— Ще изпълня нареждането ти — каза Сакр-ел-Бар, като не посмя да настои повече, и скри огорчението си.
Скоро след това той си отиде, за да изпълни заповедта, като нареди все пак Розамунд и Лайонел да бъдат сложени отделно от останалите пленници до часа на продажбата на другия ден, когато вече по неволя трябваше да се съберат с останалите.
След като Оливър се сбогува, Марзак остана при баща си, а почти веднага към тях се присъедини и Фензиле — тази жена, която беше донесла, както казваха мнозина, франкските похвати на шейтана в Алжир.
ГЛАВА ОСМА
МАЙКА И СИН
Рано сутринта — тъй рано, че шехадата беше едва прочетена — при пашата се яви Бускен-ел-Борак. Току-що беше слязъл от галера, която срещнала испанска рибарска лодка с млад испански мавър на борда, тръгнал през морето за Алжир. Новината, носена от този пътник, била толкова важна и бърза, че робите от кораба на Бускен — челния кораб на флотата му — бяха се трудили на веслата без прекъсване цели двадесет часа само и само да го закарат по-скоро у дома.
Испанският мавър имал братовчед, новопокръстен християнин като него и очевидно също като него останал мюсюлманин по сърце, който работел в испанската хазна в Малага. Този човек знаел, че една галера се стяга да отплава, за да закара в Неапол златото, предназначено за заплати на испанските войски на гарнизон в този град. За да се спестят излишни разноски, тази галера съкровищница щяла да пътува без охрана, но имала заповед да се придържа до европейския бряг, където щяла да бъде запазена от всякакви пиратски изненади. Смятало се, че галерата ще може да отплава подир една седмица, и мавърът беше тръгнал веднага да занесе новината на алжирските си братя, за да успеят да я пресрещнат и пленят.
Асад поблагодари на младия мавър за съобщението, заповяда да му дадат подслон и всички удобства и му обеща хубав дял от плячката, ако успеят да пленят галерата. Сетне изпрати да повикат Сакр-ел-Бар, а Марзак, който беше присъствувал на разговора, отиде да го разкаже на майка си и видя как гневно избухна тя, когато той добави, че Сакр-ел-Бар бил повикан, за да му се повери тази нова задача, което показвало, че всичките й лукави подмятания и настоятелни предупреждения са отишли на вятъра.
Последвана по петите от Марзак, Фензиле се втурна като фурия в тъмната стая, където почиваше Асад.
— Какво чувам, о, господарю? — провикна се тя, а гласът и изражението й напомняха повече опърничава европейка, отколкото покорна източна робиня. — Нима Сакр-ел-Бар ще бъде натоварен с нападението на испанската галера съкровищница?
Излегнал се на дивана си, пашата я изгледа от горе до долу с ленив поглед.
— Познаваш ли някого, чиято сполука ще е по-сигурна? — запита той.
— Има друг, когото моят господар е длъжен да предпочете пред този чуждестранен нехранимайко. Човек, който е дълбоко предан и заслужава пълно доверие. Човек, който не се домогва да задържи за себе си част от плячката, заграбена в името на исляма.
— Ах! — възкликна Асад. — Вечно ли ще говориш за тия двама роби? Кой е тоя твой образцов воин?
— Марзак! — отвърна настървено тя и протегна ръка да изтика напред сина си. — Нима ще похаби той младостта си тук в охолство и безделие? Дори и снощи тоя нахалник го подигра, че нямал белези от рани. Как ще получи белези тук, в градината на касабата? Трябва ли да се задоволява с белези от драскотините на тръните, или ще се научи най-сетне да бъде воин и водач на чедата на вярата, та да може да тръгне по пътеката, утъпкана от баща му?
— Дали ще тръгне по нея — каза Асад, — зависи от волята на истанбулския султан, от Високата порта. Ние тук сме само пълномощници на неговата власт.
— А как великият султан ще го назначи за твой наследник, ако ти не го подготвиш за това място? Засрами се, о, баща на Марзак, защото не изпитваш нужната гордост от своя собствен син!
— Аллах да ме дари с търпение към тебе! Не съм ли ти казвал, че е още прекалено млад?
— На негова възраст сам ти си скитал по моретата под водачеството на великия Окиали.
— На негова възраст, по милостта на аллаха, аз бях по-висок и по-силен от него. Той ми е твърде скъп, за да му позволя да замине, да го загубя, може би, преди да е напълно възмъжал.
— Погледни го! — каза повелително Фензиле. — Той е вече мъж, Асад, и всеки друг би се гордял с такъв син. Не е ли време да препаше ятаган и да стъпи на палубата на една от твоите галери?
— Наистина, наистина, о, татко мой! — замоли се самият Марзак.
— Какво? — кресна старият мавър. — Значи така? Готов си, значи, да потеглиш срещу испанците? А какви са знанията ти, че да изпълниш подобна задача?
— Какви знания може да има, щом като баща му никога не си е дал труда да го обучи? — отвърна Фензиле. — Нима ще се присмиваш на недостатъци, които са естествени плодове на собствените ти опущения?
— Ще бъда търпелив към тебе — рече Асад, а по всичко личеше, че губи търпение. — Ще те запитам само, дали по твоя преценка той може да изтръгне победа за исляма? Отговори ми направо.
— Отговарям ти направо, че не може. И също така направо ти казвам, че е крайно време да може. Твой дълг е да му позволиш да участвува в това пътуване, за да научи бъдещия си занаят.
Асад се замисли за миг.
— Тъй да бъде — отговори бавно той. — Тогава ще тръгнеш със Сакр-ел-Бар, сине мой.
— Със Сакр-ел-Бар? — извика Фензиле с ужас. — Нима синът ти ще отплава като подчинен?
— Като ученик — поправи я Асад. — Как иначе?
— Ако бях мъж, о, източнико на моята душа — каза тя, — и ако имах син, никой освен самата мене не би бил негов наставник. Бих го изваяла и оформила така, че да стане същият като мене. О, скъпи мой господарю, това е твой дълг към Марзак. Не поверявай обучаването му на друг, а още повече на оня, в когото, въпреки твоята обич, аз нямам вяра. Тръгни сега сам ти и вземи Марзак за свой кехая.
Асад се намръщи.
— Остарях вече — рече той. — Не съм се впускал по море от две години. Кой знае дали не съм изгубил изкуството да побеждавам. Не, не! — Пашата поклати глава, лицето му се помрачи и се смекчи от тъга. — Този път ще предвожда Сакр-ел-Бар и ако Марзак тръгне, ще тръгне с него.
— Господарю… — започна тя и замълча. При тях беше влязъл нубиец да съобщи, че Сакр-ел-Бар е дошъл и чака заповедите на своя господар в двора. Асад веднага стана, при все че Фензиле, безгранично смела както винаги, се опита да го задържи нетърпеливо.
Тя го проследи с гняв в хубавите си черни очи — гняв, който почти ги замъгляваше със сълзи, а когато пашата излезе в бляскавата слънчева светлина отвъд вратата, в прохладната тъмна стая настъпи мълчание — мълчание, нарушавано само от далечен сребрист смях на второстепенните жени от дома на пашата. Този звук рязна опънатите й нерви. Тя се раздвижи с проклятие и плесна с ръце. В отговор на повикването се появи негърка, стройна и мускулеста като борец и гола до кръста; робската халка на ухото й бе от тежко злато.
— Кажи им да спрат това грачене! — кресна тя, за да излее част от яростното си ожесточение. — Кажи им, че ще заповядам да ги бичуват, ако ме разтревожат още веднъж!
Негърката излезе и тишината се възстанови, защото всички второстепенни жени от харема на пашата изпълняваха заповедите на Фензиле по-безусловно, отколкото заповедите на самия паша.
Тогава тя заведе сина си при украсената с резба решетка с изглед към двора — преграда, иззад която двамата можеха да виждат и чуват всичко, което ставаше отвъд. Асад говореше: съобщаваше на Сакр-ел- Бар какво е научил и нареждаше какво да се направи.
— Кога можеш да отплаваш наново? — завърши той.
— Веднага щом го изисква службата на аллаха и сам ти — бе незабавният отговор.
— Много добре, сине мой. — Асад сложи гальовно ръка на рамото на корсаря, съвсем победен от тази готовност. — Най-добре е да тръгнеш утре в зори. Дотогава ще можеш да се приготвиш за отплаването.
— В такъв случай, с твоето позволение, ще отида веднага да се разпоредя за приготовленията —
