Винаги усещах, когато Пат се готвеше да избухне. Той започваше да ме гледа с мразовит поглед, като че ли бях заподозрян, и трябваше три пъти да повтарям разказа си, преди той да попита:
— По-добре ми обясни защо не задържа Грета Сървис.
— Под какъв предлог?
— Можеше да ме извикаш.
— Да, разбира се, ако тук наистина има нещо и тя е забъркана, веднага щеше да заличи всички следи.
— Майк, на мен тези не ми минават.
— Нима! Бих искал да чуя какво щеше да ти каже адвокатът, ако се беше опитал да предприемеш нещо. Сам зная как да постъпвам, но тук не може нищо да се направи. Имаш ли някакви сведения за Лоренцо Джоунс и за Гейтс?
— Никакви. Джоунс се е забил в някоя дупка, а всичко, което знаем за Гейтс, са сведенията от момчето, обслужващо асансьора в Проктър Груп Билдинг, което ни каза, че Гейтс си е тръгнал към единайсет. Не е носел със себе си никакъв багаж и ужасно е бързал. Жената, която чисти жилището му, твърди, че там всичко е наред, но според нея Гейтс си има гадже, при която държи дрехи за преобличане. Търсим я. За съжаление другият служител в хотел Сейндлър не ни каза нищо ново. Той познава Хауел, но не разпозна Грета. Разбира се, знае някои неща, но упорито мълчи. Натискаме го, но засега не се получава нищо.
— А Далси Макинес?
— Появила се е по вашингтонската телевизия днес сутринта. Организирала модно ревю пред някаква голяма женска организация. Тя е на гости на една дама, която е съпруга на един от големите ни политици, и не знае нищо за Гейтс. Според нея той е тръгнал някъде по лични дела, но нашите хора са на друго мнение, защото цялата апаратура, която би следвало да вземе със себе си, е останала в студиото.
Облегнах се на стола и скръстих ръце на тила си.
— Във вестниците не пишат кой знае колко много за Мич Темпъл.
— Помолихме ги и те се съгласиха. Часовникът на стената отмерваше секундите.
Накрая Пат каза:
— Съдебният лекар получи отговор на запитването си относно отровата, с която е била отровена Постън. Оказа се, че не е чак толкова екзотична, колкото мислехме в началото. Има още няколко подобни производни, които се използват в Изтока в продължение на столетия. Излязла е от употреба, когато кралската династия била свалена, но все пак още може да се намери. В Интерпол разполагат със сведения, че тази отрова на няколко пъти е била използвана в Турция за кръвно отмъщение.
— Не ми е много ясно какво имаш предвид? — казах аз.
— Нищо, просто разсъждавам на глас.
— Извини ме, приятел.
— Не можем да открием бича, с който е била причинена смъртта на Дилейни.
— Все още имате шансове. Разберете кой е неговият собственик.
Пат ми хвърли ядосан поглед.
— Майк… този тип сигурно е доста костелив орех — той хвърли молива на масата и удари с длан по плота. — По дяволите, умът ми не го побира какво може да е това, а ми се струва, че и ти не знаеш.
Замълчах.
— По дяволите, Майк…
— Нещо не е наред. Има твърде много факти, които не се връзват един с друг. В тази история са замесени хора, които не би трябвало да участват в нея. Обикновено обекти на подобни убийства са определен род личности… те не би трябвало да се намират в голям район.
Млъкнах и се залюлях със стола.
— Не, не мисля, че това е работа на един човек. Всичко е доста добре координирано. Ако тук наистина действаше един човек, нещата щяха поне малко да се изяснят. Ако тези убийства са свързани, в тях няма нищо случайно.
— Имаш право, Майк.
— Може би Тиъдър Гейтс държи ключа към цялата тази история. Познавал е и трите момичета. Снимките им бяха в картотеката му. Видях там името на Грета, а после картонът изчезна. Имал е достатъчно време, за да го унищожи. Може би Грета му се е обадила и му е казала, че съм я открил. Нужно му е било само малко да размисли, за да се сети как трябва да постъпи. Взел е картона и е изчезнал.
— Защо?
— В това се заключава въпросът — отвърнах аз. — Защо. Навярно двамата с Грета са имали някаква обща работа. Очевидно някой е платил на Лоренцо Джоунс за престоя му онази нощ в стаята на Вирджиния Хауел. Сигурен съм, че тя не е получила нищо.
— Ще го хванем.
— Разбира се, но каква полза от това? Той е обикновен сводник. Ако тук се крие някаква изгода, него за нищо на света не биха го взели. Такъв тип сигурно би провалил всичко. Не. Просто са се възползвали от него за някакви определени цели. Напълно е допустимо, че Гейтс е установил контакт с Джоунс. Можел е да получи указание от някого да се свърже с него, а може и просто понякога да прибягва до услугите му. Всичко ще стане ясно, когато се появи Гейтс, но нямаме време да чакаме.
Пат стана и се приближи до прозореца, като нервно пукаше с кокалчетата на пръстите си.
— Мич Темпъл също се е опитал да свърже нещата. Познал е някого и затова е умрял — Пат се обърна и ме загледа. — А после и оня, който се опитваше да те пречука. Тук също не успяхме да изясним нищо. Честна дума, струва ми се, че имаме работа с цяла тълпа призраци.
— Но въпреки това те съществуват.
— Именно. А ние се намираме в идиотско положение. Представяш ли си какъв шум ще вдигнат вестниците, ако не предприемем нещо.
Кимнах с глава.
— Да, всички репортери в града работят извънредно.
— Разликата е в това, приятел, че те не могат да операт пешкира…
— Пат!
— Слушам те.
— Какво знаеш за Бредбъри?
— От каква дупка в главата си го извади това?
— Хрумна ми просто така, в хода на мислите.
Усмивката на Пат стана толкова студена, че чертите на лицето му се изкривиха. В нея нямаше и намек за хумор. Добавих:
— Хари Сървис спомена, че Грета получила писмо оттам. Но самият той не го е чел.
Изразът на лицето му стана по-мек.
— Кога е било това?
— При последното й посещение в затвора. Пат помисли една-две минути, после каза:
— Това е курорт на брега, там се намират вилите на някои много богати хора. Не съм ходил близо пет години там.
— Нищо повече ли не знаеш?
— Да не си надушил нещо?
— Не, само питам.
— Напълно е възможно да е ходила там. Пълно е с обществени плажове, има пристанище за яхти. В последно време това място гъмжи от художници и модели, явно е, че постепенно се превръща в тяхна колония. Постоянните жители дори се опитват да се оплакват, но без никаква полза. Те са на мнение, че цялата тази тълпа им разваля пейзажа, особено след като едно-две посолства наеха там вили.
— Какви посолства?
— Френското и още някакво, от сателитите на Русия. Мисля, че и едно посолство от някаква близкоизточна страна се премести там преди две години.
Засмях се изненадан.
— А пък аз си мислех, че знаеш само нещата, които се отнасят само за града.
