местните водохранилища. Идвате като специалист по превръщането на солената вода в питейна.
— Значи все пак ще се опитат да спасят лозята? — запита Арайа оживено.
— Оказваме съдействие на краля по този проект.
— Как е дядо ми?
— При неговата възраст е естествено да има някои оплаквания — отвърна Сандерсън дипломатично.
Арайа гледаше през прозореца. В Ланкония нищо не се бе изменило от векове. Тежката кола на посолството изглеждаше прекалено широка за тесните улички, настлани с калдъръм. Тези улици са били правени явно за хора и за кози стада, а не за големи лимузини. Същите бяха варосани, покрити със синкавосиви плочи, типични за Ланкония. Хората се движеха пеша. Нито коли, нито камиони. Но се мяркаха конски каруци. Хората бяха облечени в ланконска носия и в нея не бе изменено нищичко от стотици години: жените носеха дълги тъмни поли, бели блузи и пъстровезани колани. Мъжете бяха с панталони до коленете, бели ризи и бродирани жилетки. Децата представляваха миниатюрно подобие на своите родители.
Сандерсън и Джей Ти бяха приключили междувременно своя разговор и Джей Ти каза тихо:
— Имаш чувството, че тук времето е спряло.
— Ти си по-близо до истината, отколкото сам предполагаш — отвърна Арайа тъжно.
— Пристигнахме! — обяви Сандерсън и спря пред триетажната бяла сграда на хотела. Той се извърна и погледна Арайа. — Не смятам, че някой може да ви познае, но трябва да сте подготвена, ако все пак се случи. Необходимо е да се показвате колкото се може повече на обществени места, нека похитителите да разберат къде да потърсят заместничка. Ако всичко върви по план, двойницата ви утре ще изчезне.
— Знае ли се вече кои са похитителите? — попита Джей Ти. — Кой искаше да премахне принцесата?
— Имаме известни подозрения, но все още липсват конкретни доказателства… А, ето го и хопът! Да вървим!
— Почакайте — каза Арайа и сложи ръка на рамото на Джей Ти. — Познавам този човек! — Хопът на хотела беше човек към седемдесетте. — Едно време ни беше трети градинар. Жена му винаги ми печеше курабийки. Него трудно ще го заблудя…
— Работата е вече в пълен ход, не можем сега да се откажем! Набий си го в главата: никога не си била тук. Никога не си виждала този човек!
— Ох, да — примижа Арайа и си пое дълбоко въздух.
Тя остана пред входа, докато Сандерсън влезе в хотела, а Джей Ти сваляше багажа от колата.
Старият човек едва не изпусна куфарите, като съзря Арайа.
Тя дъвчеше дъвката си с отегчен вид.
— Какво ти става? Да не си видял призрак?
Старецът беше застанал пред нея и не сваляше очи от лицето й. Арайа се наведе, вдигна полата си почти до бедрата и започна да оправя ръба на найлоновите си чорапи.
— Е, миличък, видя ли сега достатъчно? — запита го тя свадливо.
Джей Ти я хвана под ръка и я дръпна да влезе.
— Какво правиш! Излагаш американците! Не преигравай!
— Ама разбира се, любов моя! Ще правя винаги онова, което кажеш, съкровище…
Джей Ти само я стрелна с очи.
Фоайето на хотела изглеждаше така, като че се намират в ловния дворец на руския цар: тежки греди по тавана, облицовани в дърво стени, тежки дъбови мебели. Над рецепцията беше окачено знамето на Ланкония: елен, коза и чепка грозде на червен фон.
— Твърде старомодно — констатира Джей Ти полугласно. — Дали имат бани?
— Мисли за американския престиж! — отвърна Арайа хапливо.
Докато Джей Ти попълваше формулярите за гости, портиерът вдигна очи и зяпна в Арайа. Гледа я толкова продължително, че тя не издържа и му намигна. Човекът моментално наведе глава.
— Извинете ме, лейтенант Монтгомъри! Трябва да взема нещо! — Портиерът изчезна в задната стаичка.
Джей Ти погледна Сандерсън въпросително, но той само вдигна рамене. — Служителят обаче веднага се върна с дебелата си жена и две охранени дечица. Стояха и гледаха Арайа смаяни.
— Има ли някакви картички с изгледи от тази крепост? — приближи се към тях Арайа. — Иначе никой в къщи няма да ми повярва, че може да има наистина такъв загубен хотел?
Никой не помръдна. Тя се облегна на плота.
— Какво ви става?! — запита тя свадливо. — Какво ме гледате така всички? Изглежда не обичате американците, така ли? Не сме достойни за вас, така ли? Да не мислите, че…
Джей Ти я дръпна.
— Кети, свивай си устата!
Портиерът се събуди от своя транс.
— Извинете нашето лошо държане. Не искахме да ви обидим, но вие страшно приличате на нашата принцеса! Като две капки вода!
Арайа ръгна Джей Ти в ребрата и се провикна:
— Чуваш ли, съкровище? Те казват, че приличам на принцеса!
Жената на портиера извади от чекмеджето някаква пощенска картичка и я пъхна под носа на Арайа.
Тя взе снимката и сбърчи нос: беше официалният портрет на Нейно кралско височество, принцеса Арайа. Без да скрива разочарованието си, заяви:
— Дрънкулките й са доста хубави, но познавам къде-къде по-красиви жени. Право да си кажа, Айли от кварталния бар изглежда по-добре. Не намираш ли, съкровище? Как изобщо ви хрумна, че приличам на тази натруфена благородна кокошка? Искам да знаете само едно нещо: аз съм била „Мис подводница“! Чудно ли ви е? Двеста и шестнадесет матроси гласуваха, че предпочитат да се потопят с мене! — Тя погледна Джей Ти: — Не приличам на нея. Тя ми прилича на артистка от немите филми!
Той я обгърна с ръка, взе снимката, хвърли я сърдито на масата и обяви на портиера и смаяното му семейство:
— Жена ми е много по-привлекателна от тази личност! Ела, миличка, да се приберем горе, за да се успокоиш!
Той притисна главата й на рамото си и я поведе към стълбата.
Когато останаха сами в стаята, Сандерсън изгледа Арайа възхитен:
— Поздравявам ви, мисис Монтгомъри! Вие сте наистина най-неприятната американка, с която съм имал неудоволствието да се срещна.
Тя се усмихна и му намигна комично:
— Благодаря, стари друже!
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Мистър Сандерсън остана три часа в стаята им, за да изложи отново пред тях сериозността на положението. Обясни им, че е много важно Арайа да се върне на трона. Разказа колко необходим е ванадият за Америка, от какво огромно стратегическо значение са военните бази.
— Запланували сме — заяви мистър Сандерсън — да арестуваме двойничката и нейната леля лейди Емире щом се върнат от Америка, преди още някой от семейството да има възможност да види принцеса Мод. Това ще означава, че престъпниците веднага ще потърсят контакт с вас, Ваше кралско височество. За да привлечете вниманието им и да могат те да забележат приликата, ще е необходимо вие двамата да се показвате на обществени места. А щом вие, Ваше кралско височество, отново заемете законното си място, вашите услуги, лейтенант, няма повече да са нужни. Принцеса Арайа не може да влезе в двореца с американски съпруг до себе си, в края на краищата! Посланикът и аз сме запланували връщането на лейтенанта още в момента, когато заговорниците осъществят контакта с вас!
— Но нали… — започна Арайа, искаше да обясни, че лейтенант Монтгомъри е неин съпруг и ще остане завинаги такъв.
