Мелвил излезе след Патрис и остави Хелма сама в заседателната зала с директора.
Мистър Ъпман взе горния лист от купчината и го смачка.
— Тези събрания… — каза той на Хелма. — Никога не вървят, както съм ги планирал. Служителите…
— Извинете ме, но не забравяйте, че и аз съм една от тях — прекъсна го Хелма и остави мистър Ъпман да стиска още по-силно хартиената топка в ръката си.
Глава 3
Шефът Галънт и Рут идват в библиотеката
— Може и да не вземат повече книги, ама колко са се насъбрали! — каза Иви на мис Зукас, когато Кърт отключи двойната врата в десет часа и дълга колона посетители се вмъкна вътре.
Очите им оживено шареха из залата в търсене на някакви следи от убийството.
— Днес май криминалните романи ще бъдат особено търсени — отвърна Хелма.
— Бих се хванала на бас — съгласи се Иви и с вдигнат нагоре палец показа колко е доволна. — И щом отговарям за художествената, дали да не ги разведа малко? Преди да стигнем до съдбоносния рафт, може да им покажа и някои хубави книги.
— Не съм сигурна дали мистър Ъпман ще одобри това — усъмни се Хелма.
— Майтап си правя — успокои я Иви. — Честно.
В единадесет без една минута Хелма смени Патрис на справочното бюро. Там беше „фронтовата линия“ на библиотечното обслужване, до бюрото се спираха читатели, за да задават въпроси, простиращи се от „Къде имате острилка за моливи?“ до „А какво означава изрязаният полумесец на вратата в градинските клозети?“. На последния още не бяха открили задоволителен отговор.
— Натоварено ли е тази сутрин? — попита Хелма.
Патрис свали очилата си и ги пусна да висят на златната верижка върху внушителните й гърди.
— Имаше няколко особено трудни въпроса. За щастие аз обслужвах бюрото. Ако имате някакви проблеми и се нуждаете от помощта ми, ще бъда в работната стая.
— Ще имам предвид — отвърна Хелма.
Гледаше как Патрис отива към работната стая със сковани, предвзето ситни крачки и се замисли как ли щеше да изглежда продължението на забележката на Джордж Мелвил за походката на Патрис и царевичния кочан.
— Аз съм от „Дестини Компютър Систъмс“ — заяви мъжът пред бюрото още преди Хелма да му предложи съдействието си. — Дойдох да се срещна с мистър Ъпман.
Беше млад, грижливо обръснат, в погледа му се четеше безразличие към Хелма. По светлосивия му костюм не се виждаше и една гънка, почукваше с внимателно оформените си нокти по черното си куфарче.
Един от продавачите на компютри. През последната година Хелма го забеляза няколко пъти да се умилква на мистър Ъпман. Явно фирмата се бе наредила сред финалистите в борбата за компютъризиране на каталожната система. Но не си спомняше досега да е проявявал подобно нетърпение. Може би така влияеше близката възможност да спечелиш.
— Да? — подкани го тя.
— Обадете му се и му кажете, че съм дошъл — заповяда той, ала побърза да добави: — Моля ви.
Когато й дойдеше редът да работи на справочното бюро, Хелма често правеше именно това, но като проява на любезност, а не по нечие нареждане.
— Аз съм професионална библиотекарка и имам по-неотложни задължения — вежливо уведоми тя човека от „Дестини Компютър Систъмс“. — Бихте могли да се обърнете към някой от служителите на гишето за заемане на книги.
Студеният му поглед се задържа една секунда повече от допустимото върху нея, после той се извърна.
Аларменият сигнал на защитната система бръмна и Хелма чу веселия глас на мисис Кармън, която говореше на мъж на средна възраст:
— Ай-ай! Мисля, че сте забравил да си отметнете книгата.
Явно нямаше желание да се усъмни в намеренията му. Повечето читатели знаеха за квадратните защитни лепенки във всяка книга — те включваха алармата, ако книгата не беше отбелязана на гишето, за да й дезактивират стикера. Но въпреки това някои си опитваха късмета.
— Госпожо?
Хелма погледна над бюрото в тъмните очи на около деветгодишно момче. То си изтри носа с оръфания ръкав на якето.
— Можеш да ме наричаш „мис“ — каза тя с гласа си като сребърни монетки върху лед. — А детската зала е долу.
— Знам, мис. Искам да видя къде са намерили оня труп.
— Защо не си на училище?
— Даскалицата ни е болна — момчето отмести поглед. — Май не намериха заместник, та затуй… затуй ни пуснаха всички да си ходим.
— Къде е майка ти?
Момчето махна неопределено.
— Ами тя не ходи по библиотеки.
— Ясно. А ти?
Момчето вдигна рамене.
— Веднъж идвахме с класа.
Хелма обмисли какво да прави с момчето. Най-трудно беше да ги примамят в библиотеката. Щом това станеше, обикновено захапваха кукичката. Тя се наведе към него.
— Искаш ли някой да ти покаже местопрестъплението?
Очите му се разшириха, на едната буза се показа трапчинка.
— Йе! Жестоко!
— Подозирам, че това означава съгласие. Извини ме за момент, ей сега ще уредя всичко.
Хелма натисна бутона за бюрото на Иви.
— При справочното бюро има един младеж, който поиска твоята обиколка с екскурзовод. Може би ще го убедиш и да си избере нещо криминално от долната зала.
— Жестоко! — възкликна Иви.
Хелма откри пълното име на емира на Кувейт, упъти един към тоалетните, потърси биографична справка за италианския скулптор Бенвенуто Челини и тъкмо намери неправилно регистрирана топографска карта на връх Бейкър, когато мистър Ъпман се приведе неприятно близо до ухото й и каза:
— Извинете ме, мис Зукас, но шефът Галънт ще дойде след десетина минути да ви зададе още няколко въпроса. Когато се появи, ще ви сменя на бюрото.
— Вече му казах всичко, което зная — Хелма се дръпна от лъщящото лице на мистър Ъпман. Видя гримасата му и въздъхна. — Предполагам, че полицаите смятат за необходимо да предъвкват подробностите, докато изровят нещо ново.
Директорът я потупа по рамото и каза примирително:
— Хайде, хайде, мис Зукас, не се притеснявайте за въпросите му. Сигурен съм, че лесно ще им отговорите, ако се придържате към истината.
— Мистър Ъпман, уверявам ви, че никога не съм се затруднявала да отговоря на въпроси, зададени ми от полицията — отсече тя и се обърна към млада жена с малко дете в бебешки сак на гърдите си.
— Какво мога да направя за вас? — Хелма се наведе към жената така, че мистър Ъпман остана зад гърба й.
— Имам телефонния номер на един човек, който искаше да купи моята кола — обясни жената и намести бебето по-удобно. — Обаче му забравих името, а от централата не щат да ми го кажат. Вие ще ми помогнете ли?
