— Малко прекалено си… внушителна — рече й Хелма.
Ъглите на устата на Рут се свиха в раздразнителна гримаса.
Рут и Хелма бяха на една възраст. Познаваха се от десетгодишни, от Скууп Ривър, където попадаха заедно в края на всеки списък по азбучен ред — Уинтръп, Зукас1. Като деца често си фантазираха, че са ги разменили при раждане. Рут се извисяваше като кула над баща си и повече подхождаше за грамадните размери в семейството на Хелма, която беше най-дребната и незабележимата в дома си, на ръст не достигаше дори бащата на Рут.
Преди осем години Рут бе последвала един свой любовник до Санта Фе, а оттам до Сиатъл. Накрая (вече без своя рок музикант) попадна в бавно набъбващата артистична общност на Белхавън. Понякога Хелма се заглеждаше в нея и под внушителната самоувереност виждаше отново единайсетгодишното прегърбено момиче, което плаче горчиво зад училището, защото твърде често я подкачаха за нейния ръст и излишно непосредственото държание.
— Е, ще ми прошушнеш ли нещо на ушенце? — попита Рут и се облегна по-удобно на бюрото. — Някакви потресаващи новини от гестапо?
Силният й парфюм трайно се настани над бюрото заедно с маслената миризма на бои — неизбежен спътник на заниманията й.
— Нищо потресаващо — увери я Хелма. — Мисля, че това престъпление като нищо може да попадне сред неразгаданите тайни.
— Не подценявай нашите тукашни ловци на престъпници — Рут укорно размаха пръст срещу Хелма. — Но в библиотеката… кой се е осмелил да оскверни светостта й с убийство?
Приятелката й живееше ден за ден — охолно, когато картините й се продаваха, и от бедно по-бедно, когато закъсваше, но никога не слагаше нещо настрана за периодите на оскъдица. Пиеше прекалено, имаше твърде многобройни връзки, плюскаше като хамалин, винаги идваше не навреме (подраняваше не по-рядко, отколкото закъсняваше). Ако рисуването й спореше, можеше да изчезне за дни наред, затваряше се в къщата си и не вдигаше телефонната слушалка. А когато не беше в състояние да рисува, бродеше из Белхавън с хлътнали очи и трескава жажда да прави нещо, привличаше вниманието, а често и неприятностите.
Хелма винаги изпадаше в недоумение, когато си задаваше въпроса, как и защо бяха останали приятелки с Рут. Прекараше ли повече от час с нея, вече се чувстваше изтощена и готова да подремне.
— Не ми се вярва което и да е място да е подходящо за убийство — отвърна Хелма.
Преди Рут да влезе в библиотеката, тя трябваше да изслушва едновременно по два-три въпроса от посетители. А сега човешкият поток към справочното бюро секна отведнъж. Рут се бе проснала върху плота, облегната на лакът.
— Според мен оня е закъснял с връщането на книги и Ъпман го е подмамил тук, за да го накаже със смърт. На какво искаш да се обзаложим, че го е пробол с молива си?
Тя замушка с юмрук въздуха между себе си и Хелма, която се прокашля многозначително, но Рут не схвана намека.
— Всъщност — обясни Хелма — убийството е извършено с прът от каталожно чекмедже.
— Без майтап? Това какво е, ефективно използване на наличните ресурси или що? И как типчето се е промъкнало вътре?
— Стъпил на тоалетна чиния и никой не го забелязал в края на работния ден.
Рут отвратено махна с ръка.
— Това е един от най-вехтите номера в книжките. Никой ли не проверява кабинките в тоалетната?
— Аз никога не съм проверявала мъжката тоалетна.
Рут кимна и завъртя кръглата поставка за моливи.
— Не съм и очаквала друго от тебе, но да знаеш, че би трябвало. Ще откриеш напълно непозната досега представа за телесните функции.
Хелма сведе очи към плота на бюрото. Беше оставила там визитната картичка с телефонните номера на шефа Галънт. Не можеше да си представи, че би му се обадила вкъщи, без значение дали има да му каже нещо ново. Рут улови погледа й.
— Имаш домашния му номер? Знаеш ли, че го няма в указателя? Много жени биха замислили и най- гнусното убийство, за да се сдобият с това късче картон.
— Защо?
Рут изтръгна от гърлото си своя дълбок хълцащ смях.
— Защото шефът е първокласен материал, гъско такава. И много сдържан, откак се разведе. При това съотношение между мъже и жени в града доста страсти се разбуниха, щом се разбра, че е свободен.
— Ти интересуваш ли се от него? — попита Хелма.
Рут намигна.
— Нека кажем само, че вече не се интересувам.
Хелма реши да смени темата.
— Как ти върви новата картина?
Заядливите огънчета в очите на Рут отстъпиха пред мрачна сянка. Тя се сгърби и потри ръце, сякаш й стана студено.
— Ъх. Има нещо сбъркано, но не мога да го налучкам. Снощи седях пред нея три часа и ми се видя пълно скудоумие. Трябва да накарам и някой друг да й хвърли един поглед.
Хелма не си предложи услугите — знаеше, че Рут и не очаква това от нея. Картините на приятелката й събуждаха у нея някакво смущение и тревога. Опита се да й обясни какво чувства — че изкуството трябва да бъде насочвано, за да показва умението на художника да отразява действителността, а не да бъде толкова… сурово. От обяснението Рут разбра единствено, че нейното изкуство не е „любимото уиски“ на Хелма.
— Добре ли си? — загрижи се Рут.
— Извинявай. Замислих се.
— Разгадаваш убийството ли?
— Ще оставя това на полицията.
— Нашите оправни момчета ще го разнищят за нула време — Рут дръпна ръкава си, за да погледне своя грамаден мъжки часовник. — Трябва да си ходя. Имам среща с новоизлюпен художник, който е дошъл да падне с обожание в краката ми. Ще обядваме в „Пердиджи“. Май ще трябва аз да плащам. Искаш ли да дойдеш?
Хелма поклати глава.
— Ще обядвам с майка си.
Рут стана и се раздруса, докато дрехата й почти се опъна по тялото.
— Сигурно напира да чуе най-кървавите подробности?
— Ами нали са плъзнали слухове. Тя иска да научи фактите.
— Естествено. „Само фактите, госпожо.“ Ще се видим.
Рут направи две дълги крачки и погледна през рамо.
— Помисли ли пак за… нали знаеш… да ми опростите прегрешенията?
Хелма тръсна глава. Рут не можеше да взима книги от библиотеката, защото дължеше глоба от 86 долара и 47 цента за закъснения, а Хелма отказа да използва влиянието си, за да заличат глобата от картона й.
Рут направи муцуна на Хелма.
— Хелм, помисли си само, какви висини на ефективността щеше да постигне правителството, ако имаше две-три хиляди като тебе — каза тя и с широки крачки излезе от сградата.
Хелма взе визитката на шефа Галънт от бюрото и я пусна в джоба си. Без да иска, докосна жълтото листче, изпаднало от градския указател на Белхавън. Разгъна го и го разглади върху плота.
Обикновени драсканици, които някой от читателите разсеяно е писал, докато е ровел из указателя. Хелма взе молив и безцелно повтори буквите SQ VILKE HCR, после обгради с правоъгълниче „10 март“ и „7 април“, а в ъгълчетата нахвърля скици на цветя.
Изведнъж гузно дръпна молива от хартията. Повреждаше нечия собственост. Преписа буквите и цифрите колкото можа по-точно на чист лист от бележника си, дори се постара да имитира странно
