— Според мен, трябват ти шест!
Погледите на всички се отправиха към галеона, който се опитваше да достигне брега. Баскът внимателно се прицели. Проехтя силен гърмеж. Когато димът се разнесе, Мендоса високо изруга. Той не беше улучил гротмачтата, където се целеше, а една от рейте.
— Ти отскубна само едно перце от птицата — извика графът. — Мислех, че ще улучиш някое от крилата.
— Имам на разположение още пет изстрела, капитане!
— Проехтя втори гърмеж. Почти едновременно с него се чуха всичките оръдия от лявата страна на галеона. Снарядите падаха във водата.
— Тези хора не пестят барута си — рече графът.
Мендоса отново напълни оръдието си. Той стреля и в следващия миг се чу високо ура. Гротмачтата на неприятелския кораб бе свалена.
— Това се казва майсторски изстрел! — извика гасконецът.
— Доволен ли сте, господин графе? — попита Мендоса.
— След десет минути галеонът ще бъде в ръцете ни — каза вместо отговор синът на Червения корсар.
Глава дванадесета
СЕКРЕТАРЯТ НА МАРКИЗ МОНТЕЛИМАР
Галеонът не можеше да избяга вече и един ярд напред. След десетина минути „Светкавица“ приближи кораба.
— Последвайте ме, буканери! — извика синът на Червения корсар.
Мендоса и гасконецът изтичаха подир него с извадени шпаги. Повече от четиридесет испанци се втурнаха срещу тях с викове:
— Смърт на корсарите! Хвърляйте ги в морето! Силен порив на вятъра отдели корабите един от друг. Моментът беше твърде опасен, тъй като буканерите не можеха да се притечат на помощ на графа и двамата си другари.
— Спасете графа! — извика някой от екипажа на фрегатата.
В това време испанците се спуснаха срещу тримата храбри корсари. Те бяха напълно уверени в своята победа. Колкото и ожесточено и ловко да се сражаваха тримата, те не можеха дълго да се бият с многочисления противник, ако буканерите не им бяха помогнали. Те откриха жесток огън срещу испанците. Моряците от фрегатата вече бяха успели да закачат с кука галеона.
Графът, Мендоса и гасконецът се задъхваха от изнемога, когато буканерите скочиха на палубата на галеона.
— Напред, приятели! — извика графът. — Още едно усилие и победата ще е наша!
Наистина, испанците вече отстъпваха. Когато стигнаха предната мачта, те се събраха на куп. Това беше единственият начин да окажат някаква съпротива. Но граф Вентимилия вдигна червената си от кръв шпага и извика:
— Предайте се или няма да оставим нито един от вас жив!
Капитанът на галеона, който се беше сражавал лъвски в първите редици на своя екипаж, излезе напред:
— Какво смятате да правите с нас? В морето ли ще ни хвърлите?
Графът сне шапката си и отговори:
— Синът на Червения корсар, граф Вентимилия Рокабруна и Валпента почита храбростта на противника си!
— Синът на Червения корсар? — извика капитанът. — Племенникът на прочутия Черен корсар? Няма защо да се страхуваме от един благородник. Какво желаете, господин графе?
— Да ми предадете един човек, който в момента се намира на борда ви — отвърна графът.
— Кой е той?
— Секретарят на маркиз Монтелимар.
Около четиридесетгодишен мъж с пронизващи очи излезе напред.
— За мен ли говорите? — рече той.
— Да, господин Барквизимето — отвърна корсарят.
— Какво желаете?
— Да ме последвате на фрегатата.
— Като пленник?
— Мислите ли, че нападнах галеона, за да го ограбя? Ако смятате, че е така, грешите. Аз съм корсар, но не като всички останали.
— А какво ще стане с екипажа на галеона?
— Свободен е.
— Какво казвате?
— Повтарям, свободен е.
— И вие нападнахте този кораб само защото искахте да плените мен?
— Естествено.
— Но какво искате от мен?
— Не мога да ви кажа това веднага. Последвайте ме на фрегатата и галеонът ще може свободно да продължи пътя си.
— Нима не искате да плячкосате кораба? — попита капитанът на галеона.
Графът го изгледа и го попита усмихнат:
— На колко оценявате вашия галеон?
— Хиляда и петстотин пиастра.
— Карате ли злато на борда? — Не.
— Тогава аз ще изплатя на екипажа си това, което бих спечелил от ограбването на кораба ви.
Капитанът, който все още държеше в ръка окървавената си шпага, поиска да я хвърли. Но графът му попречи да направи това. Той каза:
— Запазете шпагата си, капитане. Може да имате повече щастие при следващата битка!
После той се обърна към секретаря на маркиз Монтелимар:
— Господин Барквизимето, ще ме последвате ли или не? Давам ви една минута за размисъл.
Секретарят се поколеба един миг и рече:
— Готов съм, господин графе.
Графът направи знак с ръка, корсарите напуснаха чуждата палуба и се оттеглиха на борда на фрегатата. Секретарят на маркиз Монтелимар ги последва. Когато всички бяха на борда на фрегатата, синът на Червения корсар извика:
— Вдигнете куките и опънете платната! Заповедта му бе изпълнена веднага. Графът излезе напред, сне шапката си, вдигна шпагата и извика:
— Поздравете знамето на Испания и своите врагове!
За огромно удивление на неподвижните испанци, буканерите изпразниха пушките си във въздуха.
Фрегатата продължи на запад. Графът най-учтиво покани секретаря на маркиз Монтелимар да го последва в каютата.
— Заповядайте, господине — рече той, след като затвори вратата подире си. — Седнете, тъй като ние с вас имаме дълъг разговор.
— Това ме учудва — отвърна неспокойният секретар. — Виждам ви за пръв път, господин графе.
— Убеден съм в това. В това море съм едва отпреди няколко месеца.
— Защо сте дошъл тук?
— Най напред, за да открия именно вас — отвърна графът.
— Нима се интересувате от мен толкова много?
— Вярвам, че вие имахте възможността да се убедите в това. Знаете ли кой съм аз?
— Синът на Червения корсар.
— Познавахте ли моя баща?
