— О! Колко бързате, господин гасконецо! — отбеляза Ливаро. — Не се перчехте така, когато бяхме четирима на четирима.
— По наша вина ли сте само трима? — отговори а’Епернон.
— Да, по ваша — възкликна Антраге. — Той загина, защото някому е било изгодно да е мъртъв и да не е на бойното поле. Отсечена му е китката, та да не може повече тази ръка да държи шпагата. Той загина, защото някому е било нужно на всяка цена да затвори очите му, чиято мълния би ослепила и четирима ви наведнъж. Разбрахте ли? Достатъчно ясен ли съм?
Шомберг, Можирон и д’Епернон изкрещяха яростно.
— Достатъчно, господа, достатъчно — каза Келюс. — Дръпнете се, господин д’Епернон. Ще се бием трима на трима. Тогава тези господа ще видят способни ли сме, въпреки че правото е на наша страна, да се възползваме от нещастието, което оплакваме също като тях. Заповядайте, милостиви господа, заповядайте — добави той, като отметна назад шапката си и повдигна лявата ръка, а с дялната размаха шпагата, — заповядайте, и като видите как се сражаваме под открито небе, пред погледа на бога, ще си дадете сметка, дали ние сме убийците. По местата, милостиви господа, по местата.
— О, мразех ви — възкликна Шомберг, — но сега вече не мога да ви понасям!
— А аз — допълни Антраге — преди час просто бих ви убил, но сега ще ви накълцам на парчета. В позиция, господа, в позиция!
— С камизоли или без? — попита Шомберг.
— Без камизоли, без ризи — отвърна Антраге. — Голи гърди, открито сърце.
Младежите свалиха камизолите си и съблякоха ризите.
— Дявол да го вземе — викна Келюс, докато се събличаше, — загубил съм си кинжала. Хлабава му беше ножницата и сигурно е паднал по пътя.
— Или пък сте го оставили у господин дьо Монсоро, на площада на Бастилията — каза Антраге, — в такава ножница, от която не сте посмели да го измъкнете.
Келюс изръмжа яростно и застана в позиция.
— Но той няма кинжал, господин д’Антраге, няма кинжал — закрещя Шико, който тъкмо идваше на бойното поле.
— Толкова по-зле за него — каза Антраге, — какво ме интересува!
И като извади с лявата ръка собствения си кинжал, също застана в позиция.
Глава 57
Двубоят
Полесражението, където щеше да се състои ужасната схватка, беше разположено, както вече видяхме, в уединена и скрита сред дървета местност.
Оградите бяха направени от джамбазите и отбиваха оттук тълпата, която винаги се носи на поток край брега, докато не се натъкне на някакво препятствие и тогава спира или обръща назад.
Хората минаваха покрай оградата, без да спират.
Освен това беше много рано сутринта, а и всички, които вече бяха навън, бързаха към окървавения дом на Монсоро.
Шико с разтуптяно сърце, макар по натура да не беше много чувствителен, седна пред слугите и пажовете на дървените перила.
Той не обичаше анжуйците и ненавиждаше миньоните, но и едните, и другите бяха смели и млади, във вените им течеше благородническа кръв, която всеки миг щеше да се пролее под ярката светлина на зазорилия се ден.
Д’Епернон реши да рискува и да се поизперчи за последен път.
— И какво? Значи вдъхвам такъв страх? — възкликна той.
— Млъкнете, господин дърдорко — прекъсна го Антраге.
— Имам право — възрази д’Епернон, — според условията в двубоя трябваше да участвуват осем души.
— Хайде, марш оттук! — викна вбесен Рибейрак и му препречи пътя.
Д’Епернон млъкна и с величествен вид прибра шпагата си в ножницата.
— Елате тук — каза Шико, — елате тук, най-храбри сред храбрите, иначе ще развалите още един чифт ботуши като вчера.
— Какви ги говорите, господин шуте?
— Казвам, че сега по земята ще се полее кръв и ще ви се наложи да стъпвате в нея, както тази нощ.
Д’Епернон пребледня като мъртвец. Цялата му привидна смелост се стопи при това убийствено обвинение.
Той се настани на десетина крачки от Шико, когото вече не можеше да гледа без страх.
Рибейрак и Шомберг размениха, както е прието, поздрави и застанаха един срещу друг.
Келюс и Антраге, вече заели позиции, пристъпиха напред и кръстосаха шпаги.
Можирон и Ливаро, опрели гърбове на оградите, правеха финтове на място; и двамата дебнеха момента да кръстосат шпагите в най-изгодна за всеки позиция.
Боят започна, когато камбаните на „Свети Павел“ удариха пет.
Лицата на бойците излъчваха ярост, но стиснатите устни, страшната бледост, неволното трепване на ръката показваха, че младежите предпазливо сдържат гнева си и че пуснат на воля, той подобно на буен кон ще докара много бели.
Първите няколко минути, а това е страшно много време, шпагите само се приплъзваха една по друга и още не се чуваше звън на стомана.
Не беше нанесен нито един удар.
Рибейрак, умирен или по-скоро вече достатъчно проучил противника си, отпусна ръка и застана в очакване.
Шомберг направи две бързи крачки и му нанесе удар, който беше като първа светкавица на бурята.
Рибейрак бе ранен.
Лицето му посиня, от рамото му шурна кръв като фонтан. Младежът отскочи назад, за да огледа раната.
Шомберг понечи да повтори удара, но Рибейрак парира и му нанесе страничен удар.
Сега всеки имаше по една рана.
— Да починем няколко секунди, ако не възразявате — предложи Рибейрак.
В това време схватката между Келюс и Антраге също се разгоря. Но Келюс, лишен от кинжала си, беше в много неблагоприятно положение. Той се принуди да отбива с гола ръка и лявата, незащитена, стана цялата в рани.
Те бяха леки, но само след няколко секунди цялата му ръка беше в кръв.
Антраге много добре използуваше предимството си; не по-малко ловък от Келюс, той парираше ударите му с удивителна точност.
Нанесе три контраудара и от трите рани на гърдите на Келюс потече кръв, но раните все пак не бяха тежки.
При всеки от ударите му Келюс повтаряше:
— Драскотина!
Ливаро и Можирон още се дебнеха.
Що се отнася до Рибейрак, разярен от болката и усетил, че с кръвта губи и сили, той се хвърли към Шомберг.
Онзи не отстъпи нито крачка и само протегна шпагата си напред.
Нанесоха си ударите едновременно.
Рибейрак бе пронизан в гърдите, Шомберг — в шията.
Смъртно раненият Рибейрак се хвана с лявата ръка за гърдите — и се разкри.
Шомберг се възползува и втори път го прониза с шпагата си.
Но Рибейрак хвана десницата му, а с лявата заби кинжала в гърдите му чак до ръкохватката. Острието прободе сърцето му.
