След малко спряха да погледат двама младежи, които лъскаха релинга на яхта, стъпвайки върху проснатите на палубата платна. После застанаха до малко дете, увлечено в игра с грамаден лабрадор до друга яхта.
— Би трябвало да сложите спасителна жилетка на детето — каза Хелма на жената, излегнала се на кърмата с бутилка бира в ръка.
— Наблюдавам го — жената лениво се усмихна на Хелма и Рут. — Джейк също може да се погрижи за него.
Хелма се наведе и хвана русото дете под мишниците, като внимаваше да не го допре до тялото си. Кучето изръмжа.
— Седни! — заповяда му тя.
То колебливо седна и заскимтя.
— Ей, какво правите? — жената се изправи рязко, яхтата се заклати.
Хелма й подаде ритащото момченце през релинга.
— Оставете го, където ще бъде в безопасност — посъветва тя майката. — Злополуките стават за секунда.
Детето писна. Кучето скочи на борда и се завъртя трескаво около жената.
— Доста сте нахакана — каза младата майка на Хелма, докато люлееше детето си на ръце, за да го успокои.
— Благодаря — отвърна Хелма.
Рут се обърна към жената:
— Моля ви да извините приятелката ми. Точно така загуби детето си.
— Това защо го изтърси? — ядосано попита Хелма, когато се отдалечиха.
— За да те оправдая някак, гъско смотана. В днешно време не можеш ей така да пипаш чужди деца. Ще те арестуват по цял куп обвинения — отвличане, тормоз, издевателство…
— А ако детето падне от пристана и се удави, по какво обвинение ще арестуват майка му? — сопна се Хелма.
— Вероятно тя ще съди шефовете на яхтклуба, че не са сложили парапет.
Хелма се засмя тъжно.
Рут разпери ръце.
— Бих могла да живея тук, а ти? Да прекарам остатъка от живота си на яхта, моторчето да ми мърка, а щом завали, ще си се излежавам на топличко в кабината, ще пия кафе с истинска сметана и ще вдишвам соления въздух.
— А къде ще рисуваш? — попита Хелма.
Рут изду бузи.
— Защо винаги си толкова дяволски практична? Остави ме да си мечтая, без да ми опяваш, че на този свят има смърт и данъци.
— Мис Зукас! — извика познат мъжки глас зад тях.
Рут и Хелма се обърнаха едновременно. По пристана към тях бързаше мистър Ъпман. На едното си рамо крепеше сак, а в другата ръка носеше хладилна чанта. Бейзболна шапка с надпис „Сиатъл Маринърз“ пазеше плешивото му теме от слънцето. Беше обул шорти, по голите му крака личеше загар. Хелма си каза, че би трябвало да се е пекъл под ултравиолетовите лампи на някой козметичен салон. Слънцето на Белхавън не можеше дори да открои луничките по лицето.
— Здравейте, мистър Ъпман — каза Хелма.
Рут присмехулно вдигна ръка за поздрав.
— Мили дами, какво правите тук в този прекрасен ден?
— Дойдохме да подишаме по-свеж въздух — отговори Рут. — А вие?
— Реших да изляза малко в залива. Не искам да прахосвам такова слънце.
— Говорите като Хелма.
Мистър Ъпман склони глава към нея.
— Радвам се да чуя, че сте настроена като мен.
— Нищо да не се губи. Такава е приятелката ми. Винаги получава онова, за което плаща.
— В това няма нищо лошо. Възхищавам се на хората, които винаги извличат най-доброто от обстоятелствата. Не знаем какво ще ни се случи утре.
— О, определено — потвърди Рут. — Само едно малко камионче с дървени трупи срещу колата ти и край на всичко.
— Така е.
Хелма кимна сковано. Рут не можеше ли да помълчи малко?
— Мога ли да ви поканя на разходка из залива? — Той вдигна хладилната чанта. — Има с какво да се освежим, а обядът ще стигне за трима, ако никой не е прегладнял.
— Готово! — отговори Рут.
— Днес ще вечерям с майка си — възрази Хелма.
— Кога?
— В пет.
Мистър Ъпман си погледна часовника.
— Сега е едва един часът. Обещавам да ви върна до три. Ще ви остане време да минете през дома си, тъкмо ще гостувате на майка си отпочинала и освежена.
— Хайде де, Хелма — подкани я Рут.
— Можеш да отидеш и сама.
Рут прехапа долната си устна.
— Ако ти не дойдеш, аз също не искам.
— Денят е толкова хубав — увещаваше я мистър Ъпман. — Може да няма такъв още няколко седмици.
— Наистина ли ще успеем да се върнем до три часа? — попита Хелма.
Мистър Ъпман пусна чантата на пристана и вдигна три пръста като скаут.
— Заклевам се. Ще ми бъде много приятно да дойдете с мен.
— Кимна последователно към Хелма и Рут. — И двете. Не се случва често да возя на яхтата си приятели. Ще се радвам.
Рут вдигна въпросително вежди към Хелма.
— Добре. Но не забравяйте — в три часа.
— Великолепно — усмихна се мистър Ъпман. — Яхтата ми е ей там. Док H.
Поведе ги по пристана. Рут мушна Хелма в ребрата, посочи набъбналите от мускули прасци на мистър Ъпман и изду устни.
Той спря до яхтата. Хелма на око прецени дължината й към осем-девет метра. Синьо-бяла с релинги от светла тикова дървесина.
— Изглежда нова — отбеляза тя.
— Благодаря. — Мистър Ъпман стоеше до яхтата си и възторжено я оглеждаше. — Имам я от две години. Отнема ми много време, но полагам усилия да я поддържам. Когато се преместих тук, реших, че трябва да се възползвам от живота до океана. Доста дълго спестявах, обаче си купих точно това, за което мечтаех.
Той леко скочи на малката палуба и подаде ръка на Хелма и Рут.
— Добре дошли на борда.
Яхтата се заклати от стъпките им. Хелма веднага се отпусна на седалката до руля.
— Може ли човек да спи тук? — попита тя.
— И още как — веднага отговори Рут.
Лицето на мистър Ъпман почервеня.
— Разбира се. Мога и да готвя. Ще отворя люка да разгледате.
— Благодаря, но ще поседя, докато свикна с вълните.
— Какво ще кажете да си сипем от онова освежително нещо, което споменахте? — попита Рут.
Хелма остана на седалката, а Рут се спусна в кабината след мистър Ъпман. По пристана минаха мъж и
