си.
— Съгласен съм — каза той. — Вие ми оказахте милост, каквато съвсем не съм заслужил от вас! Не се съмнявайте във верността ми. Животът ми принадлежи на вас и макар да няма никаква стойност, разполагайте с него, както пожелаете.
Сакр-ел-Бар неволно стисна ръката на мошеника и Джаспър провлече крака пак надолу по стъпалата, трогнат от сърце за първи път в несретния си разбойнически живот от снизхождението, което знаеше, че не е заслужил, но което се закле да заслужи.
ГЛАВА СЕДМА
МАРЗАК-БЕН-АСАД
Цели четиридесет камили трябваха, за да се пренесе товарът на холандския търговски кораб от пристанището до касабата, а шествието, грижливо подготвено от Сакр-ел-Бар, който знаеше стойността на впечатлението, произвеждано от подобни зрелища на тълпата, бе, каквото тесните улици на Алжир още не бяха виждали при завръщането на който и да било корсар. То бе достойно за най-великия мюсюлмански завоевател, кръстосвал моретата, за човека, който не поиска да се задоволи със спокойното Средиземно море, както правеха досега всички от неговия занаят, а се беше впуснал по широкия океан.
Отпред вървяха сто от морските му разбойници, облечени с къси кафтани във всевъзможни цветове, пристегнати на кръста с пъстри пояси, в някои от които имаше втъкнат цял арсенал от ятагани, ками и ножове; мнозина носеха ризници, а от чалмите им стърчаха блестящи върхове на шлемове. След тях, паднали духом и оковани във вериги, вървяха стоте пленници от холандския кораб, подкарвани от камшиците на заградилите ги корсари. После идваше още една дружина корсари, а подир тях — дългата редица величествени, надменни камили, които тежко пристъпваха напред, водени от подвикващи сахарци. Зад тях вървеше още една дружина корсари, а на края, с чалма от златотъкан плат, на бял арабски жребец яздеше Сакр-ел-Бар. Из по-тесните улички с техните бели и жълти варосани къщи, които изправяха плътни слепи стени, прорязани тук-там с тесни отвори, колкото за светлина и въздух, зрителите се тълпяха боязливо във входовете, за да не бъдат смазани от камилите, чийто товар стърчеше от двете страни и съвсем задръстваше пътя. Обаче по-широките места, като крайбрежието от двете страни на вълнолома, площада пред тържището и портите на Асадовата крепост, бяха претъпкани с пъстра ревяща тълпа. Там имаше величествени маври с широки роби, редом с полуголи негри от Сус и Драа; сухи издръжливи араби с безупречно чисти бели галабеи стояха рамо до рамо с бербери от планините, загърнати с черни наметки от камилска вълна; имаше левантински турци и еврейски бежанци от Испания, които биеха на очи с европейското си облекло и бяха търпени там, защото с маврите ги свързваха общите страдания и изгнаничество от страната, била някога тяхна.
Тази пъстролика тълпа се беше събрала под огнените лъчи на африканското слънце, за да поздрави Сакр-ел-Бар, и го поздравяваше с такъв многогласен рев, че от вълнолома ехото стигна до самата касаба на хълма и възвести приближаването му.
Ала когато стигна крепостта, шествието на Сакр-ел-Бар намаля наполовина. Пред тържището то се раздели и корсарите, възглавявани от Отмани, отведоха пленниците в баниото или затвора, както обяснява лорд Хенри, а камилите продължиха нагоре по хълма. Те влязоха през широкия вход в касабата, сахарските им водачи ги наредиха от двете страни на обширния двор и по тяхна заповед те тромаво коленичиха. След тях влязоха само четиридесетина корсари, като почетна стража на своя главатар. Те застанаха от двете страни на входа, след като направиха ниско темане на Асад-ед-Дин. Пашата седеше в сянката на един навес, разположил се на диван между своя везир Цамани и Марзак, охраняван от пет-шест еничари, чиито черни дрехи открояваха още по-ярко украсените му със скъпоценни камъни зелени златошити роби. На бялата му чалма блестеше изумруден полумесец.
Пашата наблюдаваше пристигането на тази редица от натоварени камили с мрачно и угрижено лице. Мислите му още бяха обхванати от съмнението, посято от коварните слова на Фензиле и от още по- коварните й недомлъвки. Но щом съзря самия корсарски предводител, лицето му внепазно се проясни, очите блеснаха и той се изправи да го поздрави, както всеки баща би поздравил своя син, преминал през опасности в скъпа и за двамата служба.
Сакр-ел-Бар влезе в двора пеша — слязъл бе от коня пред портата. Висок и внушителен, с вдигната глава и щръкнала напред чаталеста брада, той се приближи величествено към дивана, последван от Али и някакъв мъж с мургаво като махагон лице, чалма и червеникава брада, в когото човек трябваше доста да се вгледа, за да разпознае негодника Джаспър Ли, докарал се вече с всичките доспехи на завършен вероотстъпник.
Сакр-ел-Бар коленичи и стори тържествен дълбок поклон на своя владетел.
— Благословията на аллаха и неговия мир да бъдат с тебе, господарю — бе неговият поздрав.
А Асад, навел се да повдигне и да прегърне тази великолепна фигура, му отвърна с поздрав, който накара подслушващата Фензиле, закрила се зад решетката от резба, да стисне зъби.
— Слава на аллаха и на нашия господар Мохамед, че се завърна здрав, сине мой! Старческото ми сърце вече бе зарадвано от новината за твоите победи в служба на вярата.
Последва разглеждането на всички богатства, изтръгнати от холандците, и при все че очакванията му бяха вече разпалени от Отмани, гледката, която се разкри сега пред очите му, далече надхвърли тези очаквания.
Накрая всичко бе изпратено в хазната, а на Цамани бе наредено да направи сметката и да отбележи припадащото се на участниците, защото в тези нападения всички бяха съдружници, като се почне от самия паша, който представляваше държавата, до най-нищожния корсар, който е бил на борда на победоносните кораби на вярата. Всеки получаваше своя дял от плячката, по-голям или по-малък, в зависимост от званието си, като една двадесета част от общото се полагаше на самия Сакр-ел-Бар.
В двора останаха само Асад, Марзак и еничарите и Сакр-ел-Бар с Али и Джаспър. Едва тогава Сакр-ел- Бар представи на пашата новия си помощник като човек, белязан с милостта на аллаха, голям воин и изкусен мореплавател, готов да отдаде дарбите и живота си в служба на исляма, който вече бил приет от Сакр-ел-Бар и сега стоял пред Асад, за да получи потвърждение на назначаването си.
Марзак дръзко го прекъсна с възклицанието, че в редовете на войниците на правата вяра имало вече прекалено много бивши назарянски кучета, че не било разумно да се увеличава техният брой и че било нахално от страна на Сакр-ел-Бар да си позволява толкова много.
Сакр-ел-Бар го измери с поглед, в който прекрасно се съчетаваха презрение и изненада.
— Значи нахално било да се спечели привърженик за знамето на нашия господар Мохамед? — запита той. — Иди прочети Най-светлата книга и виж какво е посочено в нея като дълг на всеки правоверен. И не забравяй, о, сине на Асад, че когато с малкия си разум презрително клеймиш онези благословени от аллаха и изведени от нощта, в която са живели, сред яркия блясък на вярата, ти петниш с това презрение и мене, и собствената си майка, което не е толкова важно, но ти хулиш и благословеното име на аллаха, а то е все едно да вървиш по пътя към преизподнята.
Вбесен, но победен и принуден да замълчи, Марзак отстъпи крачка назад и остана със захапана устна и гневен поглед, впит в корсаря, докато Асад кимна с глава и одобрително се усмихна.
— Наистина добре си изучил правата вяра, Сакр-ел-Бар — каза той. — Ти си същински баща на мъдростта, както и на храбростта. — След това той поздрави капитан Ли и го прие в редовете на правоверните под името Джаспър-реис.
Когато и това свърши, Али и вероотстъпникът бяха освободени, а също и еничарите, които напуснаха мястото си зад Асад и застанаха на стража при портата. Тогава пашата плесна с ръце, заповяда на притеклите се на повикването роби да донесат ястия и покани Сакр-ел-Бар да седне до него на дивана.
Донесоха им вода да се измият. После робите сложиха пред тях вкусна гозба от месо, яйца, маслини, лимон и подправки.
Асад разчупи хляба с благоговейно „Бисмиллах“ и бръкна с пръсти в пръстената паница, което беше знак и за Сакр-ел-Бар и Марзак, и докато се хранеха, подкани самия корсар да им опише приключението си.
Когато той свърши своя разказ и Асад наново го възхвали с гръмки и любвеобилни слова, Марзак му зададе въпрос:
— Нима си предприел опасното пътуване до онази далечна страна само да се сдобиеш с двамата английски роби?
