— Да не би вече да си се натряскал?
— Един гасконец! Обиждаш ме, драги Мендоса.
— В никакъв случай, Барейо.
— Гасконците не понасят обиди.
— Зная, Барейо — каза баскът. — И ние живеем на Бискайския залив.
— Но на отсрещния бряг — отбеляза гасконецът.
— Не ние, вие живеете на отсрещния бряг.
— Не може да бъде.
— Тогава ти не си никакъв моряк. Не можеш да се ориентираш.
— Аз съм гасконец.
— Карамба! Не можеш да се ориентираш. Ето ти доказателство: в момента и представа си нямаш какво пием: ксерес или аликанте.
Гасконецът се почеса по главата. Той с любопитство взе чашата, която стоеше пред него, надигна я и започна да излива съдържанието й в гърлото си.
— Внимавай, Барейо. Няма да дам нито петак, ако вземе да се окаже, че това е последната бутилка. Дублонът, за който хванахме бас в избата на маркиза Монтелимар, отиде по дяволите.
— Как? Целият дублон ли е изпит вече? — извика гасконецът ужасен.
— Пивничарят току-що ви каза това.
— Тогава той е разбойник!
— Може, но аз няма да му река истината в очите.
— Защото не си гасконец.
— Скандал ли искаш да вдигнеш? Не забравяй, че графът изрично ни нареди да бъдем особено предпазливи. Намираме се все пак между врагове.
— Един гасконец не знае какво е това страх. Веднага ще разбие черепа на онзи разбойник, ако за няколко нищожни бутилки ни вземе цял дублон. В стара Гаскония човек би могъл да пие за един дублон преспокойно цяла година.
Гасконецът вече преминаваше границата. Той стана.
— Испански разбойници! — ревна той, като удари с юмрук по масата. — Нима искате да си тръгнем оттук с празни джобове?
Сцената се разиграваше в една от най-прочутите пивници на Пуебло Виейо. В нея влизаха преди всичко авантюристи, които се завръщаха от Мексико.
Когато гасконецът изтръби обидата си, измежду четиридесетте гости, които най-спокойно разговаряха над чашите си, се чуха сърдити възгласи:
— Кой се осмелява да ни обижда?
— Изхвърлете веднага този пияница! Гасконецът се разгневи още повече. Той хвана дръжката на своята шпага.
— По всичко личи, че тези думи се отнасят за мен! — ревна той, като предизвикателно изгледа присъстващите.
— Махай се оттук, пияницо глупав! — викна един брадат мъж.
Барейо се обърна към баска, който с невъзмутим вид пиеше своето вино. Той изглеждаше така сякаш нищо наоколо не го интересуваше.
— Виждал ли си някога безочливи хора? — запита гасконецът.
— Пия ли хубаво вино, ставам напълно глух — отвърна баскът.
— Ще направя тези папагали на пух и прах!
— Но не забравяй, че те имат нокти — отбеляза баскът.
Посетителите на пивницата продължаваха да надават викове:
— Навън! Навън!
— Кой трябва да излезе навън?! — продължаваше да се опъва гасконецът.
— Ти, нехранимайко такъв! — отвърна брадатият.
— Аз? Един гасконец?
В този момент отнякъде се появи собственикът с тиган в ръката. Следваха го четирима готвачи, въоръжени с шишове за печене на месо. На единия от шишовете имаше недопечено пиле.
— Какво искат тези типове? — запита гасконецът и като видя набучената на шиша птица, извика:
— Дай насам този труп, слуга на разбойник!
— Ще затворя с него муцуната ти, нехранимайко безсрамен! — изръмжа собственикът. — След това ще счупя главата ти с този тиган!
Наоколо избухна смях. Но безстрашният гасконец не бе особено весел.
— Гръм и мълния! — изрева той. — Откога гасконците започнаха да воюват срещу тигани? Махни се настрани, вагабонтино неден, и нареди на готвачите си да изчезнат и те. Впрочем — замисли се гасконецът, те са въоръжени с шишове, нека останат. Шишовете в цял свят се смятат за оръжие!
Пивницата отново се разтресе от смеха на присъстващите. Най-силно се смееше баскът, въпреки че на него цялата тази история не му бе кой знае колко приятна.
Собственикът, възбуден от смеха на гостите си, пристъпи заплашително към гасконеца и извика гневно:
— Махай се, пияницо мръсен, или ще залепя тигана на муцуната ти!
Той приближи още повече, като заразмахва тигана. Беше едър и силен мъж, който като нищо можеше да даде добър урок на самохвалкото от Бискайския залив, ако бе въоръжен по-добре.
— Ще се махнеш ли най-после, разбойнико? Моята пивница се посещава само от порядъчни хора. Те не желаят да бъдат обезпокоявани.
— Те са достатъчно глупави, за да се оставят да бъдат ограбвани най-безмилостно от теб — рече гасконецът. — Ти си най-големият обесник, който са виждали очите ми някога!
— Аз — обесник?! — изрева собственикът и вдигна заплашително тигана.
Гасконецът извади шпагата си от ножницата и викна с все сила:
— Дайте път на гасконците!
Той изби с шпагата си тигана от ръцете на пивничаря, след това се обърна срещу готвача с набоденото на шиш пиле. С ловък удар набоде птицата, смъкна я от шиша и я захвърли на масата, на която седеше Мендоса.
— Нашата вечеря, братовчед! Ксересът възбуди апетита ми.
Стопанин и готвачи уплашено се хвърлиха към кухнята. В следващия момент обаче брадатият мъж се приближи и извади шпагата си.
— Драги господине — рече той. — Виждам, че с готвачите се справяте великолепно.
— Да не би да мислите, че няма да се справя по същия начин и с вашата шпага? Ако това е така, моля, опитайте!
— Станахте първо смешен — отбеляза мъжът. — Сега вече сте скучен. Съветвам ви да бързате да офейкате, тъй като иначе скоро тук ще има още един труп.
Мендоса, който до този момент само се бе смял, скочи и бързо извади шпагата си.
— Братовчед, остави го на мен — каза гасконецът. Той се хвърли с извадена шпага към своя противник. Брадатият мъж обаче отскочи ловко назад.
— Ясно е, че нямаш представа какво е това фехтовка! — извика гасконецът. — Мислиш, че имаш новак срещу себе си. Издай десния крак по-напред, по дяволите! Ти още не владееш елементарните правила.
— Ето ти! — викна брадатият мъж, като внезапно нападна.
Гасконецът вещо парира удара.
— Твоят удар нищо не струваше — каза той. — Защото и твоят учител нищо не струва.
— Да не би да искаш да ме учиш на фехтовка? — извика брадатият.
— От един гасконец могат да се научат на нещо всички фехтовачи по света!
Отговорът на брадатия беше нов, страшен удар, който със сигурност би пробол нашия човек, ако гасконецът не го беше отбил незабавно.
— Ударът беше чудесен! — констатира гласно гасконецът. — Може пък да се окаже, че твоят учител не е бил чак толкова голямо магаре.
