Горанфло, все пак той отблъсна Никола Давид с такава сила, че той се търкулна на средата на стаята.
Но в същия момент той яростно скочи и с един скок се намери до стената, където под черната адвокатска мантия висеше дългата шпага, която беше забелязал метр Бернуйе. Адвокатът измъкна шпагата от ножницата и опря острието в гърлото на монаха, който изтощен от своите свръхчовешки усилия, отново се смъкна в креслото.
— Дойде твоят ред да се изповядаш — с глух глас каза Никола Давид, — или ще умреш.
Като почувства докосването на хладната стомана до гърлото си, Горанфло отведнъж изтрезня и си даде сметка за цялата сериозност на създалото се положение.
— О! — каза той. — Вие всъщност не сте болен. Значи вашата агония е чиста преструвка!
— Ти забравяш, че си длъжен не да питаш, а да отговаряш.
— Да отговарям на какво?
— На моите въпроси.
— Питайте.
— Кой си ти?
— Сам виждате — каза Горанфло.
— Това не е отговор — възрази адвокатът, като натисна по-силно острието на шпагата в гърлото на монаха.
— По дяволите! Бъдете по-внимателен! Ако ме убиете, преди да съм ви отговорил — въобще нищо няма да узнаете.
— Прав си. Как е името ти?
— Брат Горанфло.
— Но ти си истински монах?
— А какъв да бъда? То се знае — истински.
— Защо си в Лион?
— Защото съм в изгнание.
— Как попадна в странноприемницата?
— Случайно.
— И отдавна ли си тук?
— Шестнадесет дни.
— Защо ме шпионираш?
— Не съм ви шпионирал.
— Откъде знаеш, че съм получил книжа?
— Съобщиха ми.
— Кой ти съобщи?
— Този, който ме изпрати при вас.
— А кой те изпрати при мен?
— Е, това не мога да кажа.
— И все пак ще кажеш!
— Олеле! Оле! Света Дево! Ще викам за помощ, ще закрещя!
— А аз ще те убия.
Монахът започна да вие. Върху острието на шпагата на адвоката се показа капка кръв.
— Името му — каза той.
— Ей богу, нищо не може да се направи — отговори Горанфло, — държах се, колкото можах.
— Разбира се, твоята чест е спасена. Е, кой те изпрати при мен?
— Това е…
Горанфло още се колебаеше; той не можеше да се реши да предаде приятеля си.
— Свършвай — заповяда адвокатът и тропна с крак.
— Ей богу, нищо не може да се направи! Това е Шико.
— Кралският шут?
— Да, той.
— И къде е той сега?
— Тук — раздаде се глас.
На прага на стаята се появи Шико — блед, сериозен, с гола шпага в ръка.
Глава 32
За това, как Шико, който проби една дупка с тирбушон, проби друга с шпага
Виждайки човека, когото имаше всички основания да счита за свой смъртен враг, метр Никола Давид с ужас се отдръпна.
Възползувайки се от минутното объркване на адвоката, Горанфло отскочи настрана, нарушавайки по такъв начин правата линия, която съединяваше гърлото му с шпагата.
— Насам, любими приятелю — силно извика той. — Към мен! Помощ! Спасете ме! Колят! Колят ме!
— А, любезни ми Никола Давид — каза Шико. — Нима това сте вие?
— Да — промърмори Никола Давид — да, това съм аз.
— Щастлив съм да ви видя — продължи Шико. След това се обърна към монаха и каза:
— Драги Горанфло, докато предполагахме, че този господин умира, твоето присъствие тук като духовник бе необходимо, но сега, когато се изясни, че той се чувства по-добре от всякога, на него не му е нужен изповедник, затова сега ще има работа с благородник.
Давид се опита да се усмихне презрително.
— Да, с благородник — потвърди Шико, — който ще ви докаже, че е от добър произход. Любезни Горанфло — каза гасконецът, обръщайки се отново към монаха, — направете ми услуга като попазите на площадката на стълбата и не позволите никому да ни попречи на разговора; надявам се, че няма да продължи дълго.
Горанфло не желаеше нищо повече от това — да бъде вън от обсега на шпагата на Никола Давид.
Затова той внимателно описа полукръг, като се държеше възможно най-близко до стената, и щом стигна до вратата, леко прелетя през прага. Докато беше в стаята на адвоката, беше загубил поне сто фунта от теглото си.
Шико спокойно затвори вратата след него и сложи резето.
Давид отначало наблюдаваше тези подготвителни действия с известен страх, предизвикан от неочаквана обрат на събитията, но постепенно дойде на себе си. Спомни си, че не напразно е всепризнат майстор във фехтовката, а и оставаше насаме с Шико, така че, когато гасконецът затвори вратата след Горанфло и се обърна — адвокатът вече стоеше опрян на облегалката на кревата, с шпага в ръка и усмивка на уста.
— Облечете се, господине — каза Шико, — и може да не бързате. Не искам да имам никакво преимущество пред вас. Знам, че сте знаменит фехтовач и владеете шпагата като самия Леклерк, но това ми е безразлично.
Давид се разсмя.
— Шегата не е лоша — каза той.
— Да — отговори Шико, — във всеки случай на мен също ми харесва, защото аз съм я съчинил, а вие, като човек с тънък вкус, сега още повече ще я оцените. Знаете ли защо съм дошъл при вас, метр Никола?
— За недополучените удари с камшик, за които ви останах длъжен от името на херцог дьо Майен през онзи ден, в който така ловко офейкахте през прозореца.
— Не, господине, аз помня броя на тези удари и можете да бъдете спокоен, че ще ги върна на онзи, който ви заповяда да ме наградите с тях. Дойдох за едно генеалогично дърво, което ви донесе от Авиньон Пиер дьо Гонди, без сам да знае какво ви носи, и което ви връчи съвсем наскоро, без да знае какво ви връчва.
Давид пребледня.
— Какво генеалогично дърво?
