— Той беше брабантец — отвърна брадатият.
— фламандската школа е добра, не може да се отрече. Ти също ли си брабантец?
— Да.
— Виж ти, а аз те смятах за испанец.
— фламандец съм.
— Това ме радва — рече Барейо. — Досега не бях се бил с фламандец. Нападни още веднъж.
— Добре тогава. Парирай ето този удар! Брадатият нападна.
Гасконецът отскочи назад и погледна учуден противника си.
— Беше майсторски удар — отбеляза той с възхищение. — Положението започва да става сериозно.
Брадатият мъж направи още няколко безрезултатни нападения, премести шпагата си в лявата ръка и каза:
— Сега ще опиташ един удар, чиято тайна наследих от моя учител.
Като се обърна към собственика и готвачите, които стояха на прага на кухненската врата, той продължи:
— Запалете свещи за този господин! След половин минута той ще бъде бездиханен труп.
— Хиляди дяволи! — извика гасконецът. — Искаш да ме уплашиш ли?
Той се обърна на свой ред към стопанина, който вече носеше две свещи.
— Оставете свещите на мира. Все още съм жив и не вярвам да има нужда от тях!
— Самохвалко! — извикаха зрителите. Мендоса размаха шпагата си и каза високо:
— Тишина там! Тук се води борба на живот и смърт!… Барейо, внимавай!
— Не се грижи за мен, братовчед. Любопитен съм да узная тайната на страшния удар. Когато се върна в къщи, ще има какво да покажа на своите приятели.
Брадатият се беше навел и свил коляното си. Той държеше шпагата в права линия пред себе си. Очевидно, изчакваше удобен момент, за да нападне.
Барейо го наблюдаваше най-внимателно. Той се опитваше да прочете намеренията на своя неприятел в очите му.
Фламандецът още повече се наведе. Той нападна страшно и изведнъж. Острието на шпагата му блесна като светкавица и се насочи към корема на гасконеца.
Чу се тъп звук и за огромно учудване на зрителите, шпагата на фламандеца вместо да разкъса корема на Барейо, полетя във въздуха и разби няколко бутилки на една от масите.
Фламандецът се беше изправил и уплашено наблюдаваше гасконеца. Барейо се бе хванал за корема от смях. Присъстващите ръкопляскаха одобрително. Някой викна:
— Великолепно!
Брадатият пристъпи към гасконеца:
— Ти ме победи. Убий ме!
— Защо? Какво мога да направя от кожата ти? Ако беше поне ягуар, някои от подробностите на твоето тяло щяха да имат известна стойност.
— Тогава? Какво да направя? — попита брадатият мъж. — Да взема шпагата си и да продължа да се бия?
— Спокойно, драги — каза стопанинът. — Вие няма да получите шпагата си, преди този господин да е платил четирите бутилки агуардиенте и двете малага, които счупи.
— Кой господин? — попита гасконецът. — Вие.
— Аз? Да платя?
— Да. Струват дванадесет пиастра.
— Вагабонтин! — извика гасконецът. — Най-напред ни измами с отровата си, която наричаш вино, с един дублон, а сега искаш още да ни ограбваш?
— Вън, пияница! — извика стопанинът, като се разтърси от гняв.
— По дяволите! — изрева фламандецът. — Този се е побъркал. Дай ми веднага шпагата, ако искаш да не изпочупя всичко тук!
— Ще платите дванадесет пиастра! — скръцна със зъби стопанинът.
Гасконецът завъртя шпага и викна:
— Напред гасконци, баски и фламандци! Да заколим този безсрамник!
Макар че собственикът не бе воин, не се уплаши. Той грабна един тиган и го захвърли срещу двамата корсари и фламандеца, който вече явно се беше съюзил с тях. Готвачите започнаха да ги бомбардират с бутилки и чинии.
Гостите отвориха вратата и побързаха да изчезнат.
Гасконецът, Мендоса и фламандецът се защитаваха храбро. Ксерес, малага, аликанте и агуардиен-те се изливаха на потоци по пейките и масите, докато във въздуха се носеха тигани, бутилки и чинии.
Битката бе продължила няколко минути, когато на вратата се появи един от гостите, избягали преди малко от пивницата, и извика:
— Нощна стража! Бягайте!
Гасконецът хвърли един стол срещу собственика. Вместо да улучи него, столът удари куп бутилки и ги направи на пух и прах. Кръчмарят изтича с хората си към вратата и викна колкото сили имаше:
— Помощ! Помощ! Убийство! Убийство!
— Да бягаме — рече фламандецът. — През кухнята има изход.
— Напред! — викна гасконецът. — Къде е твоята шпага?
— Взе я този проклет пивничар.
— Да бягаме! — викна Мендоса.
Тримата авантюристи скочиха и по масите и столовете, които лежаха в хаос по пода, се отправиха към кухнята.
— По дяволите! — извика брадатият. — Заключили са вратата!
— Тогава ще скочиш през прозореца! — рече гасконецът.
Фламандецът взе голям дървен чук от стената, който по всяка вероятност служеше на готвачите да начукват месото, и тъй силно удари едната витрина, че тя с трясък падна на улицата. Чуха се гласове:
— Какво значи това? Да не искате да ни избиете?
— Какво става тук? Да не би да е избухнала революция?
Гасконецът се беше промъкнал през прозореца. Той се озова мигом сред групичка нощни скитници и извика:
— Спасявайте се! Един ягуар, затворен в клетка, избяга!
Скитниците чуха това и се разпръснаха на всички посоки.
— Умна идея! — рече фламандецът, който също беше вече на улицата. В следващата секунда към тях се присъедини и баскът. Той задъхано рече:
— Да офейкваме. Да не би да искате да ни хване стражата?
Затичаха покрай някакъв канал, който, по всяка вероятност минаваше през целия град. След двес-та- триста крачки стигнаха една пряка уличка, пълна с народ. Между хората бе пивничарят. Като съгледа тримата бегълци, той пронизително викна:
— Ето ги вагабонтите! Дръжте ги!
— Проклет глупак! — изруга гасконецът, като извади шпагата си. — Ще го заколя като агне.
— Ти по-добре виж как да избягаме — рече фламандецът.
Гасконецът се спусна към тълпата, като раздаваше щедро удари с шпагата си.
— Бягайте! По петите ни идва един ягуар! Разбягаха се всички, но пивничарят продължаваше да вика с всички сили:
— На помощ! На помощ! Крадци!
Тримата авантюристи отново побягнаха, но пред тях се появиха двама улани и двама стрелци.
— Дръжте ги! — извика пивничарят. — Това се корсари!
Войниците се спуснаха подир бегълците.
— Проклятие! — изръмжа гасконецът. — Ние сме в клопка. Бързо, фламандецо!
Бягството не продължи дълго, тъй като гасконецът, който беше начело, изведнъж се стъписа.
