна битка. Подът беше в кървави локви, по-точно се беше превърнал в море от кръв. Гоблените по стените бяха насечени от шпаги и надупчени от куршуми. Мебелите, разбити и оплискани с кръв, се въргаляха по пода заедно с обезобразените тела и разкъсаните
