Джей Ти докосна леко ръката й.
— Остават ни значи само няколко дни — каза той тихо.
— Да — потвърди мистър Сандерсън, обезпокоен от нежните, любящи погледи, които неговите събеседници си размениха.
— Ще се грижа за безопасността на Арайа — обясни Джей Ти. — Не мога да я оставя сама с престъпниците. Те вече направиха опит да я убият.
— Да, но сега атентаторите ще смятат, че това е само една американка. Твърдо съм убеден, че убийците отдавна са се успокоили, че истинската принцеса се е удавила край бреговете на Флорида. — Не знаем кой стои зад цялата тази работа, но не е задължително да е същото лице, което ще потърси контакт с Кети Монтгомъри.
Джей Ти смръщи чело.
— Не мисля, че подбудителят на отвличането е такъв глупак, както ви се ще да приемете. Наистина ли не съзнавате, че жена ми е в смъртна опасност? Мисля, че аз…
— Лейтенант! — прекъсна го мистър Сандерсън остро. — Нямаме повече нужда от услугите ви! В състояние сме да защитим Нейно кралско височество!
Арайа с усилие сдържаше вълнението си. Беше щастлива, че Джей Ти иска да я закриля и че се безпокои за нея. Дали все пак не е възможно той да остане при нея!?
Джей Ти им обърна гръб и се загледа през прозореца.
— Ние, имам предвид посланикът и аз — продължаваше мистър Сандерсън — си мислехме, че може би ще е най-добре ако вие двамата оставите впечатлението за не съвсем щастлива брачна двойка. И в такъв случай ще е съвсем естествено, когато съзаклятниците потърсят Ваше височество, американката да реши, че предпочита да участвува в комедията без неприятния си съпруг…
Джей Ти продължаваше да гледа навън.
— Да, звучи разумно — промърмори той. И се обърна към тях: — Няма ли да хапнем нещо? Полетът беше продължителен, най-добре е да си лягаме.
Мистър Сандерсън се окашля:
— Ами… ние бяхме решили тази вечер да вдигнете един як, шумен скандал в ресторанта, а след това вие, Ваше кралско височество, бясна от гняв да избягате в американското посолство и да пренощувате там. Това време ще ни е нужно, за да ви информираме подробно за останалата част от плана. А трябва да се видите и с посланика. Има да се доизясняват още много неща…
— Следователно аз повече не съм ви необходим — каза Джей Ти горчиво, като избегна погледа на Арайа. — Отивам да взема един душ, разбира се, ако намеря някаква баня. След това можем да инсценираме скандала в ресторанта. Предполагам, че няма да ни е трудно. — Той си взе чисто бельо и кърпа за лице и изчезна от стаята.
— Не! Не и не! — избухна Арайа щом вратата зад Джей Ти се затвори. — Направили сте всичко погрешно! Съвсем не е така! Ние двамата оставаме заедно. Американското правителство се зае да ми помогне само при условие, че възкача до мене на трона един американец. Ние няма да се развеждаме, оставаме си женени. Така че ще е по-добре, ако и сега не се разделяме… — Чувстваше, как в нея се надига паника. Не искаше да загуби човека, който означаваше толкова много за нея!
Мистър Сандерсън я дари с всепрощаващата усмивка на дипломат от кариерата.
— Ние сме информирани, естествено, и за този аспект на вашето споразумение, Ваше Височество! Но разберете: това е само някакво договаряне между военни, недомислено нито дипломатически, нито политически! Не допускате, предполагам, че хората просто ще приемат на ланконския трон да се настани някакъв американец! Та той не познава нито задълженията на един принц-консорт, нито Ланкония! А и доколкото ми беше казано, той изобщо няма амбициите да става принц-консорт! Той просто няма да е в състояние да изпълнява тази длъжност, дори и ако, в което силно се съмнявам, ланконският народ приеме един обикновен гражданин за съпруг на своята кралица. Сега трябва да мислите само за доброто на Ланкония, а не за Вашите… хм, лични желания!
Арайа почувства едва ли не физически как някакъв товар легна на плещите й. Побиха я трънки.
— Но членовете на кралския дом нямат право да се развеждат — каза тя тихо.
— Бракът ще бъде анулиран — поясни мистър Сандерсън кратко. — Бил е сключен под натиск, така че както Придворният съвет на Ланкония, така и американското правителство ще приемат този аргумент. Ще разчитаме на вас да убедите краля да ни предостави ванадия, а в знак на благодарност за оказаната от нас помощ да ни позволи в близко време да създадем военните бази във Вашата страна.
— Безспорно — отвърна Арайа. — Америка много ми помогна и ние ще дадем израз на нашата благодарност.
Лицето на Сандерсън се проясни.
— Съжалявам, че трябва да ви създам известни неудобства, но аз нямах представа, че вие и вашият съпруг сте се сближили… Бе ни казано, че вие ще се радвате на едно анулиране.
— Минали работи! — прошепна тя. След това изправи глава: — Оставете ни още малко време, за да можем да се сбогуваме. Можем да направим скандала, след като съзаклятниците ме потърсят. Така че тогава той ще може да настоява, че жена му не бива да се забърква в такава безумна история, а пък аз няма да му се подчиня. Ще заявя, че предпочитам да бъда по-скоро принцеса, отколкото негова съпруга. А бракът ще можете да обявите за недействителен, след като заема мястото, което ми принадлежи по закон!
— Да, обаче…
— Разрешавам ви да се оттеглите!
След като каза това, Арайа изведнъж осъзна, че за първи път от много време бе действала като принцеса.
— Разбира се, Ваша светлост! — каза мистър Сандерсън, поклони се и напусна стаята.
Арайа се приближи до прозореца и се загледа в хората, които минаваха по улицата. Вървяха с провлачена стъпка, като старци. Деца не се виждаха. Всяка година стотици млади хора напускаха страната заедно е децата си — тук нямайте работа, нямаше производство, нямаше бъдеще.
Внезапно отново я връхлетя чувството за нейната отговорност към тези хора. Вярно е, че Коронният съвет издаваше закони, следеше за съдопроизводството и спазването на тези закони, но задължение на кралското семейство бе да привлече вниманието на другите страни към Ланкония. През последното столетие нейното семейство се беше превърнало в нещо като туристическа атракция…
Тя погледна семплата си тъмнокафява рокля и си спомни какви церемонии бяха, когато я обличаха като принцеса. Всяка сутрин три жени се въртяха около нея, за да я облекат и да вчешат дългата й коса. А трябваше да се преоблича по няколко пъти на ден, цял ден само това правеше — рокли за сутрин, следобедни рокли, рокли за приеми, рокли за чай… Да не говорим за официалните тежки вечерни тоалети.
Спомни си и за своята заетост. Обикновено денят й беше разчетен по минути. От десет сутрин до шест вечер все трябваше да бъде някъде. Посещения в предприятия, изслушване на поданиците си… Умело трябваше да избягва всички лични въпроси. Към всичко това се прибавяха и официалните пътувания из провинциите на Ланкония, посещения на болници… Ръце, ръце, хиляди ръце, с които трябваше да се ръкува. Вечерите, с дълги и изнурителни балове…
Преди да замине за Америка, съвсем не си бе давала сметка за многобройните си задължения. Целият й живот беше подчинен изцяло на изпълнението на задълженията й.
Как не помисли, че би трябвало предварително да попита американския си съпруг, би ли желал да сподели с нея такъв живот? Как би се държал той като крал? Дали няма да хвърля репортерите в плувния басейн? Или ще продължи да се среща с обикновени на вид жени из разни улични кафенета? Може ли като нищо да се яви на вечеря с тениска?
А жителите на Ланкония? Как биха го възприели? Възможно е той да се отнася с презрение към козарите в нейната страна. Всеки американец изглежда смята, че неговата страна е най-добрата в целия свят. Би ли приел лейтенант Монтгомъри да се откаже някога от американското си поданство? Ще поиска ли изобщо да научи ланконски език?
Той е толкова избухлив, толкова нетърпелив и нетолерантен. Тя си спомняше твърде добре за престоя им на мангровия остров. Сега вече тя можеше да разбере какво у нея го вбесяваше. Ала в Ланкония
