— Вие сте прав — съгласи се Горанфло. — Отивам там.
— Постой малко. Той ще ти каже, че вече се е изповядал.
— Е, и какво, ако той наистина каже, че вече се е изповядал?
— Ти ще му отговориш: „Не лъжете, господине — човекът, който излезе от вашата стая, не е духовно лице, а също такъв интригант, както и вие.“
— А ако се разсърди?
— Тебе какво те засяга? Нека, нали е на смъртно легло.
— Така е.
— Сега ти е ясно: можеш да говориш пред него за бога, за дявола, за когото искаш, но на всяка цена да измъкнеш книжата, донесени от Авиньон. Разбра ли?
— А ако не се съгласи да ги даде?
— Ще му откажеш опрощение на греховете, ще го прокълнеш, ще го анатемосаш.
— Или ще ги взема насила.
— Даже така. Но достатъчно ли си изтрезнял, за да можеш да изпълниш това, което ти възлагам?
— Ще изпълня всичко безупречно, ще видите.
Горанфло прокара длан по широкото си лице, като че ли с това се стараеше да заличи видимите следи от опиянението. Погледът му стана спокоен, макар че един внимателен наблюдател можеше да го счете за тъп, говорът му стана бавен и отмерен, жестовете — сдържани, само ръцете му още трепереха.
И като се стегна, той тържествено се запъти към вратата.
— Една минута — задържа го Шико, — когато ти даде книжата, стисни ги хубаво, а с другата ръка почукай на стената.
— А ако откаже?
— Пак почукай.
— Значи и в единия, и в другия случай трябва да чукам?
— Да.
— Добре.
Горанфло излезе от стаята, а Шико, обхванат от необяснимо вълнение, залепи ухо на стената, стараейки се да не изпусне нито звук. Изминаха десет минути, скърцането на дъсчения под извести за това, че монахът влиза в стаята на съседа, а след миг в малкото кръгче се появи и самият Горанфло.
Адвокатът се надигна от леглото и мълчаливо загледа приближаващото се към него странно видение.
— Охо, добър ден, брате мой — провъзгласи Горанфло, като застана по средата на стаята и разлюля широките си плещи, за да запази равновесие.
— Защо сте тук, отче? — със слаб глас простена болният.
— Сине мой, аз — недостойният служител на църквата, узнах, че вие сте в опасност, и дойдох да побеседвам с вас за спасението на душата ви.
— Благодаря ви — отговори умиращият, — но мисля, че грижите ви са напразни. Вече ми е по- добре.
Горанфло отрицателно поклати глава.
— Така ли мислите?
— Уверен съм в това.
— Интриги на Сатаната — иска му се да умрете без покаяние.
— Сатаната ще попадне сам в собствените си мрежи. Аз току-що се изповядах.
— Пред кого?
— Пред светия отец, който пристигна от Авиньон.
Горанфло поклати глава.
— Как, нима той не е свещеник?
— Не.
— Откъде знаете?
— Познати сме.
— С онзи, който излезе оттук?
— Да — отговори Горанфло така убедително, че адвокатът се смути, макар че, както се знае, адвокатите се смущават извънредно трудно. — И понеже вашето състояние не се е подобрило — добави монахът, — и защото този човек не е свещеник, трябва да се изповядате.
— Тъкмо това желая — каза адвокатът с неочаквано укрепнал глас. — Но бих желал сам да си избера духовник.
— Вие не разполагате с време да изпращате за друг, а след като вече аз съм тук…
— Как така да не разполагам с време? — възкликна болният, чийто глас все повече и повече набираше сила. — Нали ви казах, че съм по-добре вече и ви заявявам, че съм уверен в своето оздравяване.
Горанфло за трети път поклати глава.
— А пък аз — каза той все така невъзмутимо, — аз от своя страна потвърждавам, сине мой, че вие трябва да се приготвите за най-лошото. Вие сте осъден и от лекарите, и от божественото провидение. Жестоко е да ви го казвам, знам това, но в края на краищата, всички ние ще бъдем там — едни по-рано, други по-късно. В това съществува равновесие, равновесие на висша справедливост, при това е утешително, че умирайки в този живот — ще възкръснеш в друг. Така, сине мой, казва дори самият Питагор, а той е бил само езичник. Не протакайте, възлюблено чадо мое, изповядайте ми греховете си.
— Но аз ви уверявам, отче, вече достатъчно укрепнах, вероятно ми подейства благотворно вашето свято присъствие.
— Заблуждение, сине мой, заблуждение — не отстъпваше Горанфло, — в предсмъртния миг жизнените сили като че ли се обновяват. Кандилото припламва, преди да угасне завинаги! Хайде, започвайте — продължи монахът и се настани до леглото на болния, — разкажете ми за вашите интриги, за вашите заговори, за вашите козни.
— За моите интриги, за моите заговори, за моите козни? — проговори Никола Давид и се отдръпна от този странен духовник, когото не познаваше, но който, изглежда, го познаваше добре.
— Да — каза Горанфло, като събра големите пръсти на скръстените си ръце, — после, след като ми разкажете всичко, ще ми дадете книжата и може би Господ бог ще се смили и ще ми позволи да ви опростя греховете.
— Какви книжа? — закрещя болният, но така силно, като че ли беше съвсем здрав.
— Книжата, които онзи, когото вие наричате свещеник, ви донесе от Авиньон.
— А кой ви каза, че този човек ми е донесъл книжа? — попита адвокатът, измъквайки единия си крак изпод юргана. Гласът му прозвуча неочаквано рязко и това изведе Горанфло от състоянието на блажена полудрямка, в която беше започнал да потъва, седейки в креслото.
Монахът помисли, че е настъпило времето за прилагане на сила.
— Онзи, който ми го е казал, е знаел какво говори — повиши той тон. — Дай, дай книжата, иначе никакво опрощение!
— Плюя аз на твоето опрощение, мошенико — извика Давид, скочи от леглото и хвана Горанфло за гърлото.
— Обаче — запелтечи монахът, — вие май имате пристъп от треската? Какво, не искате ли да се изповядате? Вие…
Чевръстите и силни пръсти на адвоката се впиха в гърлото на монаха и прекъснаха думите на Горанфло — чу се звук много приличащ на хъркане.
— Не, аз ще се заема с твоите грехове, адско изчадие — изкрещя Никола Давид, — а що се отнася до треската, ще видиш, че няма да ми попречи да те удуша!
Брат Горанфло беше силен, но за нещастие сега се намираше в такова състояние, когато изпитото вино парализира нервната система. Това разхлабващо въздействие обикновено се сблъсква с противоположна реакция, изразяваща се в това, че човек след опиянение отново придобива своите способности.
Затова, като напрегна сили, монахът можа да се вдигне от креслото и опирайки се с двете си ръце върху гърдите на адвоката, успя да го отхвърли от себе си.
В интерес на справедливостта ще отбележим, че както и да беше разхлабен организмът на брат
