нищо. Давид приличаше на дълга змия, тъй като ръката му изглеждаше като продължение на главата му, а шпагата се мяркаше като тройно жило. Но както и предупреждаваше Шико — той срещна достоен противник. Почти всеки ден Шико се упражняваше във фехтуване с краля и поради това бе станал един от най-силните фехтовачи на кралството. В това Никола Давид има възможност сам да се убеди, защото, където и да се опиташе да нанесе удар, навсякъде шпагата му се натъкваше на стоманеното острие на шпагата на гасконеца.
Адвокатът отстъпи една крачка.
— Охо, вие започнахте да разбирате, не е ли така? — каза Шико. — Е, Добре, предлагам ви още веднъж: книжата!
Вместо да отговори, Давид отново се хвърли към гасконеца. Този път боят беше по-продължителен и ожесточен от първата схватка, макар че Шико се ограничи с това да парира ударите, а сам не нанесе нито един.
Тази втора схватка завърши по същия начин, както и първата: адвокатът отново отстъпи една крачка.
— Аха — каза Шико. — Сега е моят ред. Той направи крачка напред.
Никола Давид се опита да спре гасконеца, отклонявайки шпагата му Шико направи а прим, кръстоса шпагата си с шпагата на противника, извъртя я и му нанесе удара там, където бе обещал — шпагата до половината влезе в гърлото на адвоката.
— Това се казва удар — каза Шико.
Давид не отговори; той рухна в краката на Шико, задавяйки се в кръв.
Шико отстъпи крачка назад. Змията, макар и смъртно ранена, можеше да се изметне и да ухапе.
Но Давид с неволно движение се протегна към леглото, като че ли се стараеше да защити своята тайна.
— Ехе — каза Шико, — аз те мислех за хитрец, а ти се оказа глупав като кавалерист. Аз не знаех къде криеш книжата си, но ето че ти сам ми ги посочваш.
И като остави Давид да се гърчи в агония, Шико се приближи до леглото, повдигна дюшека и в горния край, където е мястото на главата, откри малък свитък пергамент, който адвокатът, не подозирайки приближаващата се беда, не се беше погрижил да скрие по-надеждно.
Докато Шико развързваше свитъка, за да се убеди, че пред него е действително онзи документ, който търси, умиращият рязко се повдигна, но веднага падна на пода и издъхна.
Гордо и радостно, със светнал поглед Шико прегледа документа, който беше донесен от Авиньон от Пиер дьо Гонди.
Папският легат, верен на политиката, която провеждаше неговият върховен суверен от първия ден на встъпването си на папския престол, беше написал отдолу: „Fiat ut voluit Deus: Deus jura hominum fecit“46
— Ето папа, който не брои за нищо най-християнския крал — каза Шико.
И като сгъна пергамента грижливо — пъхна го в джоба на камизола си до гърдите.
После повдигна тялото на адвоката, по което почти нямаше кръв — раната беше предизвикала вътрешен кръвоизлив, — и го сложи на леглото с лице към стената, след което отвори вратата и повика Горанфло.
Горанфло влезе.
— Колко сте бледен! — каза той.
— Да — каза Шико. — Последните минути на този нещастник доста ме развълнуваха.
— Той умря ли? — попита Горанфло.
— Има всички основания да смятаме така — отговори Шико.
— Та нали току-що беше съвсем здрав.
— Даже твърде здрав. Той искаше да преглътне някои неща, които далеч не стават за ядене, и умря като Анакреон, задави се.
— Охо — възкликна Горанфло. — Този безобразник искаше да ме удуши, мен — божия човек — точно това му докара бедата.
— Простете му, друже, нали сте християнин.
— Прощавам му — каза Горанфло, — макар че много ме наплаши.
— Това още не е всичко — отбеляза Шико, — налага ви се да запалите свещи и да измрънкате над тялото някоя и друга молитва.
— За какво?
— Как за какво? За да не ви заловят като убиец и ви проводят в градския затвор.
— Мене? Като убиец на този човек? Как не! Нали той именно искаше да ме удуши.
— Е, разбира се, боже мой! И тъй като не успява да ви довърши, от злоба цялата му кръв кипва, някакъв кръвоносен съд се скъсва в гърлото му и — сбогом, скъпи брате, спи спокойно! Сам разбирате, Горанфло, че в крайна сметка вие сте били причината за смъртта му. Което е вярно, това е неволна причина, но какво значение има? Докато ви признаят за невинен, може да имате немалко неприятности.
— Мисля, че сте прав, господин Шико — съгласи се монахът.
— Още повече, че съдията в прекрасния град Лион се слави като твърде жесток човек.
— Исусе! — промърмори монахът.
— Правете каквото ви казвам, друже.
— А какво трябва да правя?
— Разполагайте се тук и четете всички молитви, които помните, и даже и онези, които сте позабравили, а когато се стъмни и всички се приберат в стаите си, излезте от странноприемницата. Вървете спокойно, без да бързате, но и без да се бавите. Вие знаете ковачницата на ъгъла на улицата, нали?
— Разбира се, нали този ковач така ме подреди снощи — каза Горанфло и посочи черния кръг около окото си.
— Трогателен спомен. Добре, аз ще се погрижа да можете да намерите там своя кон, разбирате ли? Ще се качите на коня, без да давате никому никакви обяснения. А след това, ако се вслушате в гласа на сърцето си — то ще ви изведе на пътя за Париж. Във Вилньов-льо-Руа ще продадете коня и ще си вземете магарето.
— Ах, моя добър Панург!… Вие сте прав, ще бъда щастлив да се срещна с него, толкова го обикнах. Но от сега нататък — добави монахът със сълзлив тон — от какво ще живея?
— Когато аз давам — давам — каза Шико, — и не оставям приятелите си да просят милостиня, както това е прието в манастира „Света Женевиев“. Ето — дръжте.
С тези думи той загреба от джоба си шепа екю и ги изсипа в широката длан на монаха.
— Великодушни приятелю — каза Горанфло, трогнат до сълзи. — Позволете ми да остана с вас в Лион. Много ми харесва в Лион: това е втората столица на нашето кралство, при това такъв гостоприемен град.
— Но разбери най-после, непоправими глупако: аз не оставам тук! Аз заминавам и ще препусна толкова бързо, че няма да можеш да ме настигнеш.
— Нека бъде вашата воля, господин Шико — покорно каза монахът.
— Чул те Господ — отговори Шико. — Ето такъв те обичам, друже.
И той настани монаха в креслото до леглото, а сам слезе долу и дръпна стопанина настрана.
— Метр Бернуйе — каза той, — вие нищо не подозирате, а във вашия дом стана голямо събитие.
— Така ли? — стопанинът погледна Шико уплашено. — Какво се е случило?
— Този бесен роялист, този богохулник, това долно недоносче от хугенотските молителници…
— Какво му е?
— Какво ли? Тази сутрин го посети пратеник от Рим.
— Знам, нали аз ви казах.
— И така, нашият свети отец папата, комуто е възложено да раздава временно правосъдие в целия свят, нашият свети отец папата лично е изпратил свой доверен човек при заговорника, само че заговорникът по всяка вероятност не се досещаше за целта.
— А с каква цел го е изпратил?
— Качете се в стаята на вашия наемател, господин Бернуйе, отметнете завивката, вижте гърлото му и
