и вълнението му се предаде и на другите.
— Изглежда е пожар! Зърното!
И Ян и Джефри скочиха на крака в един миг, а дървените пейки едва не се прекатуриха, когато хукнаха към вратата. За минути се бяха качили на конете си и тръгнали към пожара, чието сияние ги водеше в тъмнината, а пушекът се губеше в нощното небе.
Когато пристигнаха, огънят беше вече потушен. Една жена стоеше сред пушека и пепелта и гасеше последните пламъци с плитката си. Беше покрита със сажди от глава до пети и нямаше едно място но тялото й, което да не е черно. Сплъстената й коса висеше, натежала от пепел и мръсотия, а от нея стърчаха цели снопове пшеница.
Колин вдигна поглед и видя, че двама мъже на коне я гледат. Тя се спря и се изкашля да изчисти дробовете си от пушека, който беше вдишала. Когато пожарът беше избухнал, тя беше наредила Дуайт и нейните мъже да си отидат. Сега й се искаше да не беше го правила. Но тя нямаше да бяга. Тя отстояваше територията си и стоеше пред тях в цялото си рошаво величие.
— Какво правиш, девойче?
— На какво ви прилича това, което правя?
Те се бяха приближили достатъчно и Колин можеше да прочете какво беше изписано по лицата им. Те очевидно не бяха очаквали, че тя е толкова наперена. Мина й наум едно предупреждение, че най-добре беше да не се държи така, но тя не му обърна внимание.
— Гасиш ли го, или го разпалваш?
Колин внимателно ги наблюдаваше. По-високият, тъмнокосият мъж продължаваше да мълчи. Тя точно в него беше вперила поглед.
— Аз бих попитала твоите хора, които предизвикаха пожара. Да хвърлиш факла насред житница не е много хитро.
— А ти значи го гасеше.
— Всъщност аз го крадях.
Те определено не бяха очаквали подобно нещо. Но пък и Колин не беше очаквала реакцията на мургавия мъж. Той се засмя, но не за кратко, а продължително и от сърце. Тя си помисли, че може да падне от коня си — така силно се смееше.
Колин изтича до него и сграбчи големия му обут в ботуш крак и го дръпна с все сила. Грамадният мъж се прекатури от коня и тежко се строполи на земята.
— Не обичам да ми се пали житото. Очаквам да ми се плати за всичко. И да кажеш на Блекстоун — да ми се изплати за всичко.
Ян се изправи и хвърли един поглед на спътника си, като се опитваше да не се смее. Той небрежно се приближи до Колин. С цяла глава по-висок от нея, той беше най-широкоплещестият мъж, когото бе виждала. Веселието все още личеше в очите му, но лицето му беше сериозно. Очите му бяха много светли, а чертите на лицето му толкова силно изразени, че изглеждаха сякаш са дялани от камък — всяка една линия се открояваше ясно и отчетливо. Черната му коса беше изтеглена много назад и здраво вързана на тила, тъмна и буйна като нощта. Тя смело разгледа пълната извивка на устните му и й се стори, че й се иска ги докосне.
— Мисля, че е време да се запознаем. Аз съм Ян Блекстоун.
Колин изведнъж замълча и престана да се взира.
— Предполагам, че имам удоволствието да се запозная с Колин Макгрегър. Прав ли съм?
— Уверявам те, Блекстоун, не е удоволствие.
Веселието се върна в погледа му и тя видя игривото пламъче в очите му. Гняв започна да се надига в нея и я заизмъчва чувство за вина, когато разбра, че го беше сметнала за красив.
— Така си и помислих — каза той.
— Какво точно си мислиш? Чудиш се какво да правиш с мен ли? Яд ли те е на мен, Блекстоун?
— Да, яд ме е на тебе. Напоследък ми създаваш доста неприятности.
— И още повече ще ти създам преди всичко да свърши.
— По дяволите, жено. Какво искаш от мене?
Въпросът беше справедлив и Колин искаше да му отговори. Но не беше сигурна дали може…
— Искам…
— Какво, жено? Какво?
— Искам да си платиш за това, което ми причини.
Ян я изгледа продължително.
— Нищо от това, което имам, не може да замени семейството ти.
— Да, нищо не може да го направи.
— Тогава какво искаш? Какво ще те прогони от живота ми?
Колин се приближи и застана плътно до него. Проточи шия, за да се взре в очите му, които я смущаваха.
— Искам живота ти, Ян Блекстоун. Мъртъв те искам.
Първоначално й се стори, че забелязва гняв в погледа, който изучаваше толкова отблизо. След това видя как игривото пламъче се връща.
— Хубаво момиче си, ще ти го дам — след това той пак се засмя.
Този път тя силно го удари по лицето. Смехът му спря. Погледът, който й хвърли, би изплашил повечето мъже, но тя не се вразуми. Продължи, без да се замисля. Отстъпи назад и изтегли меча си.
— Може би ще те убия сега и повече няма да се занимавам с тая работа.
Мисъл по-бърза от светкавица й мина през ума, но тя толкова бързо изчезна, че даже не можа да я накара да внимава. Беше си казвала, че не може да се бие с Черния вълк и да победи, но в този момент не я беше грижа. Никога не беше била толкова разгневена. Буйни чувства бушуваха в душата й. Тя чакаше, но Блекстоун не помръдна да извади собственото си оръжие.
— Няма да се бия с жена!
Думите му бяха нежни, за разлика от огъня, който гореше в очите му. Колин също толкова нежно отвърна:
— Изтегли си меча или ще те съсека. На място.
Въпреки това той не помръдна. Колин не се замисли какво искаше да му каже. Вече нямаше значение. Ако се наложеше, щеше да го убие.
Ян стоеше, онемял от учудване. Ако се съдеше по погледа й, наистина беше решила. Беше решила да се бие с него. Възхищението смекчи яда му.
— Бъди разумна, Колин.
— Аз съм главатар на клана Макгрегър и те викам на дуел. Черния вълк приема ли или не?
Тя го избутваше, притискаше го в стена без изход. Да се откаже от дуела, би било страхливо. Да приеме и да се бие с жена, би било недостойно за неговия собствен закон за честта.
— Няма да се бия с тебе.
— Страхливец — изсъска тя.
Ян го заболя, но нямаше да се хване на въдицата. Той се обърна да си върви. Колин го нападна със смразяващия боен вик на всеки шотландски боец, който бе срещал. Той се изви и изтегли меча си, като възнамеряваше само да я обезоръжи. Остриетата им се срещнаха и сблъскаха със силата на всяка замахваща ръка. С едно рязко движение оръжието на Колин беше изтръгнато от ръката й. То тежко падна някъде в саждите и пепелта, които ги заобикаляха.
И въпреки това Колин нямаше намерение да се отказва. Когато Ян хвърли един поглед да разбере какво беше намислил Джефри, тя се нахвърли върху него. Инстинктите му надделяха, той вдигна ръка и с върха на меча си прободе Колин в рамото. Това я накара да се откаже от нападението.
— По дяволите, жено. Можех да те убия. Не разбираш ли? Това не е игра и е време да престанеш да беснееш така.
Сякаш точно в най-подходящия момент една светкавица освети, черното небе и бързо беше последвана от гръмотевица. Изля се дъжд. Бурята беше в унисон с чувствата, които бушуваха в сърцето на Колин.
— Мразя те, Блекстоун! Искам да умреш!
Дали беше чул заплахата й? Не можеше да е сигурна. Той просто отиде при коня си и го яхна. Другият
