Отец Макклауд само кимна и не беше изненадан.
— Търся една жена на име Лин.
По лицето на отец Макклауд не трепна нито едно мускулче.
— Не познавам такава жена, лорд Блекстоун.
Ян си помисли, че ще полудее.
— Казаха ми, че едно момченце на име Даниъл ви е предало съобщение от нея. Било е преди повече от два месеца, почти три.
— Можете ли да я опишете?
— Има прекрасна червена коса и изумителни зелени очи.
— Казвате, че името й е Лин? Знаете ли фамилното й име?
— Не — Ян се почувства глупаво. — Не го знам.
— Мога ли да попитам — осмели се отец Макклауд, — защо искате да откриете тази жена?
Гласът на Ян прозвуча напрегнато и уморено.
— Искам да поговоря с нея. Нищо повече.
Свещеникът се замисли за това.
— Струва ми се, че ако тя искаше да говори с вас, вие щяхте да знаете къде да я намерите.
— Да — призна Ян. — Моля ви, отче. Много е важно да я открия.
Отец Макклауд не изглеждаше убеден.
Ян стана.
— Ще я намеря. Дори ако се наложи да доведа моите хора утре и да претърся всяка къща в селото.
— Това е земя на клана Макгрегър, лорд Блекстоун. Не смятам, че ще е разумно. Може да пострадат хора.
— Да, не би било разумно, отче. Сигурен съм. И двамата знаем, че ако кланът Макгрегър се бие, няма да спечели.
Той каза, каквото трябваше, и отец Макклауд отстъпи.
— Ще видя дали ще мога да ви намеря девойчето. Но помнете думите ми, че ако нещо я сполети, аз самият ще се бия с вас.
Ян вдигна ръце.
— Нямам желание да навредя на Лин. Имате честната ми дума.
— Елате пак утре вечер, лорд Блекстоун. Късно. Не е хубаво да ви виждат тук.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Колин чу, че конете се изкачват и разбра, че Ян и Джефри са пристигнали. Тя седеше сама в параклиса, след като беше убедила отец Макклауд, че трябва да срещне насаме Ян. Той беше отишъл в стаята си и я беше успокоил, че само трябва да извика, ако има нужда от него. Тя се опита да се успокои. Вратата се отвори, а после се затвори.
Стъпките му бяха тихи, почти не се чуваха, а това изуми Колин, защото тя си мислеше колко внушителен изглежда е високия си ръст и широки рамене.
Тя не вдигна поглед, когато той спря до нея, а от страх се беше вторачила в пода. Стискаше с ръце вълнената си пола и се опитваше да измисли нещо да каже.
Ян коленичи и нежно я хвана за пръстите, които беше издърпал от полата й.
— Лин.
Колин все още не можеше да го погледне. Знаеше, че ще се поддаде на очарованието на златните му очи, ако го направеше. Трябва да е силна. Тя се отскубна от нежния му допир и стана с гръб към него.
— Защо не можахте просто да ме оставите на мира.
Ян за миг замълча.
— Как… — Гласът му затрепери и той си прочисти гърлото, преди отново да почне. — Как бих могъл да не те потърся?
Най-после тя го погледна.
— Сигурно вече разбирате, че вие и аз не можем да бъдем заедно.
— Защото ти живееш тук? Сред клана Макгрегър?
— Да.
Колин не каза нищо повече, защото не знаеше докъде ще я отведат лъжите. Невъзможно беше той да разбере истината.
— Защо не ми каза?
Колин се засмя.
Ян се замисли за момент, а после каза:
— Тя те изпрати. Нали?
— За какво говориш? — Колин се смути от рязката промяна в тона му.
— Тая вещица, Макгрегър — каза той. — Тя те изпрати да ме шпионираш, нали?
Тая работа не вървеше на добре — не й харесваше тонът му. Колин преглътна и се опита да потисне собствения си гняв.
— Не, главатарката не знае нищо за нас и нищо не трябва да разбере. Никога.
— Върни се с мен, Лин. — Ян я хвана за ръка. — Тази вечер.
Това съвсем изненада Колин. Не беше сигурна какво да каже.
— Това е невъзможно.
Тя отскубна ръката си. Твърде трудно й беше да мисли, когато той я докосваше.
— Защо да е невъзможно?
Тръгни си оттук.
— Искаш прекалено много, Ян. Ти би ли напуснал семейството си, за да бъдеш с мен? Би ли предал клана си?
Ян отчаяно вдигна ръце.
— Не, не бих. Но за теб е различно.
Розовината по бузите на Лин стана яркочервена и Ян видя как гневно проблясват очите й.
— Защо за мен да е различно? Да предам клана си и да изоставя любовта на семейството си би било без значение, а може би болката — по-поносима? И за какво? Да бъда твоя любовница?
Не беше мислил за нищо друго, освен да убеди Лин да дойде с него.
— Толкова ли лошо би било? Аз сигурно бих ти осигурил по-добър живот от тоя, който водиш тук.
— Прекалено много си убеден.
Ян се изнерви и почувства как търпението му го напуска.
— Защо си толкова вярна на клана? Тя е глупачка, че продължава с тази вражда. Тя не може да спечели.
— Може би не е въпрос на печелене.
— В такъв случай, тя ще трябва да се откаже.
Колин въздъхна.
— Ами честта и верността на хората й? Ами баща й и братята й, които ти си пратил в гроба? Трябва ли да забрави всичко това? Ти би ли го забравил?
— За мен би било различно. Тя е жена, Лин.
— Не. — Колин затвори очи от яд. — Тя е главатар на клана. Честта я задължава. Чест, за която е без значение дали тя е жена или мъж. Чест, която тя трябва да отстоява или да умре. А аз съм вярна на Макгрегър и няма да я предам.
— В такъв случай ти си също толкова глупава.
— Да. Няма да дойда с теб, Ян. — Колин почти се разплака. — Обещай ми, че няма да идваш тук отново.
Ян не каза нищо.
— Моля те — прошепна тя. — Умолявам те.
— Толкова ли малко означава за теб нашата единствена любовна нощ? Ще ме накараш ли да стоя настрана?
