повтаряше това в института, сякаш студентките трябваше да усвоят и този дребен факт наред с десетичната система на Дюи и англо-американските каталожни правила.
— Време е за събрание, колеги — Джордж Мелвил се престори, че удря китайски гонг.
Хелма седна между Иви и Роджър Барнард, детския библиотекар.
— Някой иска ли още кафе? — попита Патрис, вдигнала стъклената кана от кафе машината.
Джордж Мелвил подаде чашата си. Преди да му налее кафе, Патрис измъкна смачкана салфетка „Клийнекс“ от ръкава на пуловера си и попи капката, стекла се отвън по стъклото.
Джордж Мелвил припряно захлупи чашата си с длан.
— Не, благодаря.
— Ами не ме разигравайте тогава — сопна му се Патрис.
Тя бе работила при трима директори и наближаваше пенсионна възраст, но бе заявила недвусмислено, че няма намерение да се пенсионира, докато е в състояние да се справя с работата си — въпрос, за който някои вече се замисляха. Иви, която някак успяваше да пуска покрай ушите си честите заяждания на Патрис, изпитваше съжаление към нея.
— Страх я е да се пенсионира. Всичко, което има, е онзи малък стар френски пудел — съчувствено казваше момичето.
Патрис остави каната на мястото й и се настани на стола срещу Хелма, като огради територията си на масата с чашата, бележника и химикалките си. Джордж Мелвил се облегна на лакът в опасна близост до границата.
— Ивченце, ти ли го уби? — изсъска Роджър към Иви зад гърба на Хелма.
— Много си любопитен — Иви смръщи нос насреща му.
— Зад твоя невинен вид на Шърли Темпъл се спотайва черното сърце на убийца. Знаех си аз.
— Значи Шърли Темпъл, а? — Иви изпръхтя. — Ей това го наричам аз обида.
— Поне стана тук, горе — Роджър завъртя очи. — Ако беше долу, в детската зала, седмици наред нямаше как да примамим хлапетата.
— Щеше да ти се подмокри статистиката — присмя му се Иви и косата й бръсна Хелма по носа.
— Искате ли да се преместя — обади се тя, — за да си побъбрите вие двамата?
— Тихо, дечица — намеси се Джордж Мелвил и допря пръст към устните си.
Кимна към мистър Ъпман, който почукваше с химикалката по купчината жълти листа пред себе си.
— Извинявайте, сър — Роджър вдигна ръка в насмешливо приветствие.
Роджър, с кръглите си палави очи на момченце, сякаш направо от илюстрациите на Морис Сендак, не беше по-висок от мнозина читатели в своя отдел. Неведнъж Хелма слизаше в детската зала и заварваше служителките да се занимават с отдела, а Роджър седеше в кабинета си и четеше финансови списания. Така и не се запозна с жена му, но веднъж ги видя да вървят по улицата с четирите си деца, наредени като стълбичка — Роджър заемаше третото стъпало, след жена си и единия си син.
Мистър Ъпман се прокашля, за да привлече вниманието.
— Както знаете, тук се случи стъписваща трагедия — започна той.
— О, нима? — измънка Роджър толкова тихо, че само Хелма го чу.
— Имаме основания да очакваме, че разследването ще нарушава установения ред през следващите дни — продължаваше мистър Ъпман. — Дадох на полицията разрешение да разследват, където и когато поискат, наложително е всеки от нас да им оказва възможно най-пълно съдействие.
— Сигурна съм, че говоря от името на всички — можете да разчитате на нас — увери го Патрис, докато погледът й шареше по лицата на седящите около масата, спирайки се за миг на всекиго.
— При мен в каталозите всичко е като отворена книга — безучастно каза Джордж Мелвил.
Роджър плесна одобрително по масата, а Иви се закиска. Патрис се изправи сковано на стола си. Очите й, обикновено блестящи за мъжете и пренебрежителни за жените, сега се присвиха срещу Джордж.
— Разбира се, всички ще им помагаме — намеси се Хелма. — Има ли някакъв напредък в разследването?
Мистър Ъпман поклати глава, очите му изглеждаха твърде големи зад дебелите лупи на очилата.
Патрис потръпна и потупа обширния си гръден кош с очилата.
— Щом допускаме подобни хора в библиотеката, трябва да очакваме и убийства, и всякакви други неприятности.
— Ами няма как да си пресяваме клиентите на вратата — отбеляза Джордж.
— Вярно е — съгласи се мистър Ъпман. — Независимо дали това ни харесва или не, ние сме общественодостъпно учреждение.
— Веднъж отидох на обществен басейн в Охайо и там ни преглеждаха краката, преди да ни пуснат във водата — обади се Иви. — Това също е общественодостъпно учреждение.
Роджър замислено я изгледа. Джордж се почеса по ухото.
— И какво искате да кажете с това? — попита Патрис, ноздрите й се раздуха.
Иви вдигна рамене и омота около показалеца си руса къдрица.
— Де да знам — промърмори.
Мистър Ъпман пак се прокашля и нервно завъртя химикалката между пръстите си.
— Само помнете — по време на криза като тази не бива да пренебрегваме читателя.
— А, читателят и без това няма да ни позволи — промълви Джордж Мелвил.
— Сега да преминем към другите ни проблеми — продължи мистър Ъпман. — Времето не спира дори пред лицето на трагедията. Напредваме с плановете за компютъризация на каталозите. Скоро ще взема решение от кого да закупим техниката, затова в близките дни ще срещате в библиотеката представители на няколко фирми. Моля ви да се държите любезно с тях, каквото и да е отношението ви към този проект.
— Подмяната на каталозите е ненужно финансово бреме — възрази Патрис.
— Добре ни служат през всичките тези години.
— Благодаря ви, Патрис — Джордж Мелвил мило склони глава. — Правя, каквото мога.
Патрис притисна гръб към облегалката на стола и стисна устни, не можа веднага да измисли отговор.
— Ако се бяхме компютъризирали, нямаше да има пръти от чекмеджета, с които да си служат убийци — изтъкна Роджър.
— О, чудно предимство — вметна Джордж Мелвил.
— Тогава убиецът можеше да използва електрошок — подсказа Иви.
Хелма леко вдигна ръка, за да привлече вниманието на мистър Ъпман.
— Загрижена съм, че персоналът не беше привлечен за обсъждане на проекта. Ако бяхте избрали представител на служителите, който да изразява нашите мнения, сигурно щяхме да се отнесем по- въодушевено. Имам няколко въпроса — за системата MARC ли говорим? И за програми с търсене по ключови думи?
Мистър Ъпман драскаше квадратчета и пирамиди по жълтия лист.
— Разбира се, по-късно всички ще се включите. Но сега е времето на административните решения, а не на препирните в комисии.
Хелма млъкна и започна да рисува дебели изпъкнали лупи в бележника си.
След събранието Патрис докосна ръката на Хелма, която прибутваше стола си до масата.
— Не можете ли да повлияете на това дете?
— Моля?
— Говоря за Иви — устата на Патрис се изпъна. — Не можете ли да й кажете две-три думи, за да осъзнае колко сериозно е положението? За нея всичко е игра. Съмнявам се, че има качествата да работи дълго в нашата сфера.
— За небесната или за земната сфера говорим? — обади се Джордж Мелвил зад гърба на Патрис. — Вие с коя сте по-запозната?
Патрис вдигна ръка към гърлото си. Очите й сякаш пламнаха.
— Не говоря с вас. Вие едва ли можете да различите сериозното от повърхностното.
Тя рязко се врътна и излезе от стаята.
— Тази жена ходи, като че има царевичен кочан в… — Той спря и вдигна рамене. — Дърта вещица!
